Всеки президент на САЩ посвещава декора на Овалния кабинет на някой любим свой прешественик. В случая с настоящия държавен глава Джо Байдън, това е Ейбрахам Линкълн - бюст и портрет на 16-ия американски президент красят стаята, от която управлява "лидерът на свободния свят".

Но връзката между двамата е много по-силна, както разказва на "Вашингтон пост" историкът Дейвид Герлман. 

Във вечерта на 21 март 1864 г. тишината в обширен лагер на Съюзната армията на Потомак (източното военно подразделение на Севера) по поречието на река Рапаханок, край Бевърли Форд, Вирджиния, е нарушена, след като избухва препирня в една от столовите палатки между военнослужещите Моузес Дж. Робинет и Джон Дж. Александър. В резултат Александър получава прорезни рани с нож, а срещу Робинет е повдигнато обвинение в опит за убийство.

Преди началото на Гражданската война (1861-1865 г.) Моузес Дж. Робинет, който е прапрапрадядо на настоящия американски президент Джоузеф Робинет Байдън, е притежавал хотел във Вирджиния. Първите години от конфликта се оказват много тежки - той губи бизнеса си (смята се, че хотелът е унищожен от войници на Севера), съпругата му умира и Робинет търси спасение с децата си при далечни роднини в Албъни, Мериленд (северен щат спрямо Вирджиния). В търсене на ново препитание той попада в армията в края на 1862 г. или началото на 1863 г., където е назначен за ветеринарен хирург - грижил се е за конете и мулетата, които носят товарите на войниците. Не се знае дали Робинет е разполагал с образователна квалификация да заема подобна длъжност, но липсата на такава по никакъв начин не би го отличила от останалите му "колеги" - първи официално признати "ветеринарни части" в американската армия се появяват чак през Първата световна война.

На съдбоносния 21 март 1864 г. Александър, който е интендант в армията, дочува как Робинет злослови по негов адрес пред готвачка и влиза в спор с прапрапрадядото на 46-ия президент на САЩ. Кавгата прераства в размяна на крошета, като в даден момент Робинет изважда джобно ножче и нанася прорезни рани на Александър, преди да го арестуват.

Минава почти месец преди началото на военния процес срещу Робинет. В обвинението се уточнява, че той е бил в нетрезво състояние и е предизвикал "опасна свада", нарушавайки добрия ред и военната дисциплина. Тъй като става дума за изваждане на оръжие, сред обвиненията е включено "опит за убийство". Появяват се свидетели, които описват Робинет като "забавен, винаги оживен и шегаджия". В своя защита подсъдимият заявява, "че каквото и да съм направил, е направено в самозащита, не изпитвам злоба към г-н Александър преди или след това. Той ме сграбчи и може би щеше да ме нарани сериозно, ако не бях прибегнал до средствата, към които прибегнах".

Военните съдии не се трогват. На следващия ден те единодушно постановяват присъда: виновен по всички обвинения с изключение на "опит за убийство". Наказанието е две години затвор с тежък физически труд.

След обявяването на присъдата Робинет отново е принуден да чака близо три месеца, за да може решението да мине по бюрократичните канали на армията. Зает във воденето на военни операции, главнокомандващият на армията генерал Джордж Г. Мийд, потвърждава присъдата едва в началото на юли. Тогава клетникът е изпратен на островите Драй Тортугас близо до Кий Уест, Флорида.

Те са дом на Форт Джеферсън, гигантска тухлена постройка, предназначена да брани южното крайбрежие и корабните маршрути на Мексиканския залив. Огромният ръст на американските сили, мобилизирани за борба срещу Юга, води до увеличение на броя на военните дела и присъди. Когато пространството в традиционните затвори започва да привършва, Форт Джеферсън е превърнат във военен затвор, описван от критиците на Линкълн като "Американски Сибир". Когато Робинет попада там, в него се помещават над 700 души.

Но прапрапрадядото на Байдън изважда късмет, благодарение на познанството си с трима офицери, които подават петиция до Линкълн с молба да го помилва. Джон С. Бърдет, Дейвид Л. Смит и Самюел Р. Стийл настояват, че присъдата на Робинет е била неоправдано сурова за това, че "се е защитавал и е нарязал с канцеларски нож" мъж, който е бил "много по-силен и голям от него, и всичко това под импулса на моментно вълнение".

Нещо повече - тримата уверяват, че Робинет е бил "пламенен и влиятелен в борбата срещу предателите и техните планове за унищожаване на правителството".

Писмото завършва с емоционален призив: "Помислете за неговите дъщери и синове, които нямат майка у дома! (Молейки се за) вашата намеса от името на нещастния Баща... и бедстващото семейство от обичани деца, Дъщери на Съюза и Синове на Съюза".

Писмото първо попада на бюрото на Уейтман Т. Уайли, новоизбран сенатор от наскоро създадения щат Западна Вирджиния (отцепва се от Вирджиния, която се бори на страната на Юга). Той подкрепя молбата и я праща на личния секретар на Линкълн, Джон Г. Николай, който пък незабавно иска доклад по казуса от главния адвокат на президента Джоузеф Холт.

Докладът на Холт пристига в края на август и Линкълн уважава молбата на ищците, като пише: "Помилване за неизпълнената част от наказанието. Ей. Линкълн. 1 септември 1864 г."

След повече от месец в Драй Тортугас Робинет е пуснат на свобода и се завръща при семейството си в Мериленд, където се захваща със земеделие. Той доживява до XX в., умирайки в дома на дъщеря си през 1903 г. Краткият му некролог го представя като "човек с образование и джентълменски качества". 

Никъде не се споменава за мимолетната му връзка с Ейбрахам Линкълн.