Добрата иначе идея за медийни пакети за малките формации, които не получават държавна субсидия, системно е опорочавана. Партии съществуват само, за да взимат и разпределят средствата по избори, като през останалото време не осъществяват друга дейност. Сред медиите пък има и нестандартни "дежурни абонати" на тези пари. Има и политическа формация, чийто управителни органи са същите като тези на сдружението собственик на медията, към която, познахте, формацията насочва медийния си пакет. Иначе 4,2 млн.лв. са стрували медийните пакети на държавата за парламентарните кампании от 2021 г. насам.
Това са част от изводите в последното проучване на "Отворен парламент", част от Институт за развитие на публичната среда. За злоупотреба с парите, които Централана избирателна комисия отпуска на малките формации за автореклама по избори, Клуб Z ви разказа още през 2015 г. Тогава ставаше въпрос за комитети за агитация, свързани с определени сайтове и с тогавашен член на ЦИК.
Медийните пакети бяха въведени в Изборния кодекс през 2014 г. и в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление през 2015 г. Оттогава до 2023 г. размерът на тези държавни средства, отделени за формациите, състезаващи се в изборите, варира между половин и един милион лева на всеки изборен цикъл.
Медийният пакет е в размер на 40 000 лв., а в случай, че в дадена коалиция участват и партии, които получават държавна субсидия, той се намалява пропорционално. При избори за народни представители инициативните комитети получават по 5000 лв. Средствата се отпускат от държавния бюджет чрез ЦИК и се използват за заплащане на различни форми на медийни услуги, които целят отразяване на предизборната кампания, обобщава ОП.
От избори в избори
Анализ на отчетите от изборите през последните четири години показват, че за всички избори за Народно събрание са били отделени 4 202 904 лв. за медийни пакети.
През последните 4 години 64 формации са получили медийни пакети. Понякога обаче е трудно да се оцени колко средства са получили определени партии, защото в отделните кампании те са били част от различни коалиции. Такъв е случаят например с патриотичните формации ВМРО, ВОЛЯ и НФСБ, които в някои от изборите се явяват като коалиция, а в други – самостоятелно.
В други случаи пък има съвпадащо име на коалиция, но партиите в състава ѝ се променят в различните предизборни кампании. Такъв пример е Национално обединение на десницата (НОД) – на парламентарните избори през юли 2021 г. в състава на коалицията влизат партиите КОД, БЗНС, Български демократически форум, Средна европейска класа, а на парламентарния вот през ноември 2021 г. – партиите КОД и Републиканци за България.
В следващата графика са представени формациите, получили над 150 000 лв. от медийни пакети от 2021 г. до 2024 г. според отчетите им, представени пред Сметната палата:
Някои от формациите са получавали този тип държавна помощ в почти всяка от парламентарните кампании в последните четири години. В допълнение част от тях са се възползвали от медийни пакети за европейския вот на 9 юни, както и на президентските избори през 2021г. По този начин за периода 2021 г. – 2024 г. приходите им само от медийни пакети са възлизали на почти 300 000 лв. Пример са партиите "Глас Народен", БНО, Български национален съюз Нова демокрация и Български съюз за директна демокрация. В допълнение, в своите отчети като приход тези четири партии са декларирали единствено медийните си пакети. Те нямат и вложени средства в каквито и да е мероприятия по време на кампанията.
Кои медии? И аномалии
В шестте кампании най-търсените медии от партиите, получаващи медийни пакети, са частнтие телевизии. Те са привлекли 1 703 330 лв. (41%), следвани от онлайн медиите с 1 083 075 лв. (26%). Докато телевизията остава един от най-разпространите канали за получаване на информация у нас, то онлайн медиите предлагат реклама на по-достъпна цена, отчитат от "Отворен парламент".
Сред медиите, тези които са получили най-много средства от медийните пакети, са: ТВ Евроком, Българската национална телевизия (БНТ) и интернет изданието Оффнюз. Телевизия Евроком е привлякла почти ⅓-та от парите за реклама.
