Бившият български премиер от периода 1997 - 2001 г. Иван Костов е оптимист за съставянето на управление след извънредните парламентарни избори на 27 октомври. Това се разбра от негово изказване в четвъртък, след като той предаде лични документи от кариерата и живота си на Държавна агенция "Архиви".

"Виждам много изходи от ситуацията. В момента има много възможности да се направи правителство (след изборите - бел. ред.), ако се съди по социологическите сондажи.

Има възможност дори за двупартийна коалиция, много възможности за трипартийна. Така че аз се учудвам на тези анализатори, които казват, че непременно трябва да се отиде на следващи избори, че не можело да се състави правителство, че трябва с четири партии.

Не разбирам как това се аргументира."

До компромиси се стига, когато се изоставя личният интерес и когато се остави на заден план партийният интерес, каза още той. В отговор на журналистически въпрос дали след парламентарния вот на 27 октомври трябва да се търси премиер, който да бъде на равно разстояние от политическите формации, Костов коментира, че "това е малко изкуствена формула".

"Доколкото разбирам, става въпрос за непартиен човек, който няма ангажимент да следва само политиката и идеологията на една от формациите, които биха влезли в парламентарно мнозинство, за да излезе страната от кризата.

Такива хора има много. Въпросът е да се говори с тях, защото виждате, че много взеха да отказват. Не всички искат да влязат в управлението на страната, защото никак не е лесно в момента.

Но такива хора има. Дали ще са малко по-близки до ГЕРБ, дали ще са независими... има рискове. Да се направи (премиер - бел. ред.) например човек, който не знае въобще какво е изпълнителната власт - това е голям риск."

Според него премиер, отдалечен от всички партии, не е много стабилна политическа конструкция, но изглежда единствено възможната. Той подчерта, че структурата на изпълнителната власт не е проста и управлението ѝ не е по силите на всеки, особено на хората без политически опит. 

Костов отказа да коментира оповестената по-рано в четвъртък единствена кандидатура на Борислав Сарафов за главен прокурор.  

Иван Костов е четвъртият български политик, който дарява архива си след Симеон Сакскобургготски, Красимир Премянов и Желю Желев. В документите, които са с дължина около 6 линейни метра, без цифровите файлове, съхранявани на 50 диска, влизат такива както от политическата му кариера, така и лични като акт за раждане, ученически бележник и други.

Шефът на архивите доц. Михаил Груев приема дарените документи на Иван Костов. Снимка БТА
 

Документът с най-голяма стойност лично за него, който Костов дарява, е свързан с дефинирането на националния идеал и националните интереси, спомни си той. Написан е в съавторство с бившия вицепремиер и образователен министър в кабинета му Веселин Методиев.

"Един кратък документ, в който се казваше, че благосъстоянието на България зависи от благосъстоянието на нейните съседи", разказа Костов. 

Пред журналисти и граждани бившият министър-председател и шефът на архивите доц. Михаил Груев подписаха договор за дарение. Разговорите за предаването на архива на Иван Костов са започнали преди 4 години, каза доц. Груев. Предаденият архив е изключително ценен принос към историята на прехода заради сериозната липса на документи от 90-те години.

Костов призова останалите политици също да систематизират и предадат документите, които пазят. "Ние не сме били там заради самите себе си. И ако се продължи този обществен интерес и тази служба, то естественият завършек е резултатът от това, което е правено, да отиде в държавата. А не да остане недостъпно по тавани и частни библиотеки, тъй като това, все пак, има стойност за всички."

Той разказа и как при взлом в дома му бил откраднат харддискът на компютър, заради което възстановяването на документите от периода 1989 - 1999 г. е трудно. Друга част от архива е пострадала при наводнение, но въпреки това съществените документи са предадени, увери той.

"Може пък от 6-те пъти, когато влизаха с взлом вкъщи, да са си харесали точно този харддиск." 

Бившият министър-председател използва случая да представи отново последната си мемоарна книга "Свидетелства за прехода 2000-2009". Тя е продължение на първия том "Свидетелства за прехода 1989-1999 г.", който излезе през 2019 година.