В редакцията получихме имейл от наш читател - Димитър Кюмюрджиев, който е описал свое скорошно пътуване с най-новия влак на БДЖ по линията Бургас - София, с новите климатизирани вагони, купени от Дойче бан. Публикуваме го с незначителни съкращения.

Неделя, 14 юли, 15,40 ч. на бургаската гара. Около 200 души потропват нервно на втори перон, очаквайки да се качат на БВЗР (бързия влак със задължителна резервация) 3684 от 16,00 ч., който БДЖ на сайта си гордо нарича "експрес", въпреки че не отговаря на изискванията на Европейската комисия за тази категория, защото не поддържа средна скорост от 100 км в час. Служителите на БДЖ пък го наричат "министерския влак", тъй като с него до Бургас лично се повози транспортният министър Георги Гвоздейков, за да покаже новите (втора употреба) германски вагони.

Предния ден в 22,30 ч. съм си купил билет от трети опит, след като цял ден системата за билетоиздаване на БДЖ не работи. Любезна дама от гарата обаче ми се обажда по телефона да ме покани да ги посетя, защото вече компютрите работят. (Централизираната система за издаване и резервация на билети в реално време на „БДЖ Пътнически превози“ е разработена от друга държавна фирма - "Информационно обслужване".)

В неделя, в 15,40 ч., на перона обаче тълпата пътници е нервна, защото на трети коловоз, където според таблото трябва да се намира влакът, няма нищо. В такива случаи на сайта на БДЖ се появява следното съобщение "Влак еди-кой си престоява на гара еди-коя си поради изчакване на вагонен състав."

Как престоява нещо, което не съществува, е друг въпрос. Защото по наредбите влак се нарича превозен състав от локомотив(и) и точно определен брой и вид вагони.

Вторият знак, че нещо не е наред, е липсата на друга важна част от влака - превозната бригада (да не се бърка с локомотивната). Тя се състои от началник-влак и кондуктор и 20 минути преди потеглянето на влака от начална гара трябва да е на перона и да оказва съдействие на пътниците - да ги насочва към вагона, за който имат запазено място, и да дава информация да евентуални нарушения в разписанието. Но нея я няма. 

Към 15,50 ч. на трети коловоз се появяват пет от новите (втора употреба) германски вагони, докарани от маневрен локомотив. Електронните дисплеи отвън на вагоните не работят, но на прозорците на вратите са залепени бележки с маршрута и номера на вагона. И тълпата бързо ги взема на абордаж. Гордо заели местата си, пътниците на министерския влак изведнъж усещат, че нещо не е наред. Температурата във вагоните определено е по-висока от тази навън (която е около 36 градуса на сянка), а климатик няма. Няма, защото не е дошъл локомотивът за влака, който да подаде ток към вагоните и климатикът да заработи. 

Вметка: Интересен факт е, че "новите" германски вагони не могат да се теглят от новите германски локомотиви на "Сименс", защото от БДЖ са поръчали локомотиви, подаващи 1500 волта захранване, с каквото работят старите пътнически вагони на държавните железници. Стандартът в Германия, съответно на "новите" германски вагони е 1000 волта, и за да може германските локомотиви да теглят германските вагони, сега трябва да им се купят преобразуватели. Но, о чудо, тук идват на помощ универсалните червени локомотиви "Шкода" на 50 години, които подават напрежение всякакво, и засега те спасяват положението министерският влак да може да се движи с климатик, докато новите локомотиви "Сименс" теглят онея другите вагони - с купетата, мръсните седалки, топли през лятото и студени през зимата. 

По принцип липсата на локомотив не би трябвало да е проблем в началната гара, тъй като железопътната индустрия отдавна е измислила изчакващите вагони да се закачат за електрическата мрежа на перона и да бъдат охлаждани. Но това в Бургас не се случва. Може би защото в министерския влак този път не се вози министър. Може би защото никой министър не се връща от море тази неделя. Или поне не с БДЖ!

