Отвличания, нападения и убийства - в продължение на почти 30 години „Фракция на Червената армия“ (RAF) се опитва да дестабилизира Федерална република Германия. Последиците нейния терор продължават и до днес.

До разпускането си през април 1998 г. RAF убива 34 души и ранява повече от 200.

Началото на RAF

Първоначално RAF става известна като групата „Баадер-Майнхоф“. 1967 и 1968 са годините на студентските протести в цял свят. В Германия тези протести са насочени срещу държавата, в която управляват някогашни съучастници на Хитлер. При един от тези протести полиция застрелва студента Бено Онезорг. Година по-късно стреля и по председателя на Социалистическия съюз на германските студенти Руди Дучке.

В отговор на тази ескалация действащото през тези години студентско протестно движение "68" се радикализира и членовете му Андреас Баадер, Гудрун Енслин и още двама души извършват палежи на два универсални магазина във Франкфурт на Майн. Обявяват, че го правят в знак на протест срещу войната във Виетнам. Журналистката Улрике Майнхоф влиза в контакт с тях по време на съдебния процес за палежите. Майнхоф е радикално лява, въпреки че произхожда от доста богато буржоазно семейство. Ангажира се в протести срещу атомните бомби. Разговаря многократно с Баадер по време на процеса и двамата се сближават. Тя участва в насилственото му освобождаване от затвора през май 1970 г. Майнхоф и трима съучастници успяват да проникнат в затвора и да го измъкнат от там. Това действие бележи раждането на RAF. Групата преминава в нелегалност.

RAF вижда себе си като част от класовата борба и световното въстание срещу империализма и капитализма. С въоръжената си борба и концепцията за предполагаема градска партизанска организация тя се сравнява със световните освободителни движения, като се описва като "комунистическа антиимпериалистическа градска партизанска организация". Целта й е да дестабилизира психологически държавата чрез насилствени нападения. Тази идеология процъфтява в цели три поколения терористи от RAF.

Първите нападения и обучения при „Фатах“

RAF извършва първите си криминални престъпления през 1970 г., като те включват и банкови обири. Групата извършва първото си убийство през 1971 г., като убива полицая от Хамбург Норберт Шмид. Той е застрелян докато се опитва да арестува членове на RAF.

През май 1972 г. левите терористи извършват бомбен атентат срещу щабквартирата на въоръжените сили на САЩ във Франкфурт на Майн, при който загива един американски войник.

До края на 1974 г. групата около Баадер, Енслин и Майнхоф извършва множество банкови обири и бомбени нападения, включително срещу военни обекти на САЩ и германски институции за сигурност. Четирима души загиват, а 41 са ранени. За терористичните си атаки RAF се обучава в Йордания от палестинската организация „Фатах“.

"Германската есен"

Следват още бомбени нападения, които водят до смъртни случаи и ранени - включително нападения срещу издателството на Шпрингер и няколко полицейски участъка. Малко след това водещите фигури на RAF са арестувани: Баадер, Енслин, Майнхоф и други членове на терористичната организация са вкарани в затвора. За съдебния ми процес се строи специално нов съдебен комплекс в Щутгарт-Щамхайм, където паралелно с наказателното производство се развива т.нар. второ поколение на RAF от техни симпатизанти. То си сътрудничи тясно с палестинските терористични групи от Близкия изток по отношение на логистиката и тактиката.

Второто поколение отприщва масирана вълна от терор, за да освободи основателите на RAF: през пролетта и лятото на 1977 г. RAF застрелва главния прокурор Зигфрид Бубак и шефа на банка "Дрезднер" Юрген Понто, след което следва т.нар. германска есен.

RAF отвлича президента на Съюза на работодателите Ханс Мартин Шлайер, а по същото време съюзнически палестински терористи поемат контрола над самолета "Ландсхут" на "Луфтханза". Специалното подразделение GSG9 освобождава самолета на 18 октомври 1977 г. в сомалийската столица Могадишу, но президентът на работодателя Ханс Мартин Шлайер е убит от RAF. Баадер и Енслин се самоубиват в затвора в Щамхайм.

Последната фаза, бягство в България и ГДР

През 1980 г. и 1982 г. десет души от лявата екстремистка терористична организация "Фракция Червена армия" се установяват в ГДР с подкрепата на Министерството на държавната сигурност и получават фалшиви документи за самоличност. Малко след края на диктатурата в ГДР те са разобличени, екстрадирани във Федерална република Германия, изправени пред съда и в по-голямата си част осъдени на затвор.

През пролетта на 1978 г. терористката Инге Вит - тогава все още член на Движение "2 юни" – се среща с Хари Дал, началник на отдела за борба с тероризма на Държавна сигурност на ГДР. На 27 май 1978 г. командос от Движение "2-ри юни", към което принадлежи и Вит, освобождава Тил Майер от затвора Берлин-Моабит. Терористите искат да избягат през Източен Берлин и да стигнат до България. Групата е забелязана на граничния пункт "Фридрихщрасе" заради фалшиви паспорти, а при личен обиск са открити и оръжия. Вит разказва за срещата си с агента на Държавна сигурност, която всъщност довежда до предаването на оръжията и безпрепятственото влизане в ГДР. Групата продължила към България.

В България обаче освен командировани агенти от Щази по следите им има и хора на западногерманските служби. Българските власти сътрудничат и на двете страни. У нас Вит, Ингрид Зипман и Регина Николай едва избягват залавянето им от Федералната криминална служба и продължават към Чехословакия, където трите са арестувани от чехословашките тайни служби на 27 юни 1978 г. и отведени в Прага.

Тил Майер обаче е арестуван и предаден не на източногерманските, а на западногерманските служби. Той е наблюдаван от двете страни в продължение на седмици в къща, наета от терористите на Сънчев бряг, наричан в западните медии "Червената ривиера". По това време България е изправена пред фалит и разчита много на заеми и търговия с ФРГ. Стига се дотам дори Живков да обяви, че иска да направи от България "малката ФРГ", но Горбачов го порицава и той се отказва.

Докато София предава Майер на западногерманците, чехите връщат колегите му на ГДР, а ГДР ги пуска да избягат в Багдад. В крайна сметка обаче цялата група се връща в Източен Берлин, където им дават фалшива самоличност. След падането на Стената са арестувани и съдени.

От средата на 80-те години на ХХ век започва да действа третото поколение на RAF. То отново премества фокуса си върху нападенията срещу представители на американската армия. През 1985 г. при бомбен атентат срещу американска база във Франкфурт на Майн загиват двама души, а мишена на терористичната група стават и бизнес лидери. През 1989 г. шефът на "Дойче банк" Алфред Херхаузен загива при нападение с експлозиви срещу автомобила му. През 1991 г. снайперист на RAF застрелва ръководителя на "Тройханданщалт" Детлев Карстен Рьоведер в дома му. През 1993 г. групата извършва последния бомбен атентат срещу неизползвана нова сграда на затвора във Вайтерщат, Хесен. Никой не е ранен. След това терористичната група затихва. Тя приключва борбата си с писмо за саморазпускане, изпратено до медиите по пощата на 20 април 1998 г.

Много неща все още не са изяснени

По данни на Федералната прокуратура през годините на своето съществуване RAF е убила 34 души. Освен по-известните жертви, при нападения или стрелба по време на опити за арест загиват холандски граничари, германски полицаи, шофьори на служебни автомобили и един минувач. 26 съдебни процеса срещу водещи членове на RAF завършват с доживотни присъди, като последният процес се провежда през 1998 г., а много подробности за някогашните вътрешни работи на организацията и хода на нейните нападения остават неизвестни. Все още не е изяснено кой точно е убил Бубак, Понто, Шлайер и Херхаузен, а за третото поколение на RAF в частност се знае много малко.

Даниела Клете, Буркхард Гарвег и Ернст-Волкър Щауб са сред малкото идентифицирани членове. Тримата заподозрени бивши терористи остават в нелегалност след разпускането на RAF и поради това продължават да са в списъците на издирваните лица. Поне за Клет годините на бягство приключват в понеделник в Берлин - тя бе арестувана.

Какво се знае за арестуваната Даниела Клете?

Даниела Клете се е укривала в някогашния турски и днешен хипстърски берлински квартал "Кройцберг" близо 30 години. Тя притежава италинаски фалшив паспорт, представяла се е за Клаудия и е давала частни уроци по математика. За да успее да живее под чужда самоличност обаче със сигурност е имала повече от един помощник, смятат властите. Кои са те, колко са и имат ли достъп до данни в полицията или разузнаването, тепърва ще се разплита.