След ЛГБТ-откриването на Олимпиадата в Париж, по-малко от седмица по-късно последва и нов джендър скандал на най-голямото и публично спортно събитие в света. Две боксьорки - алжирката Имане Келиф и тайванката Лин Ю-Тинг - бяха допуснати до олимпиадата, макар че Световната боксова асоциация преди година ги изгони след тест на пола.

Разбира се, в социалните мрежи новината се сведе до най-елементарния сценарий - лошият Международен олимпийски комитет, следвайки модерните джендър политики на гнилия Запад, е допуснал мъже да бият жени на бокс.

Реалността е доста по-сложна.

Келиф и Ю-Тинг не са трансджендър, а интерсекс

Трансджендър спортисти има, и на някои места по света и в някои спортове те действително биват допуснати в състезания срещу биологични жени. Тази тенденция обаче започва да се обръща в последните години - особено в спортовете, в които има директен сблъсък на атлетите, като ръгби, американски футбол, бойните спортове. Все повече федерации ограничават участието на трансжени в женския спорт.

Имане Келиф и Лин Ю-тинг обаче не са трансжени - те са интерсекс хора. Интерсекс състоянията са нарушения на половото развитие, като цяло изключително редки, при които, поради генетичен или хормонален дефект, човек не се развива като типичен представител на своя пол.

Противно на изцепките на онлайн троловете, хермафродити при хората не съществуват - всеки човек се ражда или с ХХ (женски) хромозоми, или с XY (мъжки), миниатюрен брой с няколко допълнителни. Но при малък брой хора - между 0,2 и 1% от популацията - това не гарантира развитие в мъж или жена. Интерсекс състоянията са разнообразни - при някои става дума за мъже с женски черти или хормонална картина, или жени с мъжки черти и хормони.

При други вариации на интерсекс са налице хора с XY, които се развиват напълно неотличимо като жени, дори са способни да заченат и родят дете. Една от възможните причини - още в утробата тялото им не може да възприема тестостерон и въпреки че са генетично мъже, фенотипно се развиват като жени. Много хора с това състояние не разбират за него, освен ако не се опитат да имат деца и някой не им направи ДНК-тест.

Все още няма сериозни научни данни, които да сочат, че трансжените губят всички предимства на мъжката анатомия, независимо дали след 1, 2 или повече години на хормонална терапия. Но интерсекс хора, които са се развивали като жени от утробата, нямат никакви предимства пред биологичните жени. За целите на спорта те са неотличими от тях.

Разбира се, има и интерсекс хора със смесен ефект - при които тялото се развива в някаква степен към единия или другия пол. Те биха могли да имат предимство пред жените. Преди няколко години бегачката Кастер Семеня се оказа генетичен мъж с XY хромозоми, но и сериозно завишени нива на тестостерон. Световната федерация по атлетика отказа да я допусне до състезание, ако не го намали до женски нива - тя отказа и за момента безуспешно оспорва забраната в съда.

Двете боксьорки се състезават години без проблеми - до 2023-та

Имане Келиф започва да се състезава в големи международни състезания през 2018 г., когато участва в Световното по бокс на Международната боксова асоциация. Бива елиминирана и завършва 17-а в ранглистата на турнира.

През 2019 г. отново представлява Алжир на Световното, отново губи в първия рунд и е 33-та. През 2020 г. участва в Олимпиадата в Токио и пак не се представя блестящо.

Едва през 2022 г. започва да събира медали - първо от Средиземноморските игри, после от Африканския шампионат, завършва годината и със сребро на Световното в Истанбул. Миналата година пък достига финала на Световното за втори път и точно преди мача за златото бива тествана и изхвърлена от състезанието от Световната боксова асоциация.

Лин Ю-тинг е с по-стари успехи - взима първо злато на Азиатското първенство през 2019 г. и бронз на Световното. Събира злато и бронз в следващите години в няколко азиатски първенства, а през 2022 г. взима злато в Истанбул - не срещу Келиф, двете са в различни теглови категории. Печели бронзовия медал през 2023 г. в Ню Делхи, но ѝ го отнемат след тест на пола ѝ.

От Световната боксова асоциация - управлявана в момента от руснак и изключена от МОК заради нарушения - обявяват че и двете боксьорки са превишили изискванията за тестостерон.

По-късно днес от СБА сами се обориха в официална позиция до медиите, като обявиха, че всъщност не са ги тествали за тестостерон.

"Атлетите не преминаха тестостеронов тест, но бяха подложени на отделен и признат тест, чията специфика остава поверителна. Този тест категорично показа, че и двамата спортисти не отговарят на необходимите критерии за допустимост и беше установено, че имат конкурентни предимства пред другите жени."

Какво е правилното решение?

Може ли да се тества ДНК-то на всички жени-атлети? Разбира се, и вероятно ще бъдем изненадани от интерсекс хора, за които не сме и подозирали. Факт е обаче, че подобни тестове се правят само при политическа воля в определени федерации и само когато даден атлет започне да печели редовно медали.

Справедливо ли е интерсекс хората да се състезават с жени? Ако са се развивали като жени от раждането си и през пубертета, не би трябвало да имат никакви предимства.

Но ако не са, въпросът няма ясен отговор. Едно е сигурно - позицията на МОК, че на тях им стига само тест на тестостерона и какво пише в паспорта на атлета, също не е адекватна.

Едно е сигурно - предложението да имат своя собствена категория - независимо дали става дума за трансхора или интерсекс хора - е еквивалентно на забрана. Причината е проста - количествена. Дори в момента в женския бокс, ММА и други бойни спортове е трудно за много жени да си намират нови противнички. Просто са много малко, а наличието на теглови категории затруднява нещата още повече. В някои региони на света има едва десетина активни състезатели в даден боен спорт от една категория.