Министерският съвет публикува днес финалните варианти на териториалните планове във вида, в който бяха изпратени на Европейската комисия на 30 октомври и приети ден по-рано на редовното заседание на кабинета, докато енергетиците блокираха пътища.

От МС подчертават, че плановете бяха подложени на обществено обсъждане още в началото на август, което е факт. 

Както е известно, планирано е производството на електрическа енергия от въглища да бъде преустановено до 2038 г. От написаното обаче става ясно, че гонената реална цел е 2030 г., което не е видимо от "черновите".

Какво предвиждат публикуваните окончателно днес териториални планове за справедлив преход на областите Стара Загора, Перник и Кюстендил?

Ориентировъчно

Според общата картина не се очаква въглищните мощности да имат значима роля в енергийния микс на България след 2035 г. До тази година ще бъде поддържан капацитет от 1 GW мощности, използващи лигнитни въглища, за обезпечаване на критичните нужди за осигуряване на националния електроенергиен баланс при различни климатични и геополитически сценарии. Междувременно се очаква капацитетът на ВЕИ да надхвърли 10 GW към посочената година с включени офшорни вятърни електроцентрали с капацитет от 1,5 GW, както и системи за съхранение. Дейностите по поетапното преустановяване на производството на енергия от въглища се очаква да бъдат завършени "ориентировъчно през 2038 г.".

"С нарастващата роля на производството на електрическа енергия от нискоемисионни източници, в прехода се очаква 80% намаление на емисиите на CO2 в енергийния сектор до 2030 г. в сравнение с 1990 г. и над 90% намаление на емисиите на
CO2 в енергийния сектор от 2035 г. нататък", четем.

ПВУ на България концентрира 58,9 % от всички финансови ресурси за зелен преход и мерки за трансформация в подкрепа на целите в областта на климата до 2026 г. По-специално, чрез реформи и инвестиции се предвижда утрояване на капацитета на ВЕИ в страната до 2026 г., подкрепено от нови системи за съхранение на енергия и подкрепа за пилотни проекти за зелен водород. Планът предвижда инвестиции в размер на 1,7 млрд. евро в областта на възобновяемите енергийни източници, съхранението на електрическа енергия и капацитета на междусистемните връзки, както и над 1 млрд. евро за енергийно ефективно обновяване на сградния фонд, т.е. за саниране.

И трите плана предвиждат повече зелени инвестиции, преквалификация на заетите сега в сектора, както и създаването на държавно предприятие ("Конверсия на въглищни райони"), в което да бъдат наети при същите условия работници, останали без работа заради закриване на мощностите.

Залага се и на системна работа по рекултивация на засегнатите земи, която също да осигури заетост на всички над 15 000 засегнати.

Стара Загора

Област Стара Загора е определена като най-засегната от прехода, тъй като четирите въглищни ТЕЦ и мини са разположени на територията на областта. По отношение на потенциално засегнатите работни места, област Стара Загора също се очертава като най-засегната. Идентифицирано е и колко области, освен Стара Загора, са донори на работна сила - Хасково, Сливен, Ямбол и др., или общо общо 11,1 хил. служители (97% от общата потенциално пряко засегната работна ръка). 

Процесът на справедлив преход към неутрална по отношение на климата икономика обхваща цялата територия на област Стара Загора. Там най-засегнатите общини са Раднево и Гълъбово, заедно с главния градски и икономически център Стара Загора, се посочва в заключение.

Преходът към неутрална по отношение на климата икономика в Стара Загора може да засегне до 80% от работните места в минните и енергийните предприятия, добиващи и използващи въглища. Социалният ефект ще бъде допълнително разширен от броя на непряко засегнатите членове на семействата.

Може да се очаква по-голямата част от работещите в областта на добива на въглища да се пренасочат към работни места в промишления сектор. По-голямата част от заетите работници в енергийния комплекс "Марица Изток" имат поне средно образование и умения за работа в промишлена среда. Стара Загора разполага с високообразована работна сила, което е контрапункт на структурния за цялата страна недостиг на квалифицирана работна ръка със средно образование. 

