Италия те примамва и омагьосва с лекота... и неусетно се влюбваш. „Италия – вечната приказка“ ни отвежда на пленително пътешествие из скритите италиански улички и на всяка крачка ни поднася любопитни факти, реални събития, изумителни истории и лични наблюдения. Разкрива ни начина на мислене на италианците, техния живот, ценности, интереси и странности.

Разбираме как чаровната Италия се е превърнала в едно от най-любимите места на толкова много туристи по света – как италианците пишат историите си, какви трикове прилагат, как превръщат малките градчета в приказни места и как историята е оставила своя отпечатък, достигайки до наши дни.

Михаела Манасиева завършва Италианска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и магистратура Връзки с обществеността. Работила е като преподавател и преводач. Живяла е в Италия и днес професията ѝ отново я обвързва със страната, в която редовно се завръща.

Представяме ви откъс от „Италия – вечната приказка“:

Градът, в който шахматът оживява

Ако сте фенове на шаха и сте решили да посетите Виченца, то тогава Маростика, намираща се в провинция Виченца, е една от задължителните спирки за вас. Малкото италианско градче, само на около шейсет километра от Венеция, е известно в Италия, а и не само, с това, че на всеки две години, през септември, се организира шахматен турнир под формата на театър. Тогава фигурите буквално „оживяват“, а билетите за това събитие се изкупуват месеци предварително.

След като се озовете в центъра на града, първото нещо, което обезателно ще ви направи впечатление, е средновековният замък, с извисяващата се на него кула, и главният площад, на който е разчертана една голяма шахматна дъска, или „сцената“ на въпросното събитие. По време на него около петстотин и петдесет актьори се обличат със специални средновековни костюми и се превръщат в шахматни фигури, а пространството около площада се преустройва на трибуни, от които зрителите могат да се насладят на представлението, чиято продължителност е около два часа. 

Когато чух за първи път за въпросното събитие, и разгледах снимките и видеата в интернет, в ума ми веднага изплува сцената от филма „Хари Потър и Философският камък“. Там едно от препятствията, през които трябваше да премине Хари, заедно с Рон и Хърмаяни, беше голямата шахматна дъска, на която бяха разположени истински фигури, с които трябваше да играят.

Шахът е наистина стара игра, която е оставила завинаги своя отпечатък и в Италия. Както вероятно знаете, думата шах идва от персийски и означава „император“, а думата мат означава „мъртъв“, или казано с други думи – който успее да убие противниковия император (или цар), печели съответно и играта. Има много легенди и теории за това откъде произхожда в действителност тази игра, като се споменават различни страни, сред които Индия, Персия и дори Китай. За нейно приблизително начало се посочва периодът между III и VI век, а различните движения на фигурите и тяхното разположение се предполага, че водят началото си и са вдъхновени от състава на индийската войска, която е била съставлявана от четири части – слонове, бойни кули, коне и пехотинци.

Събитието, което се провежда на всеки две години в Маростика, през втория уикенд на септември, също води началото си от една легенда и както със сигурност няма да се учудите, от една любовна история. Според нея през 1454 година двама благородници от Маростика, Риналдо д'Ангарано и Виери да Валонара, се влюбват в Лионора, дъщерята на управника на Маростика, по времето, когато градът е под властта на Венеция. Спорът за това кой да получи ръката на дъщеря му трябвало да бъде решен по някакъв начин. Тадео Паризио, бащата на Лионора, обаче забранил дуелирането и решил да организира една игра на шах между двамата младежи – победителят щял да получи ръката на Лионора, а загубилият щял да се ожени за Олдрада, нейната сестра.

За първи път събитието се провежда през 1954 година в Маростика, а през 1958 година то се организира за първи път извън италианската граница, на главния площад в Брюксел. Около триста души пътуват до белгийската столица с шест автобуса, за да вземат участие, а режисьор е Джанрико Бекер, венецианец, който е работил в продължение на години в театър „Фениче“ във Венеция. По случай събитието подаряват на белгийския крал Бодуен  порцеланов комплект за шах, изработен в два екземпляра – единият може да бъде видян в Музея на костюмите в Маростика, където са изложени различни реквизити, използвани за играта „на живо“ на шах. Това обаче далеч не е единственото представление, което се организира извън Маростика – през годините спектакълът се провежда също във Филаделфия, Лос Анджелис, Щутгарт, Денвър, Торонто и други.

Маростика е известна също и със своите череши. Те са първите италиански череши, които са обозначени с наименованието за защитено географско указание – IGP1. Според легендата през 1454 година Тадео Паризио нарежда в деня на сватбата на двете си дъщери да се засадят черешови дръвчета из цялата територия в чест на щастливото събитие. През май се организира и специален панаир и пазар на черешата в Маростика. Можете да се разходите също така и по т. нар. „Път на черешите“, който представлява пътека, осеяна с черешови дръвчета. Тя започва от Басано дел Грапа и води към Маростика, като свързва двете градчета. Басано дел Грапа също е не по-малко очарователно градче, в което можете да посетите Музея на грапата2 и да опитате типичните за региона бели аспержи. В градчето също можете да видите и т.нар. „Понте векио“ – закрит мост, датиращ от 1209 година.
На хълма на града ще забележите и втория замък, който също може да се посети.

Корица: Издателство "Ера"