Новоизбраният Европейски парламент потвърди категоричната си подкрепа за Украйна толкова дълго, колкото е необходимо за победата.

Това става ясно от първата резолюция, приета на сесията в Страсбург. Тя определя първата официална позиция на новия Парламент за агресивната война на Русия срещу Украйна.

Резолюцията бе приета с внушително мнозинство – 495 гласа „за“, 137 „против“ и 47 „въздържал се“. Това означава, че във вота са участвали 679 от общо 720 евродепутати.

Както и преди, тя не бе подкрепена от евродепутатите от БСП. В този парламент те са само двама - Кристиан Вигенин и Цветелина Пенкова. Те не са участвали в гласуването, показа справка в поименния вот.

Резолюцията не бе подкрепена и от тримата ни евродепутати от „Възраждане“. Петър Волгин и Станислав Стоянов гласуваха „против“, а Рада Лайкова се въздържа.

Всички останали 12 български представители гласуваха „за“. Сред тях е и Елена Йончева. В предишния Европейски парламент тя бе депутат от БСП и не гласуваше във вреда на Русия. Сега обаче Йончева е представител на ДПС.

Осъждане на Орбан и за повече санкции срещу Русия

Резолюцията осъди унгарския премиер Виктор Орбан и го обвини в грубо нарушение на Договорите на ЕС и общата външна политика на Общността. Причина е скорошната обиколка по собствена инициатива на Орбан в Русия, Украйна и Китай. В момента Унгария е ротационен председател на Съвета на ЕС, но тези визити не са съгласувани с Брюксел.

За това нарушение трябва да има последици за Унгария. Като се има предвид, че непосредствено след т.нар. мисия на мира на Орбан Русия нападна детската болница в Киев, това показва безсмислието на предполагаемите мирни усилия на унгарския премиер.

Парламентът призовава ЕС да поддържа и разшири своята политика на санкции срещу Русия и Беларус, да наблюдава и преразглежда нейната ефективност и въздействие. А страните членки (Съветът) на ЕС трябва систематично да се занимават с въпроса за заобикалянето на санкциите от установени в Общността дружества, трети страни и трети държави.

Депутатите искат и стабилен правен режим за конфискуването на руски държавни активи, замразени от ЕС. Необходимо е самият Съюз и неговите страни членки трябва да увеличат военната си подкрепа за Украйна толкова дълго, колкото е необходимо и под каквато и да е форма. А Европейската комисия трябва да предложи дългосрочна финансова помощ за възстановяването на Украйна.

Гласуването бе предшествано от кратък дебат за необходимостта от продължаването на помощта за Украйна. Това бе и първото обсъждане на новоизбрания Европейски парламент.

Всички политически сили осъдиха руската агресия срещу Украйна. Обаче още отсега бе очертана разликата в подхода на проевропейските сили, от една страна, и на крайните десница и левица, от друга.

Одобрената резолюция бе изготвена от пет парламентарни групи. Четири от тях са от проевропейското мнозинство. Това са Европейската народна партия (ЕНП), социалистите, либералите от „Обнови Европа“ (ОЕ) и „Зелените“/Европейски свободен алианс. Петата група е на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР). Макар да е смятана за крайнодясна, голяма част от партиите в нея заемат твърда проукраинска позиция.

До последно имаше надежда да се включи и радикалната левица. Така поне заяви полският евродепутат от ЕНП Анджей Халицки.

Испанската социалистка Ираче Гарсия обвини крайната десница, че се съюзява с руския президент Владимир Путин.

„А най-фалшивата й част – „Патриотите“, се срещна с него, за да договаря план, който никой не е виждал и е само в негова полза“, изтъкна тя.

Гарсия имаше предвид Виктор Орбан, по чиято инициатива бе създадена крайнодясната парламентарна група „Патриоти за Европа“.

Крайната десница осъжда Русия, но иска мир

След Гарсия думата взе французинът Жордан Бардела – шеф на групата на „Патриотите“.

„Не можем да оставим руския империализъм да погълне Украйна, нито да заплашва световния мир. Предложената днес резолюция обаче поставя проблеми в доста отношения. Не сме съгласни с доставката на оръжия, които ще позволят удари директно по територията на Русия, нито на приемането на Украйна в НАТО. Тези две предложения подхранват риска от ескалация с ядрена сила.

Предложеното приемане на Украйна в тази резолюция ще застраши устойчивостта на нашата икономика и земеделие. И накрая, тази резолюция, която ясно осъжда визитата на Виктор Орбан в Русия, прави по-крехко единството между европейците. Не може да се обвинява Унгария, която е надежден трансатлантически партньор, че иска да поддържа отворени каналите за диалог“, каза той.

„Стратегията с доставка за оръжие не ни донесе мир, а ни доближи до войната“, каза германецът Рене Ауст.

Той е председател на най-крайнодясната група в ЕП - „Европа на суверенните нации“ (ЕСН). В нея членуват и тримата български евродепутати от „Възраждане“.

„Суверенистите“ се опитаха да внесат изменение в проекта, в което приветстваха обиколката на Орбан. То обаче бе отхвърлено.

Мир поиска и словачката Катарина Рот-Неведалова, съпартийка на известния с проруските си симпатии премиер Роберт Фицо.

А румънката Диана Йованович-Шошоака се похвали, че преди време като сенатор в родината си предложила инициатива за мир, на която обаче се отзовала само Русия. Контролираната от Кремъл медия „Спутник“ я обяви за румънски политик на годината. Шошоака е известна и с това, че често отправя призиви за връщане на Велика Румъния – територия, включваща части от Украйна, Молдова и България.

„Дайте на Путин от своите територии“

„Миролюбците“ бяха попарени от литовеца Андрюс Кубилюс от ЕНП:

„На тези, които апелират за мир с Путин, искам да им предложа да помислят да му дадат от своите територии“, заяви той.

Дебатът и резолюцията бяха приети на знакова дата. Днес се навършиха точно десет години от деня, в който проруски сепаратисти в Донбас свалиха с ракета малайзийски пътнически самолет с 298 души на борда. Загинаха всички, предимно граждани на Нидерландия.