Създадената от Иран "Ос на съпротивата" в Близкия изток с военизирани групировки, атакуващи Израел, се огъва под ударите на израелските сили, пишат западни медии след последните събития в Ливан, на които се позовава БТА.

Малко преди навършването на една година от началото на конфликта между Израел и радикалната палестинска групировка "Хамас" – една от прокси организациите на Техеран, нахлула изненадващо на израелска територия на 7 октомври 2023 г., при масирани удари в Бейрут беше ликвидиран лидерът на определяното като най-голяма паравоенна сила в "оста" ливанското шиитско движение "Хизбула", Хасан Насрала, а бяха убити и ръководителят на крилото на "Хамас" в Ливан Фатах Шариф Абу аш Амин и командири на Народния фронт за освобождение на Палестина. Израел започна снощи сухопътна военна операция в Ливан, като атакува и обекти в сирийската столица Дамаск.

Изправена пред голямо изпитание, иранската "Ос на съпротивата" се разпада, пишат Алиса Рубин и Бен Хъбард в американския в. "Ню Йорк таймс", а друго издание в САЩ – "Вашингтон пост", отбелязва, че Израел прилага крайни силови мерки спрямо обединението на групировките в ивицата Газа, Ливан, Сирия и Йемен. 

Проиранският алианс е следен под лупа след последните израелски удари в Ливан, посочва "Ню Йорк таймс".

"Идеята беше проста: когато избухне война с Израел, всички членове на подкрепяната от Иран мрежа от милиции в Близкия изток, известна като "Ос на съпротивата", се включват в битката с координирани действия, подчинени на общата цел – унищожение на еврейската държава", пишат Рубин и Хъбард.

Иран начерта стратегията и вложи огромни ресурси, за да формира бойния капацитет на всяка от прокси групировките и да ги свърже в мрежа, продължават авторите, като в същото време подчертават, че отговорът на "оста" след израелските удари по "Хизбула" през последните седмици е бил немощен. Това според "Ню Йорк таймс" предполага, че мрежата е "по-слаба и по-разпокъсана, отколкото мнозина в региона са очаквали, а в Иран се опасяват, че едно разширяване на конфликта би насочило израелската огнева мощ към Техеран".

"Хамас" е твърде омаломощена след почти една година война с Израел в ивицата Газа, за да направи нещо, смятат авторите в американското издание. Хусите в Йемен и паравоенните групировки в Сирия и Ирак са предприели атаки срещу Израел или американски военни бази в Близкия изток, но те до голяма степен са били отблъснати, а Сирия – единствената държава, която членува в "оста" освен Иран - се е въздържала от действия по границата с Израел, отбелязват Рубин и Хъбарт. 

"Ню Йорк таймс" посочва, че Насралла, оглавявал създадената с прякото участие на Иран в началото на 80-те години на миналия век "Хизбула", е бил опората на "Оста на съпротивата". Поради дългата си история и тесни връзки с Иран, където много от нейните командири са преминали обучение, групировката има по-добри тактически бойни умения от останалите организации и предимство във въоръжението си, което включва и управляеми ракети, отбелязва вестникът. Затова смъртта на ръководителя може да се окаже съкрушителен удар по близкоизточния алианс срещу Израел, обобщава американското издание.

"Израел удари като с чук "Оста на съпротивата", създаде хаос в "Хизбула" и обезглави нейното ръководство", пише в този дух Ишаан Тароор във в."Вашингтон пост", като допълва, че "остава отворен въпросът как ще реагира Иран". 

Сухопътната военна кампания, която е планирана от Израел в Ливан, е с по-малък мащаб от последната израелска война срещу "Хизбула" през 2006 г. и ще се съсредоточи върху разчистването на бойната инфраструктура на групировката по границата, за да премахне заплахата за жителите на пограничните райони, пояснява "Вашингтон пост". Показателни за намеренията на Израел за решителни действия обаче са ударите в центъра на Бейрут – първите на тази територия от началото на конфликта с "Хамас" в Газа, посочва изданието.

Друг американски вестник – "Уолстрийт джърнъл", поставя акцент върху факта, че убитият лидер на ливанското крило на "Хамас" Фатах Шариф Абу аш Амин е бил "високопоставен служител" на Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци. Това според изданието вероятно ще засили подозренията относно влиянието на радикалната палестинска групировка в хуманитарната организация.

Самата агенция обяви, че ликвидираният командир е работил за нея като директор на училище, а също така е оглавявал синдикат, представляващ хиляди учители, обръща внимание "Уолстрийт джърнъл", като в същото време посочва, че "финансираната от Запада организация, оказваща животоспасяваща помощ на населението в ивицата Газа, отдавна се бори да защити своя неутралитет по отношение на екстремистките групировки".

Анализаторът по дипломатическите въпроси на британския в. "Гардиън" Патрик Уинтър извежда в заглавие на своя материал, че "обезглавяването на "Хизбула" поставя на кантара на Иран възможните действия". Според Уинтър иранският президент Масуд Пезешкиан "е подложен на натиск в страната си, като световни наблюдатели посочват високия риск от директна иранска атака срещу Израел".

"Иранското правителство обяви, че не планира да изпрати на "Хизбула" в Ливан военни подкрепления, но е подложено на вътрешен натиск от хардлайнери, които се стремят да използват ситуацията, тълкувана от тях като отстъпление в противопоставянето на Израел, а и да блокират всякакви дискусии със Запада относно бъдещ надзор на ядрената програма на Иран", пише в анализа на "Гардиън".

Призивите за по-твърд отговор от страна на Иран са се удвоили, когато е станало ясно, че бригаден генерал Абас Нилфорушан, заместник-командир на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (КГИР) за Ливан и Сирия, е бил убит в Бейрут заедно с Насралла, продължава Уинтър. В управляващите кръгове в Иран обаче остава доминиращата линия, че трябва да се избягва директна война с Израел, тъй като това би дало коз в ръцете на израелския премиер Бенямин Нетаняху и би въвлякло пряко САЩ в конфликта, но "Хизбула" не бива да бъде оставяна сама, заключава в анализа си "Гардиън".