"Често в последните четири години наблюдаваме как партиите влагат средства от медийните пакети към доста нетипични за политическа реклама медии. Такъв в последната кампания за изборите 2 в 1 на 9 юни 2024 г. е примерът с дружеството "Селевкиди" ЕООД, което управлява сайтове като razkritia.com, goreshto.net, zdravno.net, mreja.bg и др. С него договори за отразяване са сключили БНО, "Български гласъ" и ВМРО-БНД.
Отново наблюдаваме и случая със сайта agorapost.bg. За поредна кампания "Български съюз за директна демокрация" е насочила целия си медиен пакет (39 925 лв.) именно към тази онлайн платформа. Същевременно справка от 2022 г. показа, че членове на изпълнителното бюро на партията участват и в управителния съвет на юридическото лице, собственик на медията" - посочват изследователите. И констатират:
"Очевидно тази свързаност между медия и партия не привлича достатъчно внимание от страна на институциите във връзка с начина, по който се разходват публични ресурси. С оглед изложеното, може би не е изненадващо и че "Български съюз за директна демокрация" са имали и "най-скъпите" медийни гласове в изборите за ЕП – по 44,61 лв."
Проблемите с използването на медийните пакети се посочват и от ЦИК, която в свой доклад за изборите от 2022 г. и 2023 г. посочва "рационализирано усвояване" на средствата от медийните пакети. В такива случаи пакетите всъщност не постигат целта, с която бяха въведени в Изборния кодекс през 2014 г.
(Не)постигнати цели
Това показват и данните с резултатите от последните парламентарни избори през юни. Съгласно тях много от формациите, получили този тип държавна помощ, не успяват да съберат толкова гласове, колкото са представените от тях подписи в подкрепа за включването им в кампанията.
"Ако се погледнат годишните финансови отчети на тези партии, много често се оказва, че те нямат друга дейност извън изборите. Появяват се единствено, за да похарчат един медиен пакет, което опорочава добрата идея. Някои формации не успяват да съберат дори 1000 гласа на избори, но харчат 40 хиляди лева в едни и същи медии на всеки следващи избори", обобщи в интервю за БНР Лилиан Никифорова от Института.
Възможни решения
След като в последните няколко години ИРПС и други организации, наблюдатели на изборите, неколкократно отправяха препоръки за създаване на регистър на медийните пакети, за кампанията през юни ЦИК в крайна сметка се съобрази с тях. Така беше направена крачка към повишаване на прозрачността на този вид държавна помощ за партиите. В регистъра по време на кампанията се предоставяше информация за разходваните от формациите средства от пакетите, както и към кои доставчици на медийни услуги бяха насочени те. Въпреки това все още има още какво да се желае, за да може да се говори за адекватен контрол над и употреба по предназначение на тези държавни средства, включително и чрез изграждане на административен капацитет от страна на ЦИК.
Също така са наложителни и законодателни реформи. Към момента Изборният кодекс не предвижда допълнителни изисквания към получаващите медийни пакети. Именно затова виждаме как политически субекти без никакви или с минимални финансови приходи се възползват от тези публични ресурси, за да се рекламират в медии, чиято аудитория е трудна за оценяване. В тази връзка е възможно при бъдещи дебати по текстовете на Изборния кодекс да се въведат нови критерии. Те следва да насърчават политическите формации към развиване на партийна дейност извън изборните кампании, както и към търсене на допълнителни финансови средства. Такава промяна например би било въвеждането на т. нар. "частичен медиен пакет" и изискването за наличие на приходи на партиите от други източници, регламентирани от закона. По този начин би се постигнала форма на баланс между публично и частно финансиране на медийните разходи в кампаниите и политическите партии ще бъдат стимулирани да планират и инвестират по-оптимално средствата си, предлагат от ИРПС.
Още по темата
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни
