Мигнете веднъж и денят вече е свършил: така често се чувстваме през студения, мрачен сезон. Междувременно се чувстваме уморени, изтощени и апатични. И колкото повече напредва зимата, толкова по-замислени и меланхолични ставаме - "зимният блус" ни е хванал в своята хватка.

Много малко хора се чувстват наистина добре през зимата. Нищо чудно, казват лекарите, тъй като в началото на студения сезон изпадаме в своеобразна "лека хибернация". Последиците не бива да се подценяват.

"Почти всеки е запознат с нея", казва психоложката Инес Кейта. "Зимната депресия е сезонна депресия, която, за разлика от зимния блус, изисква лечение", обяснява Кейта. Въпреки че симптомите може да са сходни, при зимната депресия те са много по-изразени и се проявяват не просто ежедневно, а постоянно.

"При зимния блус все още можем да се радваме на много неща, като например да посетим коледния пазар."

От друга страна, хората, страдащи от зимна депресия, почти не изпитват радост, чувстват се безнадеждни и празни и в резултат на това се отдръпват от обществото. Според Кейта единствените разлики между зимната депресия и "класическата" депресия - освен сезонността - са повишената нужда от калории и увеличеното количество сън.

"Това е доста нетипично за депресията, която обикновено е съпроводена със загуба на апетит и нарушения на съня".

Причините за зимната депресия са сложни и все още не са напълно изследвани. Дитер Кунц, специалист по сън и хрономедицина в болница "Алексианер Сент Хедвиг" в Берлин, смята, че в началото на студения сезон хората преминават в енергоспестяващ режим, т.е. изпадат в своеобразна "светлинна хибернация".

"Това винаги е било така, дори при нашите предци, които са се оттегляли в пещерите си, за да пестят енергия, щом навън е било студено и тъмно".

От този момент нататък те се изхранват от енергийните си запаси - и до днес нищо не се е променило; ние също се адаптираме към светлинните и температурните условия, като забавяме физиологията си.

Един час повече сън през зимата

"Функционираме по измеримо различен начин през лятото и зимата, независимо дали го осъзнаваме или не", обяснява Кунц.

Последните открития сочат, че всъщност имаме нужда от повече сън през студения сезон. Заедно с екипа си от изследователи Кунц установява как се променя сънят ни в рамките на една година. Резултатът е: "Възрастните в Берлин спят средно с един час повече през зимата, отколкото през лятото." Дълбокият сън, който е важен за регенерацията, е с 30 минути по-дълъг, но не всички хора, които от есента преминават на енергоспестяващ режим, имат достатъчно резерви за цялата зима.

"Веднага щом запасите ни се изчерпят, ние се сриваме - и развиваме зимна депресия", казва Кунц.

За повечето хора това се случва едва през февруари или март. Решението? "Предотвратете я, т.е. съкратете периода на хибернация, като удължите лятото."

За да се насладите на слънцето и да допълните енергийните си запаси, не е необходимо да пътувате четири седмици на юг. Изобилието на дневна светлина през есента вероятно е по-удобната и по-евтина алтернатива.

"Веднага щом започне денят, трябва да се опитате да получите цялата възможна естествена светлина, дори сивите дни помагат", съветва Кунц.

Важното е да не спирате да гледате нагоре към небето. Ако трябва да прекарате целия ден в офиса или да работите от вкъщи, може да ви помогне лампа за дневна светлина. Тя трябва да се използва в продължение на 30 до 60 минути дневно, най-добре сутрин. Светлинната терапия често се препоръчва и за лечение на зимна депресия - обикновено като поддържаща мярка. Както обикновено при депресия, може да се предпише психотерапия и, в зависимост от тежестта на симптомите, медикаменти, казва психологът Кейта.

"Всеки, който смята, че е болен, трябва да потърси професионална помощ, а не да се надява на подобрение през пролетта. Първата точка за контакт е вашият личен лекар."

Това е важно и за да се изясни дали действително става въпрос за сезонна депресия, т.е. зимна депресия, а не за "класическа" депресия, от която засегнатите се случва да страдат през есента или зимата.