На 2 януари т.г. ръководителката на Харвардския университет Клодин Гей подаде оставка след обвинения в плагиатство и след политическия скандал с толерирането на антисемитски прояви в кампусите на най-известните университети в САЩ – Харвард, Пенсилвания и Масачузетския технологичен. Гей, която е втората напуснала президентка след Елизабет Магил от Пенсилвания, беше атакувана заради смущаващото ѝ поведение по време на изслушването в Конгреса, заради бездействието на ръководството на Харвард по отношение езика на омразата срещу евреите. Тя отказа да разкрие имената на студентите, подписали декларация с обвинения срещу Израел дни след атаката на „Хамас“, при която бяха избити 1200 души. Декларацията доведе до оттеглянето на най-богатия израелски предприемач Идан Офер от борда на университета и до спиране на даренията му за стипендии. В Конгреса Гей не отговори дали призивите за геноцид над евреите представляват тормоз според университетската политика, а се оправда с „контекста“ им.

Мислех да си мълча по темата, но уви, сърце юнашко не трае!

Цялата тази история с оставката на президента на Харвард и огромното петно, което университетът си самопричини, е гнусна и срамна. Очевидно свръхполитизирането на абсолютно всякаква обществена или глобална тематика е стигнало връхна точка в САЩ и когнитивният дисонанс си личи отвсякъде и в този случай.

Не може да си президент на Харвард, както въпросната дама, и да мълчиш неудобно, или да не можеш да обясниш как антисемитизъм се развива в кампуса ти под наметалото на някакви крайнолиберални групички и сейф спейсове. И тук не става дума просто за нарушени академични стандарти, но и за грубо противопоставяне на студенти по, бих казал даже, етнорелигиозни принципи.

Евреите в САЩ са съществена част от самата история на страната. Те са неизменна част от историческото ДНК на нацията и са участвали активно в основаването на американската държава. Като хебраист мога да дам пример с личността на търговеца от Филаделфия – Хаим Саломон, който е един от основните дарители на Американската революция, заедно с Робърт Морис, като Саломон лично дарява почти цялото си финансово състояние за подпомагане на революционната армия.

С неговата финансова помощ е организиран и Вторият континентален конгрес, на който е приета Декларацията за независимост от 4 юли 1776 г. Днес негови паметници и мемориали има из цялата страна. Така че да се толерира ненавист на територията на академична институция срещу Израел и еврейския народ очаквано доведе до последици за отговорните лица, които много удобно използват политиката за ненавист към малцинства, за да дадат параван на омраза към други.

Също така за изключително вулгарна намирам и позицията, или липсата на такава, на много представители в световен мащаб на ЛГБТ общността, но включително и на такива в България. Под претекст, че защитават палестинската кауза, някои от тях не забелязват до какви крайности стигат и май в заблудата си забравят, че „Хамас“, която стартира тази война със зверствата си от 7 октомври 2023 г., доста си прилича с „Ал-Кайда“ и „Ислямска държава“, които екзекутираха много невинни хомосексуални хора в Сирия и по други места в Близкия изток, използвайки наказанието предвидено в Корана за хора извършващи содомия – „да биват бутани от високо“.

Също така май много хора от тази общност забравят, че най-големият гей прайд в Близкия изток се провежда не в Газа, а в Тел Авив, където всеки юни месец е истински празник на толерантността и човек може навсякъде да види знамето на ЛГБТ общността.

Същото е положениетои с феминистките организации, които масово не осъдиха стотиците изнасилвания и брутални сексуални престъпления, които бяха извършени срещу израелски деца, жени и мъже от страна на терористите от Хамас.

Не е и моя работа да посочвам с пръст, но много представители на ЛГБТ общността, както и много феминистки организации, трябва да си посипят главата с пепел, защото липсата на подкрепа за Израел и въобще липсата на позиция от страна на много подобни организации, рискува да ги лиши от ценни приятели в борбата им за равни права.

Всяка година наред с борбата срещу антисемитизма лично аз съм забелязал, че Организацията на евреите в България – „Шалом“, достойно застава в подкрепа и защита на всички малцинства в България, в това число и чрез подкрепа за провеждането на ежегодния „София Прайд“. Но аз не видях и един от тези хора от ЛГБТ общността в отговор да каже:

„Чакайте малко, сега ние трябва морално да подкрепим нашите еврейски приятели!“.

Поднасям предварително извиненията си, разбира се, ако съм засегнал някого от тази общност, който е подкрепил Израел, изрелския народ и правото им на съществуване, но истината е, че такава подкрепа масово не се усеща и остава едно горчиво чувство, което като човек, който винаги си е казвал всичко, си ми тежи!

Ще цитирам американския журналист и консервативен коментатор от еврейски произход Бен Шапиро, с когото имах честта да общувам за кратко преди няколко години по имейл:

„Ако обвиненията към Израел, че провежда „геноцид“ срещу палестинците са верни, то това е най-лошо изпълненият геноцид в историята. „Геноцид“ при който израелската държава осигурява кувьози и помага за спасяването на бебета от болници, в които се крият терористи?!?! Give me a break!“

В заключение искам да кажа, че моралното право на защита, за мен лично, е на страната на Израел, защото докато израелската армия пуска сирени и води отбранителна война за оцеляването на държавата ѝ, срещу нея има враг като „Хамас“, която не се свени и не предупреждава, когато убива, изнасилва, отвлича или обезобразява.

„Хамас“, нейните покровители и съюзници, които са потънали в кръв, още дълго ще плащат тежката, но справедлива цена за това, което направиха на 7 октомври 2023 г. Един по един нейните лидери, като Салех ал-Арури ще бъдат ликвидирани, но най-трагичното е, че докато обикновенните палестинци не припознаят тях като основните си врагове, решение за създаването на палестинска държава няма да се намери.

Докато тероризмът грешно се припознава като право на защита, положението на палестинския народ няма да се подобри. Но най-важното е това да попие не само в Рамала, но и в другите столици на арабските държави!

---

* Димитър Къцарков e хебраист и докторант по международни отношения. Специализирал е в Университета в Хайфа и в Йерусалимския университет, Израел. Работил е в посолството на Израел в България, Министерството на външните работи, Израелския център за наука и култура в България, както и във фондация Orient Occident по програма на Съвета за човешки права на ООН в Мароко и Египет. Към момента развива частна консултантска дейност за старт-ъп компании, търсещи реализация на пазарите в Близкия изток и Африка. Автор на редица медийни и научни статии.