Американецът Еван Гершкович беше първият журналист, обвинен в шпионаж от времето на Студената война насам. Руският президент Владимир Путин едва прикри каква е целта на тези обвинения, отбелязва днес британският в. "Гардиън" по повод снощната най-голяма размяна на затворници между Изтока и Запада, извършена след Студената война.

Гершкович не се призна за виновен, а в. "Уолстрийт джърнъл" и администрацията на президента Байдън в САЩ категорично отричат обвиненията, наричайки го заложник и пионка в една по-голяма геополитическа игра, коментира британският вестник. От своя страна Владимир Путин едва прикри истинската си цел: да освободи човек на име Вадим Красиков, който до вчера излежаваше доживотна присъда за убийството на чеченски бунтовнически командир в берлинския парк "Тиергартен".

В интервюто си пред американския телевизионен журналист Тъкър Карлсън по-рано тази година Путин описа Красиков като "човек, който е ликвидирал бандит в една от европейските столици, воден от патриотични чувства". Но малко ровене в миналото му подсказва, че Красиков вероятно е бил елитен убиец от Федералната служба за сигурност, натоварен със задачата да ликвидира опонентите на Путин в чужбина, посочва в. "Гардиън".

След нападението той беше заловен на местопрестъплението, тъй като беше забелязан от минувачи, припомня британският вестник.

"Путин има маниакалната идея да си върне Красиков; той наистина, наистина иска да си върне Красиков", заяви пред в. "Гардиън" по-рано тази година официален руски представител, запознат с дискусиите в Кремъл по този въпрос.

"Той беше символ на това, че ние не изоставяме хората си. Той е убил някого за нас и искаме такива хора да знаят, че ще се борим за тях, за да си ги върнем", добави коментаторът.

Красиков заемаше централно място в исканията на Путин, а Гершкович беше най-значимият затворник за Белия дом, отбелязва британският вестник. В последвалите близо година преговори бяха въвлечени и стотици други хора, включително руски политически затворници и руски шпиони, държани в чужбина, приятели и роднини, оказващи подкрепа, преговарящи от двете страни, руски милиардер, за когото се смята, че е действал като посредник в размяната, както и хвърленият в затвора руски опозиционен лидер Алексей Навални, който почина на фона на появилите се съобщения, че Западът е представил на Путин грандиозна сделка за освобождаването на Красиков и Гершкович в рамките на тристранна размяна през февруари.

Големият замисъл на Путин - освобождаването на убиеца Красиков

Германският в. "Цайт" отбелязва в коментар под заглавие "Принципът на Путин: свобода за поръчков убиец", че в началото на тази седмица руснакът Вадим Красиков все още се намираше в затвора в град Офенбург и се предполагаше, че ще остане там още дълги години. Присъдата за така наречения убиец от парка "Тиергартен" беше доживотен затвор. Но сега, след като голямата размяна на затворници приключи, Красиков може да очаква нов живот на свобода в Русия.

Освобождаването на убиеца Красиков беше големият замисъл на Владимир Путин. Но за руската опозиция размяната означава и край на една изгубена битка, коментира германският вестник.

Правителството на Германия заяви, че не е било лесно да вземе решение да освободи наемния убиец Вадим Красиков, който е полковник от руската Федерална служба за сигурност, в замяна на германския гражданин Рико Кригер, осъден на смърт в Беларус, а след това помилван от президента на страната Александър Лукашенко, посочва британският в. "Индипендънт".

Вестникът отбелязва, че Байдън лично е посрещнал освободените американски затворници, пристигнали снощи със самолет във военната база на съвместното командване на САЩ "Андрюс" край Вашингтон. На въпрос на в. "Индипендънт" как би могъл да сложи край на цикъла, в който Русия хваща и задържа американци, за да принуди Съединените щати да върнат задържани от тях и съюзниците им руснаци, Байдън призова американците "да не ходят на определени места", като се има предвид "какво е заложено на карта".

Съветникът по въпросите на националната сигурност в Белия дом Джейк Съливан заяви пред журналисти, че на администрацията на президента Байдън "е станало ясно", че Русия няма да се съгласи да освободи Уилън, Гершкович или Курмашева, без да осигури освобождаването на Красиков. Той отбеляза, че както Байдън, така и вицепрезидентката Камала Харис лично са се ангажирали да убедят германския канцлер Олаф Шолц да позволи освобождаването на Красиков в замяна на американците, държани от Русия, плюс други политически затворници.

Съливан каза също, че президентът Байдън се е обадил на словенския си колега, за да настоява за освобождаването на двамата руски шпиони само час преди да информира американците, че ще се откаже от кампанията си за преизбиране, отбелязва в. "Индипендънт".

Френският в. "Монд" коментира, че докато е приветствал "постижението на дипломацията", Байдън е заявил, че съюзниците на САЩ - Германия, Полша, Словения, Норвегия и Турция - "са застанали на наша страна".

"Те взеха дръзки и смели решения" да освободят руснаците, задържани за шпионаж и други престъпления, в замяна на западните граждани и руските дисиденти и правозащитници", каза Байдън, цитиран от вестника.

"Някои от тези жени и мъже са били несправедливо задържани години наред. Всички те са преживели невъобразими страдания и несигурност. Днес агонията им свърши", каза американският президент. Байдън определи присъдите им в Русия като "показни съдебни процеси", допълва в. "Монд".

Френският вестник отбелязва, че същевременно Дмитрий Медведев, бивш президент на Русия и близък съюзник на сегашния руски лидер Владимир Путин, е отпразнувал завръщането на руснаците, които според него са "работили за Отечеството".

