Нови изисквания ще „проследяват движението“ на лекарства между болниците и от производителя до пациента.

За тази възможност съобщиха управителят (в оставка) на Националната здравноосигурителна каса Станимир Михайлов, директорът на Изпълнителната агенция по лекарствата Богдан Кирилов и шефката на Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ Иванка Динева по време на изслушването им в парламентарната комисия по здравеопазване, информира БТА. Изслушването им е по повод заради случай „Даная“ и установените, дори при проверка (втората) на "Медицински надзор" за нарушения  в две болници ("Пирогов" и ИСУЛ) при осигуряването на лекарство за хематологичното заболяване (вторична имунна тромбоцитопения) на 15-годишното момиче, което почина през май месец 2023 г. в спешната болница. Медикаментът е пренесен - на ръка, от майката, и е предоставено от лекуващата лекарка в ИСУЛ. Преди около месец в обясненията си от "Пирогов" твърдяха, че са разполагали с лекарството, но процедурата по изписването му щяла да отнеме повече време. Става дума за кръвосъсирващото NovoSeven, от което 2 мг струват над 2100 лв.

Първоначалният одит на “Медицински надзор” твърдеше, че в "Пирогов" е имало NovoSeven от 2 мг - 13 бр. флакони, и от 5 мг - 43 бр. флакони, а лекарството е било прилагано на Даная по определена схема. Майката на момичето обаче Ани Стоянова няколко пъти пулично обясни, че е трябвало да вземе медикамента от лекуващия лекар на дъщеря ѝ в ИСУЛ. Това беше потвърдено едва от доклада във втората проверка на “Медицински надзор".

В нов епизод от разследването на Валя Ахчиева по случая "Даная" обаче се постави въпросът дали препаратът въобще не е даден на Даная. Причината е, че има проблем с отчитането на опаковките. В предаването д-р Аспарух Илиев, който ръководи лаборатория в Швейцария, коментира с изумление количествата NovoSeven, които "Пирогов" отчита само за един пациент. "250 флакона е невероятно количество за един човек. Това е цена над 2 млн. лв. - огромна сума", коментира д-р Илиев. 

Предвижда се подробно да бъде проследяван и описван пътят на лекарства – антихемофилни фактори за лечение на вродени коагулопатии, от една до друга болнична аптека. Верификация на лекарствата в болничната аптеки ще бъде извършвана както от изпращащата аптека, така и от аптеката, която го получава, посочи Михайлов. Неизползваните лекарства ще се връщат на предоставилото ги лечебно заведение, а приемащата болница ще бъде задължена да извърши дезактивирането на медикамента, което гарантира, че бъде предотвратена злоупотреба с лекарствата, каза Богдан Кирилов.

Динева посочи, че към момента на лечението на детето верификацията на медикамента не е била възможна, а лекарството към момента на проверката притежава само партиден, но не и индивидуален номер. По думите ѝ за спешни състояния не е било предвидено прилагането на този лекарствен продукт, но вече се предвижда такава възможност. Динева посочи още, че ще бъде обсъдено с Министерството на здравеопазването, НЗОК, ИАЛ и Българския лекарски съюз проблем с друг медикамент, който се прилага в България само при сърдечно трансплантирани пациенти, но не и за пациенти с трансплантиран бял дроб. Дълг към тези хора е и се надявам да решим този проблем, защото ако тези болни не приемат имуносупресори, ще настъпят фатални последствия за живота и здравето им и ще се обезсмисли донорството, допълни Динева.

Случаят е много тежък, каза заместник-министърът на здравеопазването Петко Стефановски. По думите му предстои преработване на Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти, а всяко лекарство ще се проследява от производителя до леглото на пациента. Трябва да направим всичко възможно, така че да не умира дете заради нормативни дупки, каза още той.