Обикновено полярните сияния могат да се видят само високо на север - около Северния полюс - или дълбоко на юг в Антарктика. Северното сияние рядко се появява в нощното небе над България. През миналата година обаче полярните сияния бяха забелязани дори и у нас. Това може да се случи отново или дори по-често през 2024 г.

Висока слънчева активност с много слънчеви петна

Причина за това е настоящото високо ниво на слънчева активност. Това не е необичайно: подобен пик има на всеки единадесет години, като междувременно активността рязко намалява и след това отново бавно се увеличава. С подходящата технология, като тази на борда на слънчевата сонда SOHO, това може да бъде визуализирано: броят и размерът на слънчевите петна по повърхността на слънцето се увеличават с нарастването на слънчевата активност. Това е известно също като цикъл на слънчевите петна.

От слънчево петно до слънчева буря

Слънчевите петна маркират области, които са с около 1500 градуса по-студени от останалата част от повърхността на Слънцето и поради това светят по-слабо. Те се образуват там, където много силни магнитни полета изтласкват материята от вътрешността на Слънцето в короната в огромни дъги, а ако в тези дъги възникнат магнитни къси съединения, слънчевият материал се изхвърля в Космоса като изхвърляне на коронална маса - възниква слънчево изригване. Такава слънчева буря също така изпраща слънчеви частици с висока скорост към Земята. Облакът от заредени частици достига до нас един до два дни след изригването.

Когато слънчевите частици попаднат в нашата атмосфера, те предизвикват светене на нейните атоми. Слънчевите частици имат много специално свойство: вътрешността на Слънцето не е нито твърда, нито течна, нито газова, а плазма. Това агрегатно състояние се създава, когато под въздействието на голяма топлина атомите се разпадат на положително заредени йони и отрицателно заредени електрони, което означава, че частиците в слънчевия вятър са електрически заредени. Това им позволява да отклоняват магнитното поле на Земята - към полюсите.

Когато високоенергийните слънчеви частици попаднат в атмосферата ни, те предизвикват нажежаване на атомите ѝ. И то в много характерни цветове: Атомите на кислорода излъчват предимно зелена или червена светлина, а атомите на азота - синьо-зелена или виолетова светлина.

Полярните сияния всъщност са най-добрият знак за това колко добре магнитното поле и атмосферата на Земята ни предпазват от високоенергийните частици на Слънцето. Въпреки това те могат да причинят повреди на съвременната електроника: слънчевите бури многократно са причина за повреда на спътници, което се отразява на навигационните системи, интернет и телекомуникационното оборудване. Силните слънчеви ветрове могат да доведат до смущения в радиоразпръскването и електрозахранването. Не е възможно да се предвиди точно кога ще настъпи пикът на цикъла на слънчевите петна, тъй като циклите се различават твърде много един от друг. Единствено количеството и размерът на слънчевите петна, които се появяват всеки ден, позволяват да се направят изводи. При максимална активност дневно могат да се образуват до 150 слънчеви петна. През 2023 г. не е имало нито един ден без слънчеви петна, какъвто последно е бил случаят през 2012 и 2013 г. При минималното ниво на активност преди пет години, от друга страна, в три четвърти от дните изобщо не е имало слънчеви петна. "Слънцето очевидно се приближава към максималната си активност", обяснява Натали Кривова от Института за изследване на слънчевата система "Макс Планк" в Гьотинген.

При нормални условия полярно сияние може да се наблюдава само на север от Полярния кръг, отвъд 66 градуса географска ширина. Дори големи части от Норвегия и Швеция се намират на юг от тази граница. Колкото по-силна е слънчевата активност обаче, толкова по-далеч могат да се появят полярни сияния, а в екстремни случаи северното сияние може да достигне дори до 20 градуса географска ширина от екватора. Такъв е случаят през 1859 г., когато полярните сияния се появяват над Хаваите и Карибите.