За политиците е по-добре да защитават свободата на словото, а не да воюват с нея. Това се посочва в позиция на Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ).

През изминалата седмица – първа от началото на предизборната кампания за национален и европейски парламент – Костадин Ангелов, бивш министър и кандидат за депутат от ГЕРБ-СДС, излезе със серия от публикации в официалния си фейсбук профил, насочени срещу дългогодишната здравна репортерка на “Капитал” Десислава Николова. От тях разбираме, че кандидат-депутатът е несъгласен с материали на Николова, потенциално уличаващи го в участие в противоречиви управленски решения, се посочва в позицията.

В своите постове бившият министър не предоставя конкретни документални опровержения на журналистическите материали, но ги определя като “фалшиви новини” и се заканва да заведе съдебно дело срещу журналистката. По един от казусите г-н Ангелов посочва за доказателство в подкрепа на думите си прессъобщение на Министерството на здравеопазването, в чието съдържание обаче доказателства липсват. Затова го призоваваме в името на обществения интерес да публикува всички документи, които биха помогнали да се изяснят всички факти и обстоятелства, изнесени в споменатите от него публикации.

Въпреки че всеки има право да търси правата си и да защитава доброто си име, когато смята, че то е засегнато, съдебните процеси срещу журналисти следва да бъдат крайна мярка, към която би могло да се прибегне единствено след изчерпване на останалите възможности. Ето защо АЕЖ се свърза с г-н Ангелов, за да му припомни, че би могъл да поиска право на отговор от медията, а също така и да сезира Комисията за журналистическа етика, ако смята, че правата му са нарушени от медийни публикации. От думите му не стана ясно дали той и юридическият му екип са изчерпали тези възможности да оборят изложената информация, преди да решат да прибегнат до съд, и то в период на предизборна кампания.

Въпреки че г-н Ангелов твърди, че делото, което смята да заведе, няма да е “дело шамар”, посочваме, че не ищецът определя кога това е така и кога са налице характеристиките на SLAPP (стратегически дела срещу публичното участие).

В повечето случаи един политик разполага със значително повече ресурси и това прави участието в процеса на двете страни неравнопоставено. Делото би могло да има смразяващ ефект не само върху конкретния журналист и медия, а и върху цялата гилдия, която в момента действа в условия на значителни ограничения във връзка с кампанията за национален и евровот.

Припомяме, че според утвърдената практика на Европейския съд по правата на човека, личната сфера и репутацията на политиците се ползват с по-ниска степен на закрила от тази на обикновените граждани, особено що се отнася до журналистическа критика (Лингенс срещу Австрия, 1986).

Не на последно място, “делата шамари” срещу журналисти в България се определят като сериозен проблем от редица международни организации и се поменават в последния доклад на “Репортери без граници”. За ограничаване на тези дела наскоро бе приета европейска директива, както и препоръка на Съвета на Европа. Всеки политик, дръзнал да води такова дело, компрометира не само собственото си име, но вреди и на своята политическа сила, посочват още от АЕЖ.

“Не бива да се забравя, че по време на избори правото на гражданите на информация е изключително важно, за да могат те да осъществяват информиран избор, по думите на Конституционния съд”, коментира адвокат Александър Кашъмов, директор на “Програма достъп до информация”.

”След крехкия напредък на страната в рейтинга на “Репортери без граници” трябва да вървим напред, а политиците да се отчитат пред медиите и обществото и да помнят, че съзнателно и целенасочено са се изложили на близко наблюдение от гражданите и медиите”, допълва той.