Къщата на писателя Димитър Талев в Прилеп е съборена. За това алармира Виктор Стоянов от фондация "Македония", съобщава Btv.

"Докато чакаме да се купи къщата на Талев в Прилеп, АНБ (Агенцията за национална сигурност) чрез местен вандал, вече я събори къщата. Справедливост не чакайте", написа Стоянов в профила си във фейсбук.

Това е къщата, в която Димитър Талев се ражда на 13 септември 1898 година. Тя е и първообразът на дома, в който живее фамилията Глаушеви от прочутата четирилогия на Талев, чийто първи роман, "Железният светилник", е един от най-издаваните и четени български романи. Издателят Манол Пейков организира дарителска кампания за купуване на къщата и превръщането ѝ в музей. Сградата е разделена между няколко собственици, като по-голямата част от нея се продаваше.

В къщата живее Снежана Аческа, която научава случайно, че тя  еродният дом на Талев. През годините Снежана е пускала в къщата хиляди българи, които редовно идват с автобуси, за да посетят и да се поклонят пред родното място на големия писател, разказа през 2023 г. Манол Пейков.

Инициативата му да се съберат пари ида се купи къщата обаче бе спъвана от македонска страна.

През декември той написа: „Понеже доста от хората, изпратили дарения за купуването на къщата на Димитър Талев в Прилеп, се тревожат от липсата на новини, реших, че ви дължа кратък ъпдейт.

Новината е, че (на този етап) няма новини.

Всички проверки за тежести са направени, имотът е чист, имаме предварителен договор, имаме взаимно съгласие със собственика за цената, имам достатъчно налични средства в сметката на фондацията. Всички съществени условия за сключване на сделката са отдавна изпълнени.

За да преведа сумата на настоящия собственик и да придобием къщата, трябва с а м о да открия сметка в банка на територията на Република Северна Македония (по възможност такава, която да има клон и в България).

Опитвам от четири месеца, смених двама адвокати, преведох на македонски и изпратих по пощата купища документи, проведох десетки разговори. Засега не успявам.

Вече нямам съмнение, че сделката се бави умишлено – предполагам не от лоши чувства конкретно към мен, а от тревоги от общ характер, предвид (1) скорошните скандали, свързани с българския културно-информационен център в Скопие и (2) факта (който едва ли е останал скрит от прилепчани), че в настоящия момент аз, освен собственик на фондация, съм и политическо лице.

Съвършено наясно съм, че в малки общности, в които всеки познава всекиго (Прилеп е град с размерите на Монтана), притесненията на хората от появата на външни инвеститори с неясни (поне за тях) инвестиционни намерения, са повече от логични.

Също толкова наясно съм, че по същество сделката няма как да бъде спряна в рамките на закона – затова единственото налично средство (типично по балкански) е безкрайното протакане и тупкане на топката.

Намерението ми е да отговоря не със скандали, а с откритост, търпение и настойчивост – докато хората от общността си дадат сметка, че намеренията ни са конструктивни и приятелски.

Убеден съм, че това е единственото възможно разрешение – ако искаме да работим и съжителстваме с тези хора, трябва да им дадем необходимото време, за да разсеят съмненията си и да ни приемат.

Така че ви моля – въоръжете се с търпение.

Събраните средства са в сметката и чакат. Чувам се със Снежана и адвоката й през няколко дни. Готов съм да запаля колата и да отида до Прилеп веднага щом получа знак, че в тунела се е появила светлинка.

Нямам и капка съмнение в успешната развръзка.

С търпение – и постоянство.

П.П. От гледна точка на мащабите на работата на фондация “Манол Пейков и приятели” през последната година (разпореждане с дарения за около 3.8 милиона лева), събраните средства за къщата на Талев (около 215,000 лв) не са голям процент – едва 5% от общата й дейност.

Разбираме прекрасно значимостта и знаковия характер на тази инициатива и не смятаме и за миг да се отказваме от нея. Моля, имайте ни доверие и проявете търпение.