Късно се родихме за партизани, рано за футболисти. Много вероятно е да сте чували тази фраза, изричана от няколко поколения български спортисти още от 60-те години на миналия век, та чак до 80-те. И да, можете да замените футболисти с баскетболисти, волейболисти…

Макар и всенародни любимци, пълнещи стадионите и залите тогава, те изкарваха скромни пари, същевременно не можеха да играят в чужбина. А ги искаха топ клубове на Запад. След края на кариерата си - повечето поне, си останаха с по един апартамент, вила (евентуално) и стара кола.

Зимата е трансферен период във футбола и използваме повода да ви разкажем, като част от проекта “100 въпроса за тоталитарната държава”, как големите ни спортисти отиваха на гурбет в онези времена. Какви заплати вземаха и т.н.

На футболисти - най-вече, и волейболисти тогавашната власт започва да разрешава трансфери в началото на 80-те години. Просто ЦК на БКП решава, че държавата може да изкарва пари от звездите, стига ги е спирала.

Мнозина знаят историята на Георги Аспарухов и “Милан”. Треньорът на “росонерите” Нерео Роко е нарекъл Гунди “център нападателят на моите мечти” пред италианската преса. Съпругата на синята деветка - Величка Маркова-Аспарухова, много пъти е разказвала как “Милан” настойчиво опитал да склони Аспарухов да избяга, след като шефовете му научили, че БКП няма да го пусне дори и за много пари.

Трябвало е само да каже “да”, нататък всичко по издействането на политическо убежище щяло да се уреди от гранда. Аспарухов отказва, не се е и замислил, според Маркова.

Искани зад граница в разцвета на силите им са Иван Колев, Димитър Якимов, Петър Жеков, Гунди, Никола Котков, Павел Панов, Динко Дерменджиев, Тодор Диев… Списъкът е много дълъг. Христо Бонев-Зума отива в гръцкия АЕК в края на кариерата си. Той е един от първите, пуснати в чужбина.

Имаше условия. Най-малко две - първото, трябва да си навършил 28 години, при по-малко - забравяш, който и да е дошъл за теб. Имайте предвид, че в онези времена 30 г. се смятаха за пределна възраст във футбола, поне в България. Има много примери (включително от изредените по-горе) за пенсионирани преждевременно елитни спортисти.

Второто условие-закон - получаваш заплатата на българския посланик в страната, в която си подписал договор. Останалото прибира държавата. За целта е създадено държавното дружество “Спорткомерс”, като всяка една сделка минава през него. По сметката му се превеждат трансферните суми и част от заплатата.

Георги Глушков. Снимка БТА

Историята на първия българин в НБА

Припомнихме си през м.г., покрай преминаването на Александър Везенков в “Сакраменто Кингс”, че той е вторият българин в Лигата на извънземните.

Първият бе Георги Глушков, сегашният президент на БФ по баскетбол. През 1985 г. той е избран под номер 148 в драфта (избора на новаци) на НБА от “Финикс Сънс”. Заплата му е 1500 долара на месец - колкото на българския посланик в САЩ - и навсякъде другаде по света. Глушков много пъти е потвърждавал това в интервюта и добавял, че имало детайли по споразумението, които не иска да разкрие.

Не разкрива и колко е било реалното му възнаграждение. Справка в архивите на НБА показва, че през сезон 1985-1986 средната годишна заплата в лигата (и според тавана на заплатите тогава) е била малко над 300 хиляди долара. Но неговата, по думите му, е била сред най-високите в тима на “слънцата”, така че може би е вземал повече.

Къде е отивала разликата? В държавната фирма “Спорткомерс”, а оттам вече не е ясно. Шефовете на “Финикс” узнали това доста късно и изпаднали в тотално недоумение, но вече нямало връщане назад, споделял е бившият баскетболист.

“Играех малко и получавах малко, поради което не бях щастлив”, казва Глушков.

Така след куп перипетии центърът се връща в Европа и заиграва в Италия. И там до промените през 1989 г. - още от същото, заплатата на посланика.

Димитър Златанов - представител на “Винпром” на България в Япония

Такъв е и случаят с възнаграждението на Димитър Златанов, единственият българин, приет във Волейболната зала на славата на САЩ. През 1982 г. той отива да играе в Япония, в Осака.

Посрещнат е с много почести, като истинска знаменитост. Той и семейството му са обгрижвани до най-малкия детайл. Но преди преминаването му властта измисля друг хит - не трябвало да отива в Страната на изгряващото слънце като волейболист, а като… сътрудник за приятелство и връзки между двете страни. Нещо такова, формулировката не е напълно точна. Така се водел представител на “Винпром”.

Тази и още много истории могат да се прочетат в книгата на Златанов “Да докоснеш върха”.

Как сме принудили австрийци да дават пари под масата

Хронологично, първият български футболист с договор в чужбина е легендата на “Берое” Петко Петков.

