Ако има нещо хубаво в последното решение на Конституционния съд то е, че покрай това решение обществото започна да разбира какво точно представлява той. Това не е съд, а второ ниво на парламента. Нещо като сенат.

С други думи, конституционният съд е по-скоро политически орган. Правилото "Решенията на съда не се коментират, те се изпълняват" в случая не важи. Решенията на политическите органи не само, че се коментират, но срещу тях може и да се протестира.

Конституционните съдии са сенатори. Под прикритието на тогите.

Конституционните съдии би трябвало да подлежат на същия обществен контрол, както и депутатите. И да обясняват пред обществото защо са гласували в една или друга посока.

Клуб Z се обърна към администрацията на Конституционния съд с идеята да бъде осъществен подобен обществен контрол. На сайта на съда няма посочен телефон на пресцентър или на служител, който да отговаря за връзки с медиите. Главният секретар не вдигна телефона си.

Свързахме се единствено с отдел "Човешки ресурси". От там обясниха, че няма човек, който да отговаря за медиите. Служителят, който върши тази работа по съвместителство, е главният секретар, но той е в отпуск.

Клуб Z ще продължи да се опитва да осъществи обществен контрол по строго институционален път. По принцип не е невъзможно отделни конституционни съдии да бъдат открити и през личен контакт. По-важно е обаче в Конституционния съд като институция да осъзнаят, че няма как да се крият от медиите.

Въпросите, на които конституционните съдии дължат отговори след последното си решение са поне два:

1. Има ли в България върховенство на закона, след като има една фигура – главния прокурор – която по закон не подлежи на никакъв контрол,  а има огромна власт? Именно това е настоящата конституционна уредба, която бе препотвърдена за пореден път от Конституционния съд.

2. С какви аргументи Конституционният съд приема, че обикновено народно събрание може да ограничава правомощия на президента, но не може да ограничава правомощия на главния прокурор?

Промените в Конституцията, свързани със съдебната реформа, бяха отменени с гласовете на следните съдии:

Маргарита Карагьозова Финкова

Филип Димитров 

Красимир Влахов 

Павлина Панова 

Таня Райковска 

Надежда Джелепова 

Соня Янкулова

Янаки Стоилов – единственият, който все пак коментира публично решението 

Атанас Семов

В подкрепа на съдебната реформа гласуваха Константин Пенчев, Борислав Белазелков, Десислава Атанасова.

Според трима съдии - Филип Димитров, Надежда Джелепова, Красимир Влахов обикновено народно събрание не може да отнема правомощия на главния прокурор, но може да отнема правомощия на президента. 

Всички останали съдии са гласували последователно - те са били или "за", или "против" и по двата казуса.