Вчерашното изявление на Ахмед Доган, че иска двама съпредседатели на ДПС при положение, че доскоро се смяташе, че на „феномена“ Делян Пеевски мястото му е в кърпа вързано, а и той от месеци се държи като такъв, предизвика сериозна доза вълнения. Дойдоха и тълкуванията и, както често става с думи на Доган през годините, анализатори откриха в посланията почти метафизични нива и въобще те бяха приети като пророчески откровения.

Изявлението на почетния и и.д. председател обаче прилича всъщност най-много на кризисен пиар. Някакъв опит и вълкът да е сит, и агнето цяло.  Или може би и вълкът да е цял, и агнето сито.

Доган, на когото политическите, а и бизнес инстинктите не могат да бъдат отречени, през тези месеци, в които Пеевски играеше на пълен работен ден председател, говорител и генератор на решенията на ДПС, явно е отчел, че корпулентният (по собствените му определение) депутат, санкциониран по „Магнитски“, одиозна фигура със съмнителна популярност в и извън страната, някак не грабва автентичния електорат на Движението.

На 26 декември Пеевски се появи на едно от най-натоварените със смисъл места за етническите турци – Тюркян чешма в с. Могиляне, издигната в памет на най-малката жертва на т. нар. Възродителен процес, 17-месечното момиченце Тюркян. При това не просто се появи, но и държа нелепо слово - че разбира болката им, че ги обича и че ДПС трябва да бъде по-близо до хората. Докато антуражът му от апарата на Движението пляскаше ентусиазирано като ЦК на БКП на слово на Тодор Живков, тв камерата в репортажа за кратко показа слушателите – стреснати, смълчани, почти шокирани. Лицата им крещяха – кой си ти, ти не си един от нас. Да пратиш българин, и то точно този, да говори на точно това място, при това да обявява съпричастност с тежки колективни травматични изживявания не е съвсем адекватно, всъщност е направо цинично. Вярно, че клишето гласи, че автентичният електорат на ДПС е дисциплиниран, добре дресиран и верен на партийната повеля докрай. И приема каквото му предложат. Но и тук има някаква граница на търпимост.

Скорошно изследване на „Алфа рисърч“(от началото на декември м. г.) показа нещо, изглеждащо немислимо доскоро. Избирателите на Движението, които обикновено са с най-висок процент на одобрение за лидерите си, са силно разколебани по отношение на Пеевски. Доган се ползва с одобрението на 12% на българските граждани, при 60% неодобрение. Делян Пеевски - с 6% одобрение, 70% - неодобрение. При Доган, както и при останалите партийни лидери, подкрепата идва основно от вътрешно-партийните среди (61%). Пеевски обаче получава от тях 26% одобрение срещу 27% неодобрение и 47% неутрални оценки (които напрактика пак могат да се приемат като неодобрение, но от по-малко смелата част от анкетираните) . 

За да получи видим израз това нехаресване, означава, че вътре в партията то е много по-силно. И колкото и корпоративният интерес да му е мил, Доган не може да пренебрегне тези настроения, защото те лесно могат да минат на следващо ниво в нещо немислимо доскоро – недоволство, бунт, разцепление.

Пеевски всъщност е трудно приемлив като лидер на ДПС на толкова много нива.  Първото е електоратът на Движението. Следва и Турция, която все пак не е маловажен фактор и като спонсор на ДПС. Българин начело, без никакъв интерес от поддържане на връзки с Анкара, не е точно най-доброто решение. Свалянето на Мустафа Карадайъ от власт освен и за да се оваканти поста за Пеевски, според доста тълкувания, имаше и послание към Турция, че ДПС не иска прекомерна близост с нея, защото това пречи на „евроатлантическата“ легенда на партията. Но и свръхдистанцирането също явно не е приемлив вариант.

Още едно ниво – Европа и САЩ. Как точно с натрупания дългогодишен негативен актив, причинителят на едни от най-масовите протести в новата ни история, олицетворяващият всичко, срещу което се бори, поне на думи, западният свят отива например в Брюксел и се развява като виден либерал? Той е ходеща имиджова щета, най-малкото.

Всичко това дава на Доган и добра мотивация да покаже публично – пред избиратели, пред Анкара, пред Европа, КОЙ командва (поне привидно, дали реално е така е друг въпрос) в ДПС. Това е начин и да омекоти изключително натрапчивото присъствие на Пеевски в последно време. Вероятно е някакво отчитане, че манджата започва леко да се пресолява с този образ на всевластния господар, който „диктува“ какво да се прави на всички нива и по всички въпроси. „Феноменът“ публично все по-силно преигра с новия се образ и това също трябва да бъде смекчено.

