Италианската премиерка Джорджа Мелони се завърна към стратегията на страната ѝ за Африка, наречена "План Матеи", дни след края на срещата на върха на Г-7 в градчето в област Пулия Борго Еняция. Тя припомни за "решението да се допринесе с финансов ангажимент, който може да достигне до 320 млн. евро, за един от проектите на Партньорството за глобална инфраструктура и инвестиции - създаването на коридора Лобито".

Става въпрос за инфраструктурна система, която ще свърже Ангола със Замбия през Демократична република Конго. Мелони анонсира, че проектът ще предложи и "възможности за италианските компании".

"Партньорството за глобална инфраструктура и инвестиции" се възприема като отговора на страните от Г-7 на инициативата на Пекин "Един пояс, един път", известна и като "Новият път на коприната", припомня БТА.

В последно време отново започна да се говори за коридора Лобито. Това е железопътна линия, дълга 1300 км, свързваща атлантическото крайбрежие на Ангола с богати на минерали региони във вътрешността на Африка, т.е. южната част на Демократична република Конго и Замбия. Проектът се управлява от консорциум, съставен от три мултинационални компании, специализирани в изграждането на големи инфраструктурни проекти и в транспортирането на суровини - "Трафигура" (Trafigura), португалската "Мота-Енжил" (Mota-Engil) и белгийската "Вектурис" (Vecturis). Целта е насърчаване на износа на суровини, играещи ключова роля за енергийния преход, заради употребата им за производството на батерии за електромобили или телефони.

Проектът се смята и за инструмент на американската външна политика. След години на относителна незаинтересованост САЩ искат отново да утвърдят присъствието си в Африка и да противодействат на китайското господство в сектора на големите инфраструктурни проекти и доставката на минерали, отбелязва италианското издание "Интернационале".

В репортаж от Ангола от януари, американският бизнес вестник "Уолстрийт джърнъл" описва коридора Лобито като опит на Вашингтон "да подкопае китайското влияние в Африка". Вече съществуващата железопътна линия Бенгела е построена в началото на 20 в. от британските колонизатори (с концесия от португалците) със същите цели като днешните - транспортиране на минерали. Тя постепенно беше изоставена през 70-те години на миналия век и след края на гражданската война в Ангола през 2002 г. възстановяването ѝ започна да губи смисъл.

Китайската железопътна строителна корпорация (China Railway Construction Corporation) се зае със задачата, като линията беше възстановена през 2014 година. Според американския вестник компанията, контролирана от Пекин, не си е свършила работата безупречно. На железопътната гара в Луена всичко изглежда, сякаш че е спряло преди повече от 10 години. Тръгналите си китайци не са оставили компютърната парола, чрез която мониторите със заминаванията на влаковете и цените на билетите се контролират. Сега се показва същата информация като отпреди над десетилетие.

През 2022 г. Ангола отхвърли китайското предложение да приспособи железницата за превоз на стоки, като вместо това предпочете да повери 30-годишна концесия на консорциум, подкрепян от европейци и американци. САЩ са отпуснали 250 милиона долара, предимно под формата на субсидирани заеми. Други важни източници на финансиране са Африканската банка за развитие и Африканската финансова корпорация. Очаква се проектът за коридора Лобито да струва около 2,3 милиарда долара.

За Вашингтон усилията си струват, тъй като администрацията на Байдън превърна укрепването на търговските отношения с Африка във външнополитически приоритет, коментира "Уолстрийт джърнъл". Целта продължава да бъде осигуряването на минералите, необходими за енергийния преход. Демократична република Конго е водещ световен производител на кобалт. Наред със Замбия, тя произвежда и значително количество мед. В Ангола има 36 от 51 минерала, които са от ключово важно значение за зелените технологии.

Парадоксално, ключът към изпълнението на стратегията на Вашингтон се крие в Ангола - страна, управлявана от партията Народно движение за освобождение на Ангола (МПЛА), която дълго време е била тясно обвързана с комунистическия блок, посочва американското издание. Между 2000 и 2020 г. Ангола е била и основен бенефициент на китайски заеми за инфраструктура, като е получила общо 254 заема на стойност 42,6 милиарда долара.