Българските политици погребват живи миньорите и енергетиците от Маришкия басейн - оставят ги като затрупаните при земетресение, доколкото могат да дишат под отломките на срутващата се въглищна индустрия. А тя постепенно загива заради скъпия ток, който произвежда, при това без осигурена алтернатива за заетите в нея, които бяха лъгани от кресливи политици, че ще работят и получават високите си заплати чак до 2038 година.

Изстъпленията, с които ще бъде запомнен финалът на 50-ия парламент преди старта на предизборната кампания, потвърдиха онова, което тези хора бездруго знаят - четвърта година политиците не са в състояние да произведат ефективни решения, свързани със Зеления преход. Преди броени дни едни политически сили се опитаха да вкарат в последния работен ден решения, които не се осмелиха да приемат до момента - и го направиха страхливо и безшумно. Други тутакси се възползваха, за да вдигнат предизборно гюрултия - популистите не пропускат да се представят за спасители.  

Фарсът приключи, проблемът остана 

В крайна сметка се получи фарс, а проблемът как ще получават заплати миньорите до края на годината - а и след това, не беше разрешен. Това означава, че отново ще разчитат на публични средства - заеми от бюджета и от Българския енергиен холдинг (БЕХ). Близо 8000 души работят в държавните “Мини Марица Изток” (6000 души) и ТЕЦ “Марица Изток 2” (около 2300 души). Няма нотификация от Европейската комисия (EК) за гласуваните от парламента през април т. г. 250 милиона лева годишно от държавния бюджет за срок от 4 години за рекултивация на мините. Популисткият ход беше одобрен без държавните мини да са представили данни колко декара нарушени терени са рекултивирали до момента и дали са спазили задължението си да правят годишни вноски за тази цел, тъй като са концесионери на находища за въглища до 2040 година. А концесията е за територия от близо 474 хиляди декара и с опция за удължаване с 15 години. 

Доклад на “Мини Марица Изток” ЕАД за плащания по концесията за 2022 г., рекордна за добива на въглища и ток, показва, че вноските са за близо 16 милиона лева. “За периода 01.01. - 31.12.2022 г. са платени концесионни вноски към Министерството на енергетиката в размер на 15 758 хил. лева”, пише в документа. 

Ако в последния си работен депутатите бяха гласували графика в Пътната карта за климатична неутралност - за поетапно извеждане на въглищни мощности до 2038 г. и въвеждане на “зелени”, в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) щяха да бъдат заделени 500 милиона лева за рекултивация. Но тези пари нямаше да бъдат дадени на “Мини Марица Изток”, а на специално създадено за целта дружество, което ще финансира дейностите, извършвани от дружеството за възстановяване на терените и така ще оказва и контрол 

Еврокомисията настоява за такъв график повече от година, а Пътната карта е сред ключовите реформи, за да получи България втория транш по ПВУ от 653 млн. евро. Този път графикът не стигна до пленарна зала, след като 5 месеца по-рано депутатите изобщо го отхвърлиха за разглеждане. Единствена в ЕС България има само едно плащане по ПВУ - от общо четири, и единствена не е представила глава REPower EU от Плана, по която са предвидени 480 млн. евро.  

Заеми - за заплати и осигуровки 

Но някой трябва да плаща за фалшивата заетост и заплати на миньорите и, разбира се, това са данъкоплатците. А големият страх на политиците от протести и социално напрежение ги притиска да отпускат милионите. “Мини Марица Изток” получават кредити, за да плащат възнаграждения и осигуровки. 

През юни дружеството получи кредитна линия от 100 милиона лева и още 50 милиона заем от Банка ДСК, гарантиран от Българския енергиен холдинг (БЕХ). Сега държавните мини искат нови 100 милиона лева, за да платят заплати и задължения към бюджета - и е почти сигурно, че ще ги получат. Кабинетът на Димитър Главчев послушно ще ги осигури, в противен случай техническият фалит ще стане реален и освен с “честността на изборите”, ще му се наложи да се справя и с гнева на миньорите.  

За България проблемът е огромен. Блокиран е Зеленият преход и възможността икономиката и енергетиката да се модернизират чрез нови зелени технологии и инвестиции във възобновяеми енергийни източници. Да се разчита на въглищната индустрия означава да се плащат и по-високи разходи за въглеродни емисии, тъй като цената на квотите за емисии в ЕС нараства. (Според Годишния доклад за дейността на ТЕЦ “Марица Изток 2” за 2023 г. разходите за емисии са 49,86% от оперативните разходи, които са близо 1,365 млрд. лева.) Резултатът е скъпа енергия и неконкурентоспособна индустрия. Забавянето спира и финансирането на проекти в трите въглищни региона - Стара Загора, Перник и Кюстендил, от Фонда за справедлив преход, на обща стойност 1,2 млрд. евро. За тази година бе предвидена една трета от тази сума. 

Популизмът и дезинформацията, разпространявани от определени партии, освен че саботират ангажиментите на България за декарбонизация, могат да предизвикат взрив на гражданско недоволство. Това ще се случи, когато миньорите и енергетиците проумеят, че обещанията за работа до 2038 г. няма как да бъдат изпълнени. А липсата на подготовка за прехода само ще увеличи безработицата и ще задълбочи социалното неравенство. 

Сривът е неизбежен 

За 2024 г. загубата на “Мини Марица Изток” ще надхвърли 200 милиона лева, след като само за първите 5 месеца доближава сто милиона, добивът на въглища е спаднал с 60%, а задълженията на дружеството растат - по данни, огласени в парламента от служебния министър на енергетиката Владимир Малинов. За 2023 г. отчетената загуба е 137,4 милиона лева.  

А ТЕЦ “Марица Изток 2” регистрира незначителна печалба от 64,2 милиона лева преди облагане с данъци. В годишния доклад за 2023 г. дружеството отчита спад на оперативните приходи с 64,29% спрямо 2022 г. До 1,431 млрд. лева. “От началото на 2023 г. започна да се наблюдава ясно изразена тенденция за намаление на борсовите цени на търгуваната електрическа енергия в страната и региона в съчетание с високи цени на квотите за емисии на парникови газове, което силно ограничава възможностите на „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД да реализира производството си на цени, които да покриват пълните разходи и да осигуряват нормална норма на възвръщаемост”, се посочва в документа. 

Така че въпросът как ще се плащат заплатите на миньорите и енергетиците виси, при това доста заплашително. Заедно с въпросите докога ще се плащат, как ще бъдат компенсирани хората при напускане, откъде държавата ще вземе необходимите средства - и как да се извършат реформите, необходими за плащанията по ПВУ, а всъщност за климатичните цели и трансформация на икономиката. Парламентаристите способни ли да са намерят отговорите - или ще гледаме плоската комедия “Спасители на Мариците”.   

*Този коментар изразява личното мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

Дойче Веле