Сред освободените са били хакерът Роман Селезньов, който излежаваше 27-годишна присъда; Владислав Клюшин, компютърен предприемач, осъден на 9 години затвор за киберпрестъпления и заподозрения за агент на тайните служби, Вадим Коношченок, обвинен за нарушение на санкциите и за контрабанда на стоки с двойна употреба.

Арестувани, за да бъдат използвани като разменна монета

Според германския в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг" някои от освободените западни граждани вероятно са били арестувани на първо място само за да бъдат използвани като разменни монети в голяма сделка със Запада. Освен кореспондента на в. "Уолстрийт джърнъл" Еван Гершкович и бившия американски морски пехотинец Пол Уилън, сред освободените са и руски опозиционни политици, журналисти и правозащитници, за които рядко се съобщава в чужбина, както и няколко германци.

Друг германски вестник - в. "Велт", цитира думите на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която определя снощната размяна на затворници между Изтока и Запада като "момент на голяма радост". Вестникът отбелязва, че в платформата "Х" тя е приветствала "освобождаването на невинни граждани от ЕС и САЩ, както и на искрени руски демократи, които са били в затвора в Русия".

"Кремъл ги размени за осъдени престъпници и убийци. Това показва крещящата разлика", подчерта Фон дер Лайен.

Освобождаването на задържаните в руския арест е момент на голяма радост за всички, които се бориха за свободата им, заключава в. "Велт".

Навални също е трябвало да бъде част от сделката

Както потвърди снощи съветникът по въпросите на националната сигурност в Белия дом Джейк Съливан, Навални също е трябвало да бъде част от сделката за освобождаването на Гершкович. Вашингтон е предложил свободата му като допълнение, за да убеди Германия да освободи Красиков, отбелязва в. "Гардиън".

В деня на смъртта на Навални Съливан заяви, че е разговарял със семейството на Гершкович и му е казал, че все още вижда път към сделка, припомня вестникът. По думите му това е станало, след като САЩ са се обърнали към съюзниците си в Норвегия, Полша и Словения, за да освободят редица руски граждани, задържани в чужбина, като са били търсени и възможности за връщане на други американски и германски граждани, както и видни членове на руската опозиция.

Русия обаче се надява да освободи още затворници, държани в САЩ. Това заявява в своя публикация в „Телеграм“ руският посланик във Вашингтон Анатолий Антонов.

„„Десетки руснаци все още са в американските затвори и гледат с надежда към родината си в очакване на часа на освобождаване. Те са зад решетките в резултат на международен лов на руснаци от страна на американските тайни служби. Ние ще положим максимални усилия, за да продължим с освобождаването и да облекчим положението на всички сънародници, които са в лапите на местното правосъдие“, пише Антонов.

"Журналистиката не е престъпление"

Според вестника никога няма да стане ясно дали Гершкович е бил набелязан заради конкретен свой репортаж или просто защото Кремъл е имал нужда от заложник, за да продължи преговорите за размяна на затворници със Запада след многобройните арести на високопоставени руски кадри и офицери.

Съдебният процес срещу Гершкович, определен от Вашингтон като фарс, се проведе при закрити врата, а руските власти не направиха публично достояние никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, отбелязва в. "Уолстрийт джърнъл".

Съдебните заседания по делото на Гершкович, по време на които той често беше сниман усмихнат, се превърнаха в новина по първите страници на вестниците в САЩ и Европа. На бейзболни мачове от "Мейджър лийг" и футболни мачове от висшата лига негови доброжелатели издигаха лозунги с призиви за освобождаването му, припомня американският вестник.

Журналисти и известни водещи на новини от Тъкър Карлсън до водещия Джейк Тапър в телевизия Си Ен Ен се изказаха в негова защита, посочва в. "Уолстрийт джърнъл".

Случаят превърна 32-годишния Гершкович в първия американски журналист, официално обвинен в шпионаж на територията на Русия от времето на Студената война насам, коментира в. "Вашингтон пост". Съдебният процес при закрити врата с тайни доказателства започна през юни, а в средата на юли той беше осъден на 16 години затвор, припомня вестникът.

В. "Вашингтон пост" отбелязва, че през юни говорителят на Съвета по националната сигурност към Белия дом Джон Кърби отново е заявил:

"Еван никога не е работил за правителството на САЩ. Еван не е шпионин. Журналистиката не е престъпление".

Освобождаването на убиеца - "съсипваща новина"

Предсрочното освобождаване на осъдения за убийство в Германия Вадим Красиков разочарова семейството на неговата жертва, което описа връщането на убиеца в родината му като „съсипваща новина“, предаде ДПА.

„От една страна се радваме, че нечий живот е спасен. В същото време сме много разочаровани, че изглежда няма правосъдие в света, дори в страни, където законът е най-висшата власт“, каза в Берлин от името на семейството адвокатът на семейството на убития Инга Шулц.

Красиков беше освободен вчера в рамките на мащабна сделка за размяна на затворници между Русия, Беларус и няколко западни страни.

В замяна на Красиков и още девет затворници, държани в САЩ, Норвегия, Полша и Словения, Русия освободи 16 западни граждани и руски опозиционери.

Красиков излежаваше доживотна присъда за убийството на чеченец, роден в Грузия и живеещ в изгнание в Германия. Той беше убит посред бял ден в парк в Централен Берлин по нареждане на руските държавни власти, твърди ДПА.

Берлинският апелативен съд постанови доживотна присъда през 2021 г. за това престъпление, като Красиков нямаше правото да иска евентуално предсрочно освобождаване, преди да е излежал 15 години.  Роднините на жертвата участваха в процеса като граждански ищци.

Навремето Красников потърси защита в Германия. Той беше ръководител на милиция, сражавала се срещу руските сили по време на Втората чеченска война. Руските власти го окачествиха като чеченски терорист и го държаха отговорен за смъртта на редица хора сред руските сили за сигурност.