Делът на населението с основно и по-ниско образование е най-нисък в Югоизточния регион, посочва и допълнителен анализ на учениците и студентите, разпределени по професионални категории. Според него повечето от тях учат за техници и приложни специалисти. Най-популярните професии в тази категория са следните: строителни работници, ветеринарни техници, техници по компютърни системи, техници по интернет приложения, машинни техници, техници по транспортни средства, приложни програмисти и ветеринарни лаборанти. Докато въгледобивните дейности и тези, които ги съпътстват, се считат за затихващи сектори. 

Въздействието върху местния пазар на труда ще бъде значително, тъй като минният и енергийният сектор са структуроопределящ икономически сектор и работодател. До 2030 г. ще бъдат засегнати поне 12 00 души, а до 2038 г. - 15 000, т.е. трябва да бъдат разкрити толкова алтернативни подходящи работни места в други икономически сектори.

Новите умения, които трябва да бъдат създадени, трябва да са свързани с чистата енергия и енергийната ефективност, в т.ч. фотоволтаични панели, електрическо оборудване и технически елементи за фотоволтаични панели, кабели, инвертори, алуминиеви рамки за фотоволтаични системи, хидролизатори за производство на водород, допълнително оборудване за водород, геотермално оборудване ‒ тръби, клапани, автоматизация и т.н., оборудване за съхранение на електроенергия, инструменти, резервни части и др.

Предвижда се рекултивация на земите, като освен "замърсителят" ще плаща и държавата. Периодът до 2027 г. ще се използва за планиране преди закриване на мината, но и за подготвителни дейности в минните участъци, предвидени за ранно закриване, четем още. Което означава, че 2038 г. може и да не е крайната година на закриването на тези дейности.

В заключение е посочено:

Регион Стара Загора има огромен потенциал за преход, основан на интегрирана трансформация на активи, което би позволило запазването на енергийния профил на региона, качество на заетостта и добавена стойност на регионален принцип чрез реализиране на широкомащабни инвестиции и нови индустрии с висока добавена стойност в областта на чистите технологии, използващи потенциала на наличната инфраструктура, човешки капитал и земя.

Като са изброени университетите в района, които можело да заложат на иновациите.

Област Стара Загора е една от най-подходящите области за наземни фотоволтаични инсталации (с кумулативен технически потенциал за производство на ~ 15-20 GW), тъй като около 1/4 от площта на минния комплекс е рекултивирана и тези площи не влизат в конфликт със земеделски земи и защитени територии. Стара Загора вече е регистрирана като водеща инициатива за "Водороден хъб на ЕС" и като водородна долина. Икономиката, базирана на водород, се разглежда като стратегически приоритет за преобразуването на регион Стара Загора.

Област Кюстендил е най-уязвима от гледна точка на социално-икономически и демографски тенденции, тъй като процесът на постепенно преустановяване на добива на въглища и производството на електрическа енергия от въглища може да се проследи до последните две десетилетия. Междувременно не се планират нови работни места и икономически дейности.

В област Кюстендил най-засегнати са общините Бобов дол, Дупница и Кюстендил. Предвижда се обаче справедливият преход към неутрална по отношение на климата икономика да обхване цялата територия на област Кюстендил с фокус върху въгледобивния и енергийния сектор. Териториалното разпределение на пряко засегнатите работни места е разнообразно на общинско ниво в област Кюстендил – най-висока е концентрацията на засегнатите работни места в общините Бобов дол, Дупница и Кюстендил, докато останалите общини в областта са засегнати в по-малка степен. През 2020 г. работната сила на минно-енергийните компании е концентрирана в област Кюстендил – 1,5 хил. служители и едва 0,1 хил. служители, пътуващи от други области.

Работната сила в област Перник е съсредоточена в община Перник, а другата засегната община в областта по отношение на схемата за търговия с емисии е Радомир. В област Перник има концентрация на служители (хиляда), които живеят предимно в града и близките села на територията на общината.

Зелените планове за развитие на индустрията и за Перник, и за Кюстендил са сходни с тези за Стара Загора.