В началото на 1981 г. той преминава в “Аустрия” (Виена) - на 34 г., след като години по-рано пълни мрежата на австрийския гранд. Играе там година и половина, става шампион и носител на националната купа, но адаптацията в началото била трудна. Един от най-великите голмайстори на родния футбол спечелил новите си съотборници и началници с качествата си, трудолюбие и дисциплина.

Заплатата - 1500 долара. В случая на Петков обаче клубът му научава рано, той просто заявил, че иска да се върне в България, няма смисъл да играе в чужбина за малко пари и разликата в заработеното от него да отива незнайно къде.

Така шефовете на "Аустрия" решават да заобиколят правилата и да дават разликата на футболиста - без България да знае за това, разказвал е приживе той. Получавал е и премии - за победи, голове, постижения… Пълният размер.

През пролетта на 1981 г. се дава зелена светлина на асовете на “Славия” Андрей Желязков и Чавдар Цветков за гурбет. Първият отива в голям клуб - “Фейенорд”, и по-късно съотборник му става Йохан Кройф.

Вторият много пъти е разказвал, че е можел да премине в много голям отбор в онези времена - белгийският “Андерлехт”. Но Партията го праща в “Аустрия”, където става съотборник на Петков. На Цветков се плащали и по 40 лева “стипендия” на месец в България. Той не е бил така дисциплиниран като Петков, но си спомня с добро за престоя във Виена.

Ангел Рангелов. Снимка личен архив

С парите от трансфера на Ангел Рангелов ЦСКА се сдобива с луксозно осветление

Ангел (Геле) Рангелов е един от знаменитите защитници в историята на ЦСКА. И той е “реколта 1981” - през лятото на същата година облича екипа на солунския “Ираклис”. Рангелов е първият “червен”, на когото е разрешено да замине. А през 70-те “Байерн” (Мюнхен) е разпитвал за Георги Денев…

“Гърците ме бяха гледали няколко пъти - в големите мачове с “Нотингам Форест” и в първите с “Ливърпул”, когато ни отстраниха, разказа железният бранител пред Клуб Z. - Реално подписах договор след мача с “Ливърпул” (0:1), който беше на 18 март 1981 г. Това стана в хотела до Централна гара. От ЦСКА бяха професор Георги Христов и Никола Миланов-Чопъра, имаше и представител на “Спорткомерс”.

Договорът беше за три години. Трансферната цена - 80 хиляди долара.”

С половината от тези пари се купува осветление на стадион “Народна армия” (тогава) - директно от “Сименс”, като по онова време то е сред най-добрите в Европа. А другата половина? Не е много ясно.

“Да, точно така - 1500 долара вземах, колкото посланика, потвърди и Рангелов. - Заплатата ми по договор беше 3000. Но никой не ми каза това при подписването. Разбрах при получаване на първата заплата. Тя се даваше на консулството в Солун и си я вземах от там (такава е била практиката с повечето български спортисти в онези времена, бел. авт.). Зададох въпрос защо парите са двойно по-малко и едва тогава научих как се процедира. Получавахме и премии, които си вземах направо от клуба, те поне бяха в пълен размер.”

“Ираклис” ме настани в хубав тристаен апартамент на крайбрежната улица, с изглед към морето… Клубът плащаше всички сметки. Консулството беше съвсем наблизо.”

По силата на договора “Ираклис” тренира месец в базата на ЦСКА лятото, а през зимата “армейците” се готвят в Солун. Някога контрактите за трансфери на наши футболисти се правеха с такива екстри.

Към Рангелов се присъединяват бившият защитник на “Локомотив” (София) Борислав (Боко) Димитров и треньорът Апостол Чачевски. Всички си тръгват през 1983 г. и завръщат в България. Станало "недоразумение, скандал" с ръководството на "Ираклис", обясни бившият национал.

“До днес поддържам връзка с моите съотборници от “Ираклис”, пишем си във фейсбук. Ходех редовно в Солун, но в последните години не съм, тъй като през лятото гостувам на дъщеря ми в Бостън”, каза за финал Геле Рангелов.

В края на престоя си той все пак е заработил достатъчно, за да си купи Mercedes 280 SE, поръчан преди да се завърне в България. 

В днешни времена заплатите във футбола са астрономически, даже неприлично високи. А договореното възнаграждение се получава изцяло от даден спортист (в някои случаи има други схеми, но те не са с участието на държавата, това обаче е друга тема, бел. ред.). Само че българският футбол вече не произвежда играчи за големи клубове и големи пари.

---

Проектът „100 въпроса за тоталитарната държава“ е ориентиран към младежите от посткомунистическото поколение на България. Ако вие сте млад човек, който има интерес към най-новата ни история и иска да научи факти за времето отпреди 1989 г., можете да ни зададете своите въпроси на имейл office@clubz.bg, в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната държава.