![Новият Европарламент започна с внушителна подкрепа за Украйна](/media/109/kubilus-1707_cr.l.webp)
Новоизбраният Европейски парламент потвърди категоричната си подкрепа за Украйна толкова дълго, колкото е необходимо за победата.
Това става ясно от първата резолюция, приета на сесията в Страсбург. Тя определя първата официална позиция на новия Парламент за агресивната война на Русия срещу Украйна.
Резолюцията бе приета с внушително мнозинство – 495 гласа „за“, 137 „против“ и 47 „въздържал се“. Това означава, че във вота са участвали 679 от общо 720 евродепутати.
Както и преди, тя не бе подкрепена от евродепутатите от БСП. В този парламент те са само двама - Кристиан Вигенин и Цветелина Пенкова. Те не са участвали в гласуването, показа справка в поименния вот.
Резолюцията не бе подкрепена и от тримата ни евродепутати от „Възраждане“. Петър Волгин и Станислав Стоянов гласуваха „против“, а Рада Лайкова се въздържа.
Всички останали 12 български представители гласуваха „за“. Сред тях е и Елена Йончева. В предишния Европейски парламент тя бе депутат от БСП и не гласуваше във вреда на Русия. Сега обаче Йончева е представител на ДПС.
![Макрон: Ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо](/media/109/723556fb4a744d88b031aafdde2d388e-1-a1f3b382e4684cd3912ca5cc93cc23da~4.s.webp)
Осъждане на Орбан и за повече санкции срещу Русия
Резолюцията осъди унгарския премиер Виктор Орбан и го обвини в грубо нарушение на Договорите на ЕС и общата външна политика на Общността. Причина е скорошната обиколка по собствена инициатива на Орбан в Русия, Украйна и Китай. В момента Унгария е ротационен председател на Съвета на ЕС, но тези визити не са съгласувани с Брюксел.
За това нарушение трябва да има последици за Унгария. Като се има предвид, че непосредствено след т.нар. мисия на мира на Орбан Русия нападна детската болница в Киев, това показва безсмислието на предполагаемите мирни усилия на унгарския премиер.
Парламентът призовава ЕС да поддържа и разшири своята политика на санкции срещу Русия и Беларус, да наблюдава и преразглежда нейната ефективност и въздействие. А страните членки (Съветът) на ЕС трябва систематично да се занимават с въпроса за заобикалянето на санкциите от установени в Общността дружества, трети страни и трети държави.
![В ЕС разтревожени от самообявилия се за миротворец Орбан](/media/109/orban-0807_cr.s.webp)
Депутатите искат и стабилен правен режим за конфискуването на руски държавни активи, замразени от ЕС. Необходимо е самият Съюз и неговите страни членки трябва да увеличат военната си подкрепа за Украйна толкова дълго, колкото е необходимо и под каквато и да е форма. А Европейската комисия трябва да предложи дългосрочна финансова помощ за възстановяването на Украйна.
Гласуването бе предшествано от кратък дебат за необходимостта от продължаването на помощта за Украйна. Това бе и първото обсъждане на новоизбрания Европейски парламент.
Всички политически сили осъдиха руската агресия срещу Украйна. Обаче още отсега бе очертана разликата в подхода на проевропейските сили, от една страна, и на крайните десница и левица, от друга.
Одобрената резолюция бе изготвена от пет парламентарни групи. Четири от тях са от проевропейското мнозинство. Това са Европейската народна партия (ЕНП), социалистите, либералите от „Обнови Европа“ (ОЕ) и „Зелените“/Европейски свободен алианс. Петата група е на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР). Макар да е смятана за крайнодясна, голяма част от партиите в нея заемат твърда проукраинска позиция.
До последно имаше надежда да се включи и радикалната левица. Така поне заяви полският евродепутат от ЕНП Анджей Халицки.
Испанската социалистка Ираче Гарсия обвини крайната десница, че се съюзява с руския президент Владимир Путин.
„А най-фалшивата й част – „Патриотите“, се срещна с него, за да договаря план, който никой не е виждал и е само в негова полза“, изтъкна тя.
Гарсия имаше предвид Виктор Орбан, по чиято инициатива бе създадена крайнодясната парламентарна група „Патриоти за Европа“.
![Зеленски: Не чакайте ноември, за да помогнете на Украйна](/media/109/volodimir-zelenski-govori-vchera-pred-instituta-ronald-reigan-v-kuloarite-na-srestata-na-varha-na-nato-vav-vashington-ap-bta.s.webp)
Крайната десница осъжда Русия, но иска мир
След Гарсия думата взе французинът Жордан Бардела – шеф на групата на „Патриотите“.
„Не можем да оставим руския империализъм да погълне Украйна, нито да заплашва световния мир. Предложената днес резолюция обаче поставя проблеми в доста отношения. Не сме съгласни с доставката на оръжия, които ще позволят удари директно по територията на Русия, нито на приемането на Украйна в НАТО. Тези две предложения подхранват риска от ескалация с ядрена сила.
Предложеното приемане на Украйна в тази резолюция ще застраши устойчивостта на нашата икономика и земеделие. И накрая, тази резолюция, която ясно осъжда визитата на Виктор Орбан в Русия, прави по-крехко единството между европейците. Не може да се обвинява Унгария, която е надежден трансатлантически партньор, че иска да поддържа отворени каналите за диалог“, каза той.
![НАТО обеща 40 милиарда евро военна помощ за Украйна](/media/108/stoltenberg-1306_cr~1.s.webp)
„Стратегията с доставка за оръжие не ни донесе мир, а ни доближи до войната“, каза германецът Рене Ауст.
Той е председател на най-крайнодясната група в ЕП - „Европа на суверенните нации“ (ЕСН). В нея членуват и тримата български евродепутати от „Възраждане“.
„Суверенистите“ се опитаха да внесат изменение в проекта, в което приветстваха обиколката на Орбан. То обаче бе отхвърлено.
Мир поиска и словачката Катарина Рот-Неведалова, съпартийка на известния с проруските си симпатии премиер Роберт Фицо.
А румънката Диана Йованович-Шошоака се похвали, че преди време като сенатор в родината си предложила инициатива за мир, на която обаче се отзовала само Русия. Контролираната от Кремъл медия „Спутник“ я обяви за румънски политик на годината. Шошоака е известна и с това, че често отправя призиви за връщане на Велика Румъния – територия, включваща части от Украйна, Молдова и България.
„Дайте на Путин от своите територии“
„Миролюбците“ бяха попарени от литовеца Андрюс Кубилюс от ЕНП:
„На тези, които апелират за мир с Путин, искам да им предложа да помислят да му дадат от своите територии“, заяви той.
Дебатът и резолюцията бяха приети на знакова дата. Днес се навършиха точно десет години от деня, в който проруски сепаратисти в Донбас свалиха с ракета малайзийски пътнически самолет с 298 души на борда. Загинаха всички, предимно граждани на Нидерландия.
Още по темата
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни