Есенната ваканция на учениците ще бъде от 31 октомври до 3 ноември, пролетната - от 29 март до 6 април, а за дванайсетокласниците - от 4 до 6 април. Това е записано в заповедта за определяне на графика на учебното време след приключилото обществено обсъждане, съобщи в петък пресцентърът на Миниистерството на образованието и науката. 

МОН изказва благодарност за официално получените 93 становища, от които 90 индивидуални, едно от работодателска организация, две от синдикални организации и четири от учителски колективи на училища. Всички те бяха детайлно разгледани и много от предложенията са залегнали във финалния документ, който ще се прилага през учебната 2024/2025 година.

В проекта на график, предложен от министерството, се предвиждаше ваканция от десет последователни неучебни дни за учениците от първи до 11-и клас в периода 12 април - 21 април, включително, а за дванайсетокласниците пет дни почивка - от 17 април до 21 април, включително В това разпределение се включваха и почивните дни за Великден. В процеса на обществено обсъждане надделяха становищата пролетната ваканция да не се обединява с почивните дни за великденските празници. Затова и МОН се съобрази с многобройните предложения за разделянето ѝ от Великден и я измества в дните от 29 март до 6 април, а за дванайсетокласниците - от 4 до 6 април.

Министерството е взело предвид и постъпилите искания за промени в почивката за учениците по Коледа и Нова година. В проекта бе предложена по-дълга зимна ваканция от 13 дни (24 декември - 5 януари, включително) за сметка на само три дни почивка в началото на ноември (1 ноември - 3 ноември) и един (4 февруари) между двата учебни срока. След множеството становища и предложения това бе преразгледано и коледната ваканция ще започне от 21 декември и ще продължи до 2 януари, включително, а междусрочната се измества на 5 февруари. Това позволява и увеличаване на есенната ваканция, която ще бъде от 31 октомври до 3 ноември.

Дните за провеждане на изпити от националните външни оценявания стават учебни за всички ученици. Досега изпитите в седми клас по български език и литература, и по математика бяха в неучебен ден. През предходната година за първи път националното външно оценяване за десети клас се състоя в учебен ден, с което системата се справи без сътресения. Това ще се приложи през учебната 2024/2025 година и за седми клас, което ще позволи повечето почивни дни през учебния срок.

За да се избегнат недоразумения, в заповедта, с която се определят датите за провеждане на изпитите е изрично записано, че за учениците в седми и десети клас, явяващи се на национално външно оценяване по български език и литература, и по математика, учебният ден приключва с тяхното полагане. За останалите ученици директорите създават организация за провеждане на учебни занятия и дейности, като осигуряват възможности за работа по проекти, изнесени обучения, обучение от разстояние в електронна среда, и други подходящи форми, така че да не се пречи на провеждането на изпитите и да се гарантира спокойствие за явяващите се на тях. За създадената организация директорите на училищата издават заповед и информират родителите.

Датите за изпити от националните външни оценявания по български език и литература, и по математика остават, както бяха предложени в проекта на МОН - съответно 18 и 20 юни (седми клас ) и 13 и 16 юни (десети клас). За четвъртокласниците изпитът по български език и литература ще бъде на 3 юни, а този по математика - на 4 юни. Задължителните държавни зрелостни изпити и държавният изпит за придобиване на професионална квалификация ще са на 21 и 23 май.

В резултат на постъпилите становища по време общественото обсъждане на проекта на график на учебното време вторият учебен срок за учениците от първи до трети клас ще приключи на 2 юни 2025 г., за дванайсетокласниците на 15 май, а за учениците от четвърти до шести клас на 16 юни.  

Преди да утвърди графика МОН анализира обстойно всички постъпили предложения в хода на общественото обсъждане. Общото във всички тях бе желанието за повече, по-дълги и по-равномерно разпределени почивки за ученици и учители в рамките на учебното време. Такъв винаги е бил и стремежът на Министерството на образованието и науката. Следва обаче да се отчитат различните нормативни изисквания при определяне на графика на учебното време. Императивно е регламентирано в нормативната уредба, че първият учебен срок е с продължителност 90 учебни дни за всички класове и различен брой учебни дни за втория учебен срок за различните класове - 65 учебни дни за учениците от 12-и клас, 70 учебни дни за учениците от първи - трети клас,  80 учебни дни за учениците от четвърти - шести клас и 90 учебни дни за учениците от седми до 11-и клас. Затова и всички предложения за промяна в графика на учебното време следва да се съобразяват с тези изисквания, поясняват от МОН.