Десетина дни преди изборите 2 в1 на 9 юни партиите и коалициите, които ще участват в тях, са разходвали 1 316 648 лв. за кампания в медиите. Това е сумата, похарчена и за двата избора – за членове на Европейския парламент и за народни представители. Това е сериозен ръст спрямо първите 10 дни на кампанията, когато формациите бяха насочили към автореклама едва 587 357 лв. От ИРПС допускат, че голяма част от скока се дължи на т. нар. медийни пакети. 

Това показват данните в традиционния за Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) мониторинг на медийната реклама по време на предизборната кампания. Той включва официалните страници на 39 национални и регионални медии – 9 телевизии, 3 радиостанции, 11 вестника и 16 информационни сайтове и агенции (кои са те, може да видите ТУК). Според изискванията на Изборния кодекс договорите между партии и медии следва да се публикуват в тридневен срок от тяхното сключване и да се премахнат не по-рано от обявяването на изборния резултат.

За участие в изборите на 9 юни ЦИК регистрира 30 политически формации и един инициативен комитет, които ще търсят подкрепа за ЕП, и 31 формации – за Народно събрание. За голяма част от тях това е осмата кампания в последните три години, което също може да е фактор, довел до намаляване на партийните финанси. 

Ролята на медийните пакети

От въвеждането на медийните пакети през 2014 г. досега, те варират от половин до един милион лева за изборен цикъл. Право на такива пакети имат партии и коалиции, които участват в избори на национално ниво, но не получават държавна субсидия, както и инициативните комитети и независими кандидати. Медийните пакети са вид държавна помощ, която цели да осигури на по-малки и нови политически проекти (без значителни финансови ресурси) достъп до медиите, за да могат по този начин да предадат посланията си на избирателите. Размерът на пакетите за участниците в изборите варира между 5000 и 40 000 лв.

Тяхното изплащане в тази кампания беше забавено заради решение на Централната избирателна комисия, с което тя определи, че партиите ще получават само един медиен пакет в размер на 40 000 лв. дори да участват и в двата вида избори. След обжалване в Административния съд в София това решение бе отменено и формациите ще получат по два медийни пакета - или по 80 000 лв. за агитация. 

Към този момент от договорите на медиите, не може да бъде ясно посочена каква е сумата от медийните пакети за реклама. Информацията в тях не позволява разграничаването на средствата от тази държавна помощ от общите разходи на формациите за медиите, включени в мониторинга. 

Още преди изборите от април 2021 г. ИРПС, а впоследствие и в позициите си Общественият съвет към ЦИК, препоръчваха създаването на регистър за медийните пакети. Три години и седем кампании по-късно, ЦИК публикува регистър с данни за разходваните средства от формациите с пакетите и доставчиците на медийните услуги, към които са насочени те. Въпреки че не става ясно за какви услуги се предоставят средствата, това е важна стъпка, позволяваща проследяването на медийните пакети в рамките на кампанията.

Обобщение на данните в регистъра към 29 май 2024 г.

Кои формации вложиха най-много за реклама? 

Най-много средства към 29 май са похарчили от ГЕРБ-СДС – 199 656 лв, следвани от ПП-ДБ със 167 306 лв. и "Възраждане" – 147 699 лв. Подредбата се запазва спрямо първия десетдневен период, но вече делът на трите формации от общите разходи спада до 39%.

Както и в предишния период, ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ насочват посланията си през разнообразни медии – онлайн, печатни и радио. Над 50% от средствата на "Възраждане" обаче са насочени към телевизия "Евроком" заради два договора на партията от началото на кампанията.

Докато при парламентарно представените партии няма сериозен ръст в разходваните средства, то голяма част от по-малките формации вече имат сключени договори, което води до нарастване на медийна реклама. Само пет партии и коалиции не са платили за разпространение на посланията им към 29 май.

Кои медии привлякоха най-много средства?

Общо 27 медии са публикували договори с политическите формации. На първо място по привлечени средства този път е "Евроком" с 428 425 лв., следвана от БНТ с 384 803 лв. и в. "24 часа" със 102 367 лв. 

И в предишни кампании телевизия "Евроком" е попадала сред най-предпочитаните за реклама. Тя е избирана както от някои от парламентарните формации, така и от по-малки политически субекти. Отчетите след кампаниите често показват, че към медията се насочват значителна част от медийните пакети в кампанията. В допълнение, "Евроком" продължава практиката да сключва договори за безвъзмездно отразяване и има 16 такива споразумения със следните формации: ВМРО; "Солидарна България", "Възраждане"; независимия кандидат Кузман Илиев; "БСП за България"; Левицата; "Синя България"; "Единение"; "Пряка демокрация"; "Ние гражданите"; "Граждански блок"; МЕЧ; "Български гласъ"; Български национален съюз – НД; "Зелено движение" и "Ние идваме". Такива сключени договори има и ТВ ⅞ със свързаната с нея партия "Има такъв народ".

От начина, по който се публикуват тези споразумения, не става ясно колко и какви конкретни услуги се включват в тях.  

Въпреки ръста на средствата в кампанията в сравнение с предходния период, двете големи национални частни телевизии – bTV и Nova, не привличат средства към 29 май. Само bTV има един договор на стойност 1600 лв. - с ДПС. От една страна, по-малкият интерес към двете телевизии може да се дължи на безплатните форми, които те предоставят. От друга, често техните цени за политическа реклама са високи и формациите се насочват към тях чак в последните дни на кампанията.  

Част от медиите, които не са публикували договори, имат рекламно съдържание на страниците си.