Междувременно става 16,00 ч., когато влакът трябва да е потеглил. Жегата в салоните става нетърпима и някои пътници подават глава навън с идеята да слязат да се разхладят, но изведнъж на перона се появява висок гологлав младеж с разкопчана сива служебна риза (по всичко личи, че това ще да е кондукторът) и подвиква на хората да не слизат, защото ще тръгнем всеки момент. Някъде наоколо би трябвало да е и началник-влакът (когото можете да познаете по една дървена пръчица с жълт плат, с която подава знак на ръководителя-движение на гарата с червената фуражка, че по вратите няма качващи се или слизащи пътници и той може да даде знак с палката си влакът да потегли - палката прилича на полицейска стоп-палка - но се нарича заповеден диск!). Но началник-влак на перона няма. 

"Моментът" продължава още 20 минути, пристига локомотивът "Шкода" ветеран и министерският влак потегля. Климатикът леко започва да се усеща, но в моя четвърти вагон постепенно нахлуват десетки пътници с куфари. Оказва се, че не си търсят местата в движение, а просто в техния пети вагон - също толкова "нов" (втора употреба) германски вагон, климатикът не работи. 

Министерският влак продължава пътуването си към София с 20 минути закъснение, а климатикът и в нашия четвърти вагон работи все по-слабо и по-слабо. По едно време виждам през три седалки един мъж да се тресе в гърчове с излязъл от устата език. Двама души го наобикалят, аз тръгвам напред по вагони да търся кондуктор или началник влак и на висок глас питам има ли лекар. Три вагона напред все още не попадам на служител на БДЖ (една жена поема от мен щафетата да ги търси), но от седалката си скача младо момче, което казва, че е лекар, и на бегом отиваме при човека. Междувременно звъня на телефона на БДЖ за сигнали, но никой не вдига на 931 11 11.

Следващият опит е на 112. Имаме връзка! Операторката иска трите имена и възрастта на пациента, но ѝ казвам, че няма как да получим тая информация, тъй като човекът е в безсъзнание. Пита за местоположението на влака и останалите пътници от вагона ми помагат с джипиеса от телефоните си - на около 30 километра сме от гара Твърдица. Операторката пита в коя област е тоя град, но го намира на картата и затваря. Явно системата работи, защото минути по-късно на телефона ми звъни човек, който се представя като дежурен полицай от Твърдица, потвърждавам му нуждата от медицинска помощ, той говори и с лекаря във вагона, след което казва, че линейката ще е до минути на гарата, а влакът ще бъде спрян. Малко преди да наближим Твърдица, във вагона пристига и кондукторът, на когото предаваме информацията и той се запътва нанякъде с думите:

"Отивам да се обадя по служебния телефон!"

На гарата влакът наистина спира, очакват ни линейка, лекар и фелдшер с носилка и двама полицаи.

Влизат и след кратка консултация пътникът, който междувременно се е свестил, но не помни нищо, на собствен ход слиза към линейката с обещанието, че след като го прегледат и ако е добре, ще го качат на следващия влак. Излизайки, лекарят от линейката възкликва:

"Тук в тоя вагон не е ли малко горещо?!"

Закъснението междувременно е станало 50 минути, но никой не роптае, защото човекът поне е в сигурни ръце. Пускаме финала на европейското на лаптоп, защото се е видяло, че министерският влак няма да навакса и пътуването продължава до София с полуработещ климатик, но без повече инциденти. 

В БДЖ отбелязват с облекчение на сайта, че важният за тях експрес е закъснял заради оказване на спешна медицинска помощ, и всичко е точно.

Всички пътници са живи и това е добре, защото другите техни права не са много защитени. 

  1. В общите условия на БДЖ например не е предвидено обезщетение за лоши условия на превоз (например неработещ климатик), а само при прекъсване на пътуването се възстановява непропътуваното разстояние.
  2. Няма как на гарата да разбереш с колко закъснява влакът и може ли да изчакаш на перона, а не във вагона-парник, тъй като кондукторът (от БДЖ) не си говори с гаровите служители (от НКЖИ), които при добра стиковка можеха да направят съобщение от уредбата на гарата. Съобщение имаше веднъж - на кой коловоз ще бъде влакът, и то на български език за ужас на чакащите чужденци.
  3. Не е ясно кондукторите имат ли някакво обучение за действие при медицински случай във влака. Въобще не питам, ако се наложи евакуация, но вероятно в такъв случай биха били по-лесно откриваеми.

Междувременно БДЖ си работи, министърът е доволен, защото си е направил пиар, а и явно и останалите големи партии са доволни от него, защото е един от тези, които никой не желае да сменя.