Доц. д-р Милен Любенов е политолог и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Експерт е в сферата на политическите партии и партийните системи. Бе секретар по вътрешната политика на експрезидента Росен Плевнелиев.

- Г-н Любенов, излязоха последните социологически проучвания на няколко агенции. Как Ви изглежда ситуацията преди вота на 9 юни? Как бихте я обобщили?

- На мен ми правят впечатление няколко неща. На първо място, отново се очертава един фрагментиран парламент, в който ще бъде доста трудно да се сформира устойчива управленска формула. На второ място, социологическите проучвания показват много висок резултат за „други партии“ - това са формации под 1%. Това ми направи впечатление още преди няколко седмици. Дори вчерашното проучване на „Алфа рисърч“ показва близо 10% на "други партии". Това са около 250 хиляди гласа. Тук има някакъв скрит потенциал, престижен вот, от който може да се получи някаква изненада. Сходни сюжети сме виждали преди доста години назад във времето, когато не се улавяха от социолозите определени процеси, и в крайна сметка имаше някакви други резултати.

Остават много въпросителни - най-вече по отношение на това кой ще бъде на второ място, а това има съществено значение за следващата управленска формула. Защото и трите партии, които в момента си оспорват това второ място, имат шансове да го постигнат. Това ще има много важно значение, според мен, след изборите от гледна точка на тактиката и стратегията на някои от партиите за това дали да участват в управлението, или да предпочетат да бъдат в опозиция.

- От парламентарните формации ПП-ДБ губи най-много гласове. Това ли е резервоарът на гласове за тези малки партии, за които споменахте?

- Резервоарът е протестен, наказателен вот. Аз дори бих го определил като случаен вот. Т.е. когато не виждаш представителство сред големите формации и търсиш някаква алтернатива, а тази алтернатива я няма на политическата сцена, тогава вотът се насочва към малки случайни играчи. Този феномен, който поне сега го засичат социолозите, е нещо ново и това е продължение на политическата криза в страната. Политическата криза, недоволството към политическите елити като цяло от това, което се случи през последните три години, има различни изразители. Едни не са доволни от формациите, към които имаха големи очаквания и на които дадоха подкрепа за промяна.

От друга страна, виждаме, че има голяма маса от хора, която е настроена критично, апатично, изолирано към политическия процес, и през годините е насочвала своите предпочитания към популистки антисистемни играчи. Това не е нов феномен за българската политика.

Това са кипящи процеси, които се забелязват, вече имат видимост, но могат да придобият съвсем различни черти и контури, особено ако не се стигне до сформиране на правителство след изборите и отново се запътим към предсрочни избори. Мисля си, че тогава може да настъпи много рязка промяна на партийната конфигурация и да видим нещо съвсем различно като резултат. И той ще бъде свързан с трансформация на партийната система в един авторитарно-популистки, антисистемен вид.

- В този смисъл, очаквате ли да се състави редовно правителство?

- Аз очаквам да се състави редовно правителство. Две основни формации ще го изградят - ГЕРБ и ДПС. Дали ще им стигнат гласовете за абсолютно мнозинство - това ще зависи от парламентарната фрагментация. При до шестпартиен парламент възможността за абсолютно мнозинство ще е налице. При осемпартиен парламент няма да има възможност за съставяне на правителство от двама играчи - ще трябва и трети.

Така че, следващото правителство, което може да бъде етикетирано под различна форма - такива опити имаше и миналата година, - ще бъде най-вероятно около ГЕРБ, ДПС и някой трети играч, чиято цел ще бъде да смекчи една такава управленска формула, каквато досега, поне официално, не сме имали в България. Срещу нея със сигурност ще има определени негативни реакции, поне що се отнася до либерално-демократичната част на политическия спектър.

- В края на 2020 г. прогнозирахте, че битката с мафията и политическото задкулисие ще е трудна и продължителна. Как Ви се вижда това от днешна гледна точка?

- Тази прогноза, както виждаме, се оправдава, защото тази тема продължава да бъде дискусионна в публичното пространство. Не видяхме реални резултати през последните години и моите опасения са, че няма да ги видим и в следващата година-две, особено ако се затвърди това политическо статукво, което до голяма степен свързваме с модел на управление, срещу който застана през 2020 г. голяма част от българските граждани.

- Какви са опасностите, които виждате, ако се състави такъв тип управление? По-различно ли ще е от това, което беше преди 2021 г? Вече имаме Делян Певски като официален съпредседател на ДПС и лидер на тази партия?

- Не знам какви изводи са си извадили старите политически партии, които управляваха страната. Вътрешните процеси в тях показват, че няма промяна от гледна точка на търсене на други решения, с които да бъде изчистен този негативен облик в публичното пространство. Така че, аз не очаквам промяна. Вероятно те ще се опитат да придадат съвсем друг външен облик на това бъдещо управление. За това, разбира се, спомогнаха и редица други процеси, които много лесно могат да послужат на тези формации да се етикетират в светлина на евроатлантизъм, но тя по-скоро изглежда като тяхна външна опаковка.