Рупорите на кремълската пропаганда в България с готовност поеха новата парола на хибридната война срещу националния ни интерес - влизането в Шенген "по въздушно-капков" път е постижение с "пренебрежима стойност", което обаче застрашава България да се напълни с мигранти, които "чужденците" ще ни задължат да приемем.

Тази лъжа не е трудно да се освети и разобличи - стига някой да се ангажира с това. Дъблинският регламент - по който всяка страна в ЕС, която първа е приела и регистрирала мигранти е длъжна да ги приеме обратно, ако са се оказали в друга страна - ще бъде заменен с по-ефективна и по-справедлива система на разпределение на бежанци с право на убежище в Европа. По-справедлива, защото Дъблин натоварва граничните европейски страни с отговорности, които те не са длъжни да поемат. 

Но дори и да приемем, че Дъблин продължи да действа, процедурата на връщане на подобни бежанци в България е изключително трудна и тромава и тя става почти невъзможна с обжалването на самите мигранти в съда на решението да напуснат богата Австрия или Германия и да бъдат върнати в непривлекателната за тях България. Затова каквото и да е пожелателно споразумяване за репатриране на бежанци има действие, отложено почти безкрайно в бъдещето.

Но хайде да приемем, че Австрия успее да репатрира в България 6000 мигранти от своя територия, които са първоначално регистрирани в България. Настаняваме ги в бежанските центрове във Военна рампа, Овча купел и Харманли. Там режимът на придвижване е свободен. Според вас колко време ще вземе тези бежанци да се завърнат в Инсбрук или Линц? Казват, че това се случва за по-малко от седмица.

Няма как да задържиш един човек в България, ако социалната подкрепа, която той получава с бежанския си статус тук е нищожна част от това, което той получава в Австрия или Германия. 

Огромната разлика в стандарта на живот и в социалните фондове между България и богатите страни на Европа прави невъзможно да ни "натресат" ефективно каквито и да е мигранти, освен ако не се изгради строг затвор за бежанци у нас - което е невъзможно. Решението на миграционния проблем в Европа е невъзможно чрез "извиване на ръце" между Австрия и България, между Франция и Италия или между които и да са групи страни. 

За да се реши миграционния проблем в Европа са необходими няколко неща. Първо, ясен консенсус на ЕС, че нелегалната миграция в Европа е недопустима - тя е нарушение на закона и не се допуска. Второ, максимално ефективна защита на границите на съюза - включително и в България и на Балканите, но преди всичко в Средиземно море, през което преминава огромният брой мигранти в Европа. Европейската агенция за опазване на границите - ФРОНТЕКС - досега функционира по-скоро като агенция за защита на човешките права на мигрантите, отколкото като гранична полиция.

Трето, делегитимиране на всякаква идеологическа и политическа доктрина на европейска земя, която разглежда имиграцията като "прогресивен процес". Левичарски политически и неправителствени групи активно и безнаказано нарушават закона, контабандирайки големи групи мигранти в Европа - качват ги на специално наети кораби в Средиземно море с претенцията, че ги "спасяват". Това, че ги спасяват от смърт във водите на морето е хубаво, но веднъж спасили ги трябва да ги връщат там, откъдето са тръгнали, а не да ги водят до най-близкото европейско пристанище. 

Основните богати европейски страни са системно изправени пред демографска дилема - намаляващо население в трудоспособна възраст и нарастваща нужда от работна ръка за да има икономически растеж. Имиграцията е единствения отговор на тази дилема. Но приемането на мигранти трябва да се реализира, първо, по законен начин и, второ, на базата на национални решения и институционални механизми.

България - както и цяла Източна Европа - няма да се съгласи да носи миграционната тежест на големи групи пришълци, които западните европейци са решили да допуснат в ЕС - независимо дали поради идеологически приоритети, или поради икономически интерес. 

Българското правителство постигна частичен резултат в реализацията на правото на България да има достъп до свободно придвижване по територията на ЕС - право, предоставено от договора за присъединяване на нашата страна. Арогантният отказ на Хага допреди няколко седмици и на Виена - до ден днешен - да допуснат България да реализира своето право и интерес е недопустим.

За съжаление, България трудно защитава своите интереси - включително и поради претенции към София, че не спазава други свои поети ангажименти (например по отношение на корупция и институционална ефективност). Тези претенции сами по себе си могат да бъдат обосновани в своята собствена сфера, но не могат да предотвратят правото на свободно движение, което България има като страна-членка на ЕС.

Шенген е право на България, което предстои да се реализира напълно. Пропагандните циркови номера на кремълските политически и пропагандни рупори в България могат да "минат" само ако бъдат допуснати да доминират с лъжа публичния обществен дебат.

В България мнозина печелят и забогатяват в следствие на европейската ни принадлежност. Редно е те да спрат да мълчат - и да защитят публично мястото на България в ЕС.

Коментарът е от профила на Огнян Минчев във фейсбук. Заглавието е на редакцията