През 2023 г. България е изразходвала 1,9 милиарда долара (3,47 милиарда лева), или 1,87 на сто от своя БВП за отбрана.

Това става ясно от годишния доклад на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберт. Той бе огласен днес в централата на пакта в Брюксел.

Данните са за 31 държави и не обхващат Швеция, която се присъедини миналата седмица.

По разходи за отбрана като процент от БВП страната ни заема 13-о място от общо 31 държави членки. Първа е Полша с с 3,92%, като изпреварва дори САЩ (3,24%).

Повече от нас за отбрана харчат също Гърция, Естония, Литва, Финландия, Латвия, Великобритания, Унгария, Словакия, Дания и Франция.

В дъното са Люксембург (1,01%), Белгия (1,21%) и Испания (1,24%).

През 2014 г., след анексията на Крим от Русия, НАТО постави за цел всички страни членки да харчат годишно най-малко 2 на сто от своя БВП за отбрана.

84 на сто от анкетираните у нас смятат, че България трябва да запази или да увеличи процента на разходите за отбрана, става ясно още от доклада. 10 процента са на мнение, че трябва да се харчат по-малко пари, а 6% не знаят. Според общо 61 на сто от анкетираните в страните членки искат разходите да бъдат увеличени.

56 процента от българите искат страната ни да остане член на НАТО. Точно два пъти по-малко – 28%, биха грасували за излизане. Останалите 16 на сто не знаят как да отговорят.

Две балкански страни членки са на двата полюса по този показател. Всички анкетирани в Албания, или 100 процента, искат Страната на орлите да остане в пакта. Докато 44 на сто от запитаните в Черна гора искат излизане. С два процента повече са желаещите адриатическата перла на бивша Югославия да запази членството си в НАТО.

Цялостната картина от пакта

Девета година поред НАТО бележи повишаване на отбранителните разходи, изтъкна Йенс Столтенберг при представянето на доклада.

За 2023 г. увеличението е с 11 на сто. Тази година европейските съюзници ще вложат в отбрана общо 470 милиарда долара. Така за първи път разходите ще бъдат равни на 2 на сто от общия им БВП.

До края на годината две трети от съюзниците ще изпълнят целта да харчат най-алко 2% от БВП за отбрана.

„Не виждаме непосредствена заплаха за някой от съюзниците“, отговори генералният секретар на въпрос дали има опасност от страна на Русия.

От алианса следят внимателно руските действия по неговите граници.

Столтенберг изтъкна, че една от големите победи на украинските сили досега е срещу руския Черноморски флот. Той отново припомни съвместните действия на Украйна с България, Румъния и Турция за осигуряването на морски коридор между Одеса и Босфора.

„Това показва нуждата от доставка на съвременни военни средства за украинците и е важно за света, защото позволява износа на зърно“, каза Столтенберг.

По думите му това, което липсва на украинците, не е смелостта, а оръжията.