Ръст на негативното отношение към Европейския съюз (ЕС) у нас.

Това регистрира мащабното национално представително проучване, за което Клуб Z съобщи, на Националния център за парламентарни изследвания (НЦПИ) – звено към Народно събрание.

Изследването е извършено в периода 1 – 16 май 2024 г. сред 1000 български граждани и е представително за пълнолетното население на страната.

България стана член на ЕС на 1 януари 2007 г.

Оттогава НЦПИ задава традиционно на пълнолетните български граждани въпроса: „Чувствате ли се не само българин, но и европеец?“. Сравнителният анализ на данните по този индикатор показва тревожна тенденция, сочи анализът на звеното.

Към момента на приемането на страната ни в ЕС всеки десети интервюиран посочва, че се чувства както българин, така и европеец. През 2019 г. – малко след председателството на България на Съвета на ЕС – регистрираме най-високия дял (26%) на посочили, че се чувстват в пълна степен както българи, така и европейци. От 2019 г. досега този дял намалява с 8 процентни пункта и през май 2024 г. възлиза на 18% от пълнолетните български граждани, посочват от НЦПИ.

Нещо повече, дяловете на респондентите, които през 2024 г. са посочили, че не се чувстват европейци, се увеличават с десет процентни пункта спрямо 2019 г. и се връщат на нивата, на които са били при приемането на България в ЕС (41% през ноември 2007 г., 40% през май 2024 г.). Подобни настроения не са общовалидни за целия ЕС, доколкото последното проучване от серията „Евробарометър“23 от април 2024 г. отчита, че три четвърти от поданиците на страни-членки на Съюза се чувстват граждани на ЕС, което, според изследователите от проекта, е най-високото равнище за последното десетилетие.

През последните седем години НЦПИ периодично е поставял въпроса на българските граждани за това, как биха гласували на референдум за оставане на страната ни в Европейския съюз. През този период най-категорични позиции „За“ оставането на България в ЕС НЦПИ регистрира през 2019 г. (70%). Пет години по-късно по този показател се наблюдава спад от близо 20 процентни пункта, доколкото през май 2024 г. делът на българите, които биха подкрепили на референдум оставането на България в ЕС, възлиза на 52%.

„За“ оставането на страната ни в ЕС по-често от останалите биха гласували:

➢ респонденти, които са запознати с основните си граждански права;

➢ хора, смятащи, че предимствата на членството в ЕС надделяват над недостатъците;

➢ млади хора;

➢ интервюирани със стандарт на живот, над средния за страната.

За последната година нагласите на пълнолетните българи за подкрепа на членството на страната в ЕС остават устойчиви. Въпреки това през май 2024 г. се забелязва леко покачване на дела на деклариралите, че ще гласуват с „Против“ на референдум за оставането на България в ЕС (от 24% през май 2023 г. до 26% през май 2024 г.). Това посочват предимно пълнолетни български граждани, за които недостатъците от членството на страната в ЕС надделяват над предимствата.

Анализът на данните показва, че делът на хората, които биха гласували против оставането на България в ЕС, се е увеличил с близо 10 процентни пункта за последните седем години.