Приемането на България в Шенген по въздух и вода носи реална полза на България, смятат 30,3% от пълнолетните българи.

Не носи нито полза, нито вреда на България, според 38,7%. За едни 14,5% те са реално вредни за България. Останалите не могат да преценят.

Това сочат данните от изследване на „Галъп интернешънъл болкан“, проведено между 11 и 19 януари 2024 г. сред 807 души по метода „лице в лице“ с таблети.

Далеч по-добре се оценява перспективата за пълноценно влизане в Шенген.

Ще носи реална полза на България - това приемат 50,6%. Няма да носи нито полза, нито вреда на страната, избират 21%, а 13,7% намират потенциална реална вреда за страната ни.

Източник "Галъп интернешънъл болкан"

А тогава полезно ли е страната въобще да не влиза в Шенген? 15,3% смятат, че това ще е полезно, 29,6% не намират разлика, но все пак най-сериозен дял намира оставането ни извън Шенген за реална щета – 36,3%. Останалите се колебаят.

Битките на символи и идеи

Източник "Галъп интернешънъл болкан"

Паметникът на съветската армия

По отношение на съдбата на Паметника на съветската армия в София, например, мненията са полярни, т.е. почти равни дялове на „за“ (35,7%) и „против“ (40,3%) преместването, при минимален превес на „против“ и сравнително малка зона на „не знам“.

"Това е класическа полярност в страната. В София все пак съотношението е две срещу едно в полза на преместването. Навсякъде другаде обаче отношението е по-скоро негативно, като при най-високите възрасти е и подчертано отрицателно", отчитат от агенцията.

Преместването на Народното събрание в сградата на някогашния Партиен дом в София пък е пример за обратното – отново близки дялове на мнения, но при много голяма сива зона.  21,6% подкрепят, 26,9% не подкрепят, а цялата останала част от повече от половината пълнолетни българи не може да формира мнение.

Името на летището

За сравнение, друга идея, която се зароди през 2023 г. е пример за трети тип фигура на общественото мнение: автоматична подкрепа – предложението летището в София да носи името „Васил Левски“. 66,9% „за“ срещу 14,2% „против“. Останалите се колебаят.

"Тестването на тази идея, лансирана в медии, показва посоката на масовото съзнание у нас и търсенето на обединителни символи, дори без да е имало особен шум около идеята", коментират от "Галъп".

Такъв обединителен символ явно в най-голяма степен се оказва националният флаг и въпреки дискусиите около пилона на Рожен – 74,3% одобряват, а 12,3% не одобряват. Останалите се колебаят.

Хорото пред Народния театър

Каква е ситуацията с прословутото хоро пред Народния театър? 54,1% го одобряват, а 14,4% – не. "Едва ли обаче популярността на хорото излиза съществено от рамките на социалните медии, затова и спорно е доколко това е действително обществено мнение или става дума също за автоматизъм. В крайна сметка, явно е, че общественият инстинкт е положителен и тук, макар и не без нюанси. В самата София близо две трети одобряват, а само петнайсетина процента са директно против", коментират от "Галъп".

Коледната украса

И около прословутата коледна украса на София, оказва се, сред онези, които успяват да формират мнение, надделяват положителните оценки – 40,3% положителни срещу 21,8% отрицателни. В самата София положителното съотношение е две към едно.

Временното затваряне на известната като Руска църква в София не се одобрява. По този въпрос София и страната отговарят синхронно. 62,7% са останали с негативно отношение към случилото се, а 12% - с позитивно. При привържениците на ГЕРБ и ПП-ДБ този дял достига и да 20%, респективно 25%, но дори и там негативното отношение е по-сериозно. Разбира се, съвсем не е ясно дали и доколко масовото съзнание е навлязло в детайлите кой всъщност носи отговорността за самото затваряне на храма за известен период.

Трети март

Никак не се одобрява идеята за смяна на националния празник Трети март с Двадесет и четвърти май – 77,9% не одобряват, срещу 10,3% които одобряват. Последните са главно от поддръжниците на ДПС и донякъде ДБ, съответно с около 30% и 20% от тези две електората, но дори и при въпросните електорати около 60% са против.

Последното красноречиво се доказва от още един социологически експеримент – беше проверено отношението към хипотезата на мястото на паметника на съветската армия да се постави паметник с личности от българската история. 51,4% са „за“, а само 23,6% са „против“.