Папка или не? Драмата на предоговарянето на новия кабинет на сглобката тече от седмици, но в последните дни предизвиканото напрежение рязко скочи с добре известни жестове. Така или иначе, надцакването е в ход, а актуалната заплаха от страна на ГЕРБ – отиваме на избори, доста поизтъркана всъщност, скоро ще видим дали върши работа.

Сценарият (който много пъти сме гледали  и преди), с нощен нагнетяващ брифинг на четворката „ангели“ на Борисов, предизвика реакция на стреснатост и тревога обаче от отсрещната договаряща страна. Публиката се притесни далеч по-малко от перспективата от предсрочни избори – може би калена през годините на редуването на заплахи и ласкаене като утвърдено поведение на лидера на ГЕРБ, отколкото ПП-ДБ.

Борисов (задкулисно) обаче определено изглеждаше, че е отбелязал точка в психологическата война на надлъгване между (не)партньорите, като игра и за партийната аудитория – да надуем мускулите с реторика на оскърбеното достойнство на недостатъчно уважавана и непредставена като постове първа сила (с недостатъчно проценти, за да прави нещо сама или само с ДПС същевременно – ето къде все така е драмата на лирическия герой).

За ПП-ДБ нежеланието да се отива на избори е ясно – електорално коалицията трудно може да очаква да стои по-добре от сегашния резултат, а може с голяма степен на вероятност да се предположи, че ще има по-малко добро постижение (както изглежда картината към момента). Остава ѝ много несвършена работа. Консумацията на власт същевременно винаги носи негативи, свръхамбициите – също. Не става по-добре, когато всичко това се случва в компанията на услужливи и „добронамерени“ партньори като ГЕРБ и ДПС, които удобно прехвърлят всички негативи върху ПП-ДБ, стъпвайки на дългата си история на успешно политическо интригантстване и пълно окопаване във всички власти – и на всички нива. Същевременно сглобката донесе и много разочарование сред гласоподаватели на коалицията, която освен със заявката си за реформи, евроатлантически ценности, дойде и със сериозното обещание за промяна на статуквото. Статуквото, олицетворено от Борисов и Делян Пеевски, обаче си управлява с любезното съдействие и съучастие на борците срещу него. И това трудно се забравя, защото изгубените илюзии са си изгубени илюзии.

ГЕРБ допълнително нагря градуса на напрежението за избори с избухването на брифинга на „засегнатата чест“ от неделя, стъпвайки и на огласени малко преди това социологически изследвания. Така според най-прясното – на „Галъп“, разликата между двете сили расте – до 7 на сто за ГЕРБ.

Колко обаче всъщност Борисов и компания искат предсрочни избори?

Дори и с донякъде по-добър резултат не е никак сигурно, че ситуацията няма да се повтори в общи линии и пак да се стигне до подобна конфигурация. Коалиране с „Възраждане“ и БСП все така остава извън възможните опции. Досега въпреки голямото мрънкане ГЕРБ (плюс ДПС, разбира се) беше в нелоша позиция в управлението – консумира власт, макар и формално да изглежда без такава, като всички провали, лоши решения и последствията се трупат на сметката на ПП-ДБ. Нещата всъщност се нареждат много добре за ГЕРБ като бавно, или не толкова бавно, изцежда кредита на доверие към „Продължаваме промяната-Демократична България“ (а електоралната база на ПП беше и в немалка степен остава доста флуидна). Досегашната история показва, че Борисов има утвърден маниер за обезличаване и смачкване на коалиционни партньори. Процесите сега текат усилено с близкото съдействие на ДПС (или под любезното дирижиране на ДПС). Последната ескалация и "етюдите" на Мария Габриел около папките според някои тълкувания са точно свързани с битката около регулаторите и „пренебрегването“ на ДПС в предложенията на ПП-ДБ. В понеделник Делян Пеевски реши да се появи малко преди връчването на мандата и да разиграва сценката на омиротворител и „всичко е договорено за регулаторите“. Явно не съвсем – пазарлъкът върви, а психологически (най-вероятно и фактически) сякаш ПП-ДБ губи позиции. И в тази ситуация, и по принцип. Сега се очаква театралната поява на Борисов, за да обяви как всичко е наред, досега той стоеше зад завесите.

Така че за какво са ѝ на ГЕРБ избори? Тя и ДПС са в чудесната позиция на паразит върху гостоприемник. Смучат евроатлатлантически блясък, „перат“ оцапания си имидж (като постоянно налагат противопоставянето с „некадърниците на власт“ и колко по-добре е било при ГЕРБ, а паметта на населението не е дълга).  Засега това върши работа. А когато му дойде времето…