Открийте общото - през януари ислямистки екстремисти извършиха в Париж двоен атентат срещу свободата на словото и срещу еврейската общност, а през февруари сходни покушения имаше в Копенхаген. Атентаторите от Париж бяха френски мюсюлмани с африкански корени, копенхагенският убиец се оказа датски мюсюлманин, произхождащ от Палестина. Общото между извършителите би могло да се формулира така: млади мюсюлмани (с помощта на млади забулени мюсюлманки) отхвърлят ценностите на свободното западно общество, в което живеят. Те са част от една нова мюсюлманска младежка култура. И практикуват един нов антисемитизъм, който доста се различава от европейския. Възпламеняват ги бойните полета в недалечна Сирия и бликащата от омраза идеология на "Ислямска държава".

Понеже не знаят какви са

Тези млади мюсюлмани се превърнаха в латентна опасност за нашите общества едва откакто в арабския свят се взривиха новите кървави конфликти - най-вече войната в Сирия и в Ирак, но също така и отдавна възпаляващият се израелско-палестински конфликт. Всички тези кръвопролития превръщат насилието в част от всекидневието ни. Но дори тези военни огнища да ги нямаше, в Европа сигурно пак щеше да възникне нова протестна култура, облечена в ислямски одежди. Защото децата на мюсюлманските преселници, а и мнозина новопокръстени мюсюлмани съвсем съзнателно и упорито се разграничават от мнозинството в европейските държави. Те смятат, че ислямът е „супер”, петъчната молитва е едва ли не нещо като моден аксесоар, а пророкът Мохамед им е пример за подражание. Вместо да се радват на свободата, те следват строгите правила на един архаичен ислям и живеят в нещо като секта.

Тази нова ислямска младежка култура се роди и заради неуспешната интеграция. Многобройни млади мюсюлмани са попаднали във вакуум на идентичността: вече не се чувстват принадлежащи към арабския свят, в същото време обаче смятат, че обществото, в което живеят, не ги приема. А салафитите, които са тръгнали на лов за душѝ, зорко ги държат под око. Тези млади хора намират своята идентичност в исляма, където срещат съмишленици. В младежките си групички те търсят уют, в бандите намират „братоци” и все повече се разграничават от другите, от „неверниците”. Техните родители все още се дефинират като алжирци или албанци, като сирийци или сомалийци. Децата им обаче наричат себе си просто мюсюлмани. Особено податливи на тази тенденция са пришълците от арабските страни. Младите мюсюлмани от Турция все още намират упование и „родина” в обикновените джамии.

Хиляди млади хора, които вече нямат това упование, поемат към Сирия, за да се включат във „Великата война на мюсюлманите срещу неверниците”. При това палестинският конфликт вече не е основен мотив. В пропагандата на "Ислямска държава" Израел играе второстепенна роля. Да не говорим, че тази терористична групировка е много по-опасна за Саудитска Арабия, където се намират двете свещени места на ислямския свят, отколкото за Израел, където се издига „Куполът на Скалата”, третата светиня на исляма. Но какво тогава поражда антисемитизма на младите ислямисти в Европа?

Раждането на един нов антисемитизъм

Вярно е, че ислямската традиция познава враждебните стереотипи към евреите, но антисемитизмът е европейско изобретение. Още по време на процеса срещу Драйфус в Париж, на който през 1894 година офицерът от еврейски произход беше осъден заради измяна на родината, повечето арабски мюсюлмани застанаха на страната на осъдения. Едва след като беше създадена държавата Израел (а тя възникна включително и в резултат от Холокоста, тоест - от западния антисемитизъм), отношението на арабите към евреите започна да се променя. Арабите, както и евреите, са семити, така че звучи нелепо да ги обвиняват в антисемитизъм. Мнозина от тях обаче оспорват правото на съществуване на държавата Израел, тоест - те са антиционисти. Тази враждебност към Израел е в симетрия с широко разпространеното сред арабите безразличие към палестинците. Единствено по време на войните в ивицата Газа арабският свят за кратко време демонстрира активна солидарност с палестинците.

Днес, 70 години след Аушвиц като символ на абсолютното Зло, Европа изживява едно опасно завръщане на антисемитизма. Във Франция през миналата година се удвои броят на антисемитските погроми. Вярно, че Аушвиц обрече стария антисемитизъм, но сред мюсюлманите и сред левите и десни популисти в Европа сега се надига един нов антисемитизъм. Той отрича Холокоста и правото на съществуване на Израел и упорито твърди, че евреите имали прекалено голямо влияние в света. А „пророци на омразата” като френския уж-комик Дийодоне свързват новата младежка ислямска култура с този антисемитизъм. При това той вече не е просто някаква абстрактна заплаха - той си е кървава реалност, както показаха атентатите в Париж и Копенхаген. Когато обаче на този фон израелският премиер Нетаняху призовава европейските евреи да емигрират в Израел, той пропуска нещо много важно: закрилата на тези хора не е негова работа, това е задача на европейските правови държави. Те са длъжни да защитят евреите от кръвожадния антисемитизъм.

Райнер Херман, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”, превод Дойче веле