Разногласията в израелското правителство около войната в Газа излизат наяве, след като министърът на отбраната Йоав Галант публично призова премиера Бенямин Нетаняху за ясна стратегия, докато въоръжените сили на страната подновяват боевете срещу палестинската екстремистка групировка "Хамас" в райони, за които се смяташе, че са прочистени преди месеци, съобщи Ройтерс, цитирана от БТА.

Коментарите на Галант, че няма да се съгласи на установяване на военна администрация в палестинския анклав, отразяват засилващото се безпокойство във високите ешелони на силите за сигурност от липсата на насоки на Нетаняху кой ще управлява Газа след края на бойните действия, отбелязва агенцията.

Те също разкриват острото разделение между, от една страна, двамата центристки бивши армейски генерали в правителството – Бени Ганц и Гади Айзенкот, които подкрепиха призива на Галант, а от друга - крайнодесните националистически религиозни партии, водени от финансовия министър Безалел Смотрич и министъра на вътрешната сигурност Итамар Бен-Гвир, които осъдиха коментарите.

"Война не се води така", подчерта в броя си от четвъртък десният таблоид „Израел Днес“ с отпечатана на първа страница снимка на Нетаняху и Галант, които гледат в различни посоки.   

Освен унищожаването на „Хамас“ и завръщането на 130-те израелски заложници, все още държани от ислямисткото движение, Нетаняху не е представил никаква ясна стратегическа цел за края на кампанията, при която вече са загинали близо 35 хил. палестинци, а Израел бива все повече изолиран в международно отношение.

Въпреки това, подкрепен от Бен-Гвир и Смотрич, които са близо до движението за заселване на Западния бряг, премиерът отхвърли възможността в управлението на Газа след войната да участват палестинските власти, установени според споразуменията от Осло преди три десетилетия и приемани международно за  най-легитимен палестински орган на управление.

Нетаняху, който се опитва да задържи все по-разделената управляваща коалиция, засега спазва заканата си за пълна победа над „Хамас“. По-рано тази седмица той заяви, че анклавът ще бъде ръководен от „гражданска администрация без „Хамас“ с израелска военна отговорност“.

Отказът на Галант да разгледа каквато и да е форма на постоянно военно управление отразява цената на операцията както за въоръжените сили, така и за икономиката на Израел, посочва Ройтерс.

Вестникът с най-голям тираж в Израел – „Йедиот Ахронот“ днес цитира поверителна оценка от една от агенциите за сигурност в Израел, според която цената на поддържането на военна администрация в Газа ще струва около 20 млрд. шекела годишно (9,8 млрд. лева – бел. ред). Разпределянето на допълнителни сили в района би оголило северната граница с Ливан. Според бившия офицер от разузнаването и водещ специалист по „Хамас“ в Израел Михаел Милщайн поемането на пълен контрол над Газа ще изисква най-малко четири дивизии или около 50 хил. войници.

Макар хиляди бойци от „Хамас“ да са били ликвидирани от началото на кампанията в Газа и израелското командване да твърди, че повечето от организираните батальони на движението са разбити, по-малки групи от тях се появяват в райони, през които израелската армия вече премина по-рано.

"Това е наистина гъвкава организация и може да се адаптира много бързо. Те са приели нови форми на партизанска война", коментира Милщайн.