Инфлацията в еврозоната се е увеличила до 2,6 % през май, малко над очакванията на анализаторите.

Спрямо април нарастването е с 0,2 процента. Това е първият скок на инфлацията на месечна база от декември 2023 г. насам.

Т. нар. базова инфлация, в която не са включени енергията и храните, се е ускорила от 2,7% до 2,9 процента.

Не е много вероятно тези данни да попречат на Европейската централна банка (ЕЦБ) да намали за пръв път лихвения процент през следващата седмица, изпреварвайки Федералния резерв на САЩ, коментира "Асошиейтед прес". Все пак по-високата инфлация прави по-вероятно първото намаление през следващата седмица да не бъде последвано веднага от още едно на заседанието на ЕЦБ през юли, прогнозира агенцията.

Като отговор на данните от петък доходността по 10-годишните германски облигации, която се използва като бенчмарк за разходите по заемите в еврозоната, скочи до 2,7 процента. Това е най-високото ѝ равнище от над 6 месеца, посочва "Файненшъл таймс".

"ЕЦБ очаква ръстът на заплатите в еврозоната да се забави спрямо скорошните рекордни стойности, а компаниите да абсорбират по-високите разходи за труд, свивайки маржовете на печалбата, вместо да ги прехвърлят върху потребителите чрез повишаване на цените", пише още британското издание.

Услугите в еврозоната през май поскъпват на годишна база с 4,1 на сто, увеличение с 0,4 % спрямо април, а цените на храните, алкохола и тютюневите изделия са скочили с 2,6 %, сравнено с 2,8 % за април. Стойността на неенергийните индустриални стоки се е повишила с 0,8 на сто, което е намаление с 0,1 % спрямо април. Енергията е поскъпнала с 0,3 на сто.

Най-високата инфлация на годишна база в еврозоната е регистрирана в Белгия - 4,9 %, следвана от Хърватия - 4,3 % и Португалия с 3,9 на сто. На обратния полюс се намират Латвия (увеличение едва с 0,2 %), Финландия (с 0,5 %) и Италия и Литва (ръст с 0,8 процента).