Фронталната атака срещу Асен Василев, която ГЕРБ предприе от вчера насам, днес се пренесе в пленарната зала на парламента. Близо 4 часа депутатите обсъждаха решение за предприемане на действия във връзка с наличие на ликвидни проблеми и невъзможност Фонд "Сигурност на електроенергийната система" да изпълнява законовите си задължения. Решението, според което Василев трябва покрие 1 млрд. лв. от дефицита във фонда, бе прието, като само депутатите от "Продължаваме промяната - Демократична България" бяха против.

Решението бе внесено лично от Бойко Борисов и Делян Пеевски. От ГЕРБ, с подкрепата на ДПС и други партии, заявиха, че Василев е изпразнил фонда, за да поддържа привидно нисък бюджетен дефицит. Затова от 1 юли, когато домакинствата минават на либерализиран пазар, има опасност цената на тока за тях да се повиши с 20%, тъй като във фонда няма пари, които да бъдат използвани за буфер.

Дебатите бяха излъчвани на живо по БНТ 1. Това се случва рядко и обикновено, когато става, заседанията на парламента се излъчват по БНТ 2.

Депутати от ГЕРБ на няколко пъти заявиха, че Василев не трябва да е повече финансов министър. За пръв път това се чу вчера от Деница Сачева, малко след като Василев заяви, че Мария Габриел не може да бъде премиер.

Особено интересно бе изказването на Радомир Чолаков (ГЕРБ). Той, освен че потвърди, че Василев не трябва да е повече финансов министър, успя да вмъкне в него и съдебната реформа, като от изказването му стана ясно, че е против нея. Това контрастира с твърденията на ГЕРБ, че подкрепя тази реформа.

Нейното продължаване бе част от преговорите между ГЕРБ и "Продължаваме промяната - Демократична България" около ротацията на кабинета. И според съпредседателя на "Демократична България" Христо Иванов именно отказът на ГЕРБ да поеме ангажименти в тази посока и санкционираният по "Магнитски" съпредседател на ДПС Делян Пеевски да спре да има право на "първа брачна нощ" в тази сфера е довел до взривяването на преговорите.

Гласуването на това решение повдигна и другата голяма тема - за отказ от плаващи мнозинства и за налагане на решение с помощта на партии, които се водят опозиция. Гласуването на това решение бе типичен пример за подобно плаващо мнозинство, до каквото от ГЕРБ са прибягвали неведнъж в пленарната зала, когато имат противоречия с "Продължаваме промяната - Демократична България".

"Сега е моментът да върнем този своеобразен заем, който енергийният сектор даде, за да поддържаме илюзията, че имаме успешна бюджетна политика", каза Красимир Вълчев (ГЕРБ).

Според него реалният дефицит е много повече от 3%.

"Той беше трансформиран в дефицит на развитие, беше прехвърлен на секторите образование, наука, култура и здравеопазване", посочи депутатът.

Според него във всички тези сектори има заложени скрити дефицити и ще пестим от тях "в името на това да поддържаме илюзията, че последните три години сме имали добра фискална политика".

"Част от цената на тази бюджетна политика, която се провеждаше, е 30 млрд. лв.", допълни Вълчев. 

Реформата за началото на либерализацията на енергийния пазар не е наложителна и тя ще доведе до хаос, смята Драгомир Стойнев (БСП). Той каза, че от 1 юли, когато реформата влезе в сила, Националната електрическа компания (НЕК) няма да е обществен доставчик.

"Няма как да се прави микса с въглищните централи", поясни Стойнев.

Според него тази реформа трябва да се отложи с още една година, за да се изготви по-добър модел. Той допълни, че в момента фондът няма средства, за да изплати премиите на производителите.

"Ако тези пари не бъдат възстановени от финансово министерство, Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) ще бъде принудена да повиши сметките на битовите потребители и бизнеса", каза Павела Митова от "Има такъв народ".

Основната теза на "Продължаваме промяната - Демократична България" бе, че трябва да се мисли не за финансиране на фонда от бюджета, а за намаляване на неговите разходи.

"Фондът не зависи от бюджета. Той зависи от ценови решения на КЕВР", заяви Радослав Рибарски (ПП-ДБ).

По думите му тези ценови решения определят приходната и разходната част на този фонд.

"Във фонда се предвидени над 1,1 млрд. лв. за топлофикационни дружества, за НЕК са предвидени 850 млн. лв"., допълни Рибарски.

Той уточни, че цената, на която "Топлофикация София" продава своята електроенергия, е 995 лв. на мегаватчас, а компенсацията, която получава за всеки мегаватчас, е 715 лв.

"Няма как този фонд да оцелее с такива цени като купува енергия за 995 лв. мегаватчас", посочи депутатът.

Впоследствие от "Продължаваме промяната - Демократична България" уточниха, че не говорят за повишаване на цената на парното в София, а за по-ефективно управление и на столичната топлофикация.

Искрен Арабаджиев ("Продължаваме промяната - Демократична България") каза, че не е съгласен, че са източили енергетиката.

"Този бизнес, който трябваше на плаща 800 лв. мегаватчас, но в крайна сметка не го направи, именно заради усилията и на държавата, със средства на данъкоплатците и на самите печалби от енергийните дружества от свръхпечалбите, които те реализираха, тези средства се върнаха обратно в бизнеса, така че те да могат да плащат по 200-250 лв. за мегаватчас", уточни Арабаджиев.

Искрен Митев „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) поясни, че дефицитът на държавата е бил 2,2%.

"Парите, които са взети от този фонд, са 0,5 % от дефицита. Дори да не бяха взети тези пари, дефицитът щеше да е 2,7 %", каза Митев.