Чета днес, че в българските патриотични среди се пише нов речник на българския език. От него изхвърлят всички неприятни, купешки, небългарски и най-вече небратски думи и ги заменят с нови. Например думата „обичам“ идвала от думата “бич“ и затова трябвало да се смени със старобългарската старославянска любя, а по-добре и люблю.

Интересна инициатива, която ще направи от България отново велика провинция на велика държава, в която 70% от населението може и да няма вътрешни тоалетни, но пък армията им е голяма. Държавата това, не провинцията. В оная част на света, с хубавите думи, армията има приоритет пред индивидуалните човешки глезотии като тоалетна и баня у дома.

Между другото тоалетна също не е българска дума. Да не говорим, че е ужасно префърцунена, защото ни говори за тоалет, демек – излизаш чист, оставяш чисто, измил си си ръцете, пооправил си косата, все такива непатриотични деяния. Дет се вика, още малко и ще ни накарат да си изрежем хигиенните ноктенца.

Тази дума незабавно трябва да отиде в небитието и да я заменим с нещо по-българско. Например „осралник“, ако е в БДЖ, някой подлез или в Софийския университет, или „друсалник“, ако е в някой софийски бар. А може и да се откажем от специална дума за това място и просто да му казваме „онуй място“. „Отивам до онова място да си свърша работата“ е универсално изречение в българския. Може да означава, че те е присвил стомаха и трябва да го разтовариш, а може и да означава, че отиваш в данъчното да си платиш налога. Може да се ползва и като излизаш по-рано от работа като универсално извинение или при първа брачна нощ.

Въобще, българският език обича да избягва конкретиката. Така никога не е ясно какво точно възнамеряваш да направиш, наистина ли ще го направиш и най-вече кой носи отговорност.

Езикът е отражение на народностния характер. Например в немския изреченията са толкова безобразно дълги, че докато говори, един германец може наум да състави теорията на относителността или да завърши „Фауст“ и изречението, което е започнал да произнася, още няма да е свършило. А българският е език на страдателния залог. Винаги можеш да се изсулиш от отговорност и да обвиниш някой друг за ставащото. Например „Работи се по проблема“. Или „Извършва се престъпление“. „Много се краде“.  „Малко се пие“. „Гласува се лош закон“. „Е са си е.а майката“.

Също така думите в един език описват това, което съответният народ вижда. Ескимосите имат много думи за сняг. Немците могат да се извинят по 13 различни начина. А българинът може с една-единствена дума да изрази всички същестувващи и несъществуващи емоции на този свят. От любов до гняв, от страх, до силна радост, от признателност до вражедбност, от заплаха до предложение за брак. Всичко може да се каже с „да го е..“...

Така че работата на патриотите по новия български речник, може да се съкрати мащабно и той да е едносричен. Така ще улеснят и българският премиер в сянка.