Изборът на съпредседател в лицето на Джевдет Чакъров също е показателен – верен и дългогодишен кадър на партията, без ярко присъствие, без тежки скандали около името му, европейски напълно приемлив, без собствена позиция, без индикации, че може да бъде източник на напрежение или самостоятелна воля, без лидерски качества. Но изцяло влизащ в образа на харесван от традиционния електорат на Движението политик – той е един от тях. Нещо, което Пеевски, каквото и да направи – да пише позиции, да дърпа конците задкулисно, да раздава пари, да им се обяснява в любов, никога на никое равнище няма да постигне. Така че Чакъров – с всичките си титли и без тях, има идеалните качества да бъде подставено лице, кукла на конци, перфектната марионетка. И олицетворението на опита за балансиране и възпиране за пред публиката на Пеевски.

Електорално ДПС – въпреки интерпретации на някои известни социолози, които величаят Доган, че с хода за Пеевски като партиен лидер,  се опитва да превърне Движението в общобългарска партия, неетническа партия, либерална, европейска, западна и т. н., не може поне засега и с тези действия да бъде променено. Избирателите му са две групи - етнически и верен електорат, който намалява – заради емиграция и по-малко заради политическа еманципация, и да го кажем по-любезно – материално стумилиран електорат, който обаче няма никаква друга съпричастност към ДПС – нито емоционална, нито етнически обусловена, нито идеологически избрана, нито лидерски мотивирана. ДПС няма излъчването на „ние ще ви спасим“, тя няма харизматичност, няма и истински партийно-идеологическа физиономия, която да привлича. Зад либерализма ѝ от „Алиекспрес“ има единствено корпоративни интереси,подплатени наистина с компетентен и отглеждан партиен апарат и съчетани с политическата мегаломания на Доган. Неетническа и общобългарска партия с подобен подход ДПС може да бъде само на ниво партийно ръководство, там го е постигнала. Никъде другаде, още по-малко с Пеевски лидер и сълидер.

В посланието на Доган го има това признание всъщност, макар и завоалирано – Чакъров ще радва традиционния електорат, Пеевски ще разширява неетническата сфера на влияние на партията, както той си знае – най-вече с материално стимулиран ромски и друг социално нуждаещ се електорат в места, които не се смятат традиционни за ДПС.

Най-вълнуващо, както изглежда, се оказа изречението на Доган за корпоративните интереси в партията – „ДПС е напът да се превърне в корпоративна, платена, партийна организация".

Според тълкувания, издържани в духа на пожелателното мислене, това показва, че той иска да противодейства на разширяващото се влияние на Пеевски, даже е почти като обявяване на война, има разнобой, нещо се случва. Т.е. някак се дистанцира от Пеевски, като му назначава и алтернатива. 

Според други е предупреждение към някакви опити за частни предприятия, неодобрени от него, вътре в голямото предприятие ДПС.А думите на Пеевски от 26 декември, че Движението трябва да се върне при хората, били част от това говорене. Но дори и това близо до официалното внушение обяснение съдържа признанието, че в партията не всичко е спокойно.

Говоренето за корпоративна, платена, партийна организация трудно може да се приеме като предупреждение към Пеевски, не е насочено натам. Може да е насочено към някакви потенциално опити за съперничество вътре в ДПС, но не е към Пеевски.  

Подхвърляне на добре звучащи фрази въобще е запазен трик на Доган. Вечният лидер се развива във времето, трябва да се признае. Отдавна вече е скъсал с циничната откровеност от времето на раздаването на порции, загърбил е към момента и позата на велик философ от периода си на „морфичен резонанс“. Сега се заиграва с евроантлантически дискурс – демократични ценности, клейменето на корпоративна партийна организация. Прави го добре, макар и с известна насиленост. Публиката иска това да чуе, леко да я успокои, леко да я напрегне, за да търси скрити послания. И го получава.

Какво ще се получи с "двойното" управление на ДПС - е въпрос на следващите месеци. Доган засега иска да премахне или поне да ограничи щетите от налагането на Пеевски в партията, което явно няма как да не се случи. Партията, която е по-скоро корпорация. Ако искаме да вярваме в доброто в началото на 2024 г., може да решим и че това е знак, че Пеевски е стигнал предела на политическото си развитие и че неговото име и премиер в едно изречения няма да ги чуваме повече.