Антъни Хопкинс - един от най-разпознаваемите актьори в света - публикува своите мемоари - “Справихме се, хлапе!” (We Did OK, Kid), където проследява своето детството в Порт Толбът, Уелс, трудния си път към актьорството, борбата с алкохола и изключителната си кариера. 

Той е двукратен носител на “Оскар” - първия печели за ролята на серийния убиец Ханибал Лектър във филма “Мълчанието на агнетата” през 1992 г., а втория - за изпълнението си във филма “Бащата” през 2021 г. Вторият го превръща в най-възрастния актьор, печелил някога “Оскар”. Тогава той е на 83-годишна възраст. 

Днес Антъни Хопкинс е на 87 и издава първата си автобиографична книга, която е преведена на български и от утре е в продажба. 

Дни преди излизането на мемоарите актьорът говори откровено за семейството, менталното си здраве и борбата с алкохола в интервю за британския вестник "Сънди таймс, цитирано от списание "Пийпъл", предава БТА.

Хопкинс разказва, че съпругата му Стела Арояве веднъж е направи предположението, че той може и да страда от нервно разстройство:

„Обсебен съм от числата. Обсебен съм от детайла. Обичам всичко да е на мястото си. И запомням (…) Е, предполагам, че съм циничен, защото всичко това са безсмислици – СДВХ, ОКР, Аспергер… О, Господи, това се нарича живот.“ - казва актьорът пред Сънди таймс. 

С ирония и скептицизъм Хопкинс определя тенденцията за поставяне на етикети „мода“ и подчертава, че човешката комплексност не може да бъде сведена до няколко букви и диагнози. 

„Това е просто да си човешко същество, изпълнено със заплетени мрежи и тайни…“

В книгата присъстват разказът за отчуждението от дъщеря му Абигейл, с която не поддържа контакт от повече от две десетилетия, и признания за това, че не е бил добър баща. Има страници, посветени на баща му – строг, мълчалив човек, който го е научил никога да не се оплаква. 

Той говори открито и за алкохолизма, който години наред е рушил личния и професионалния му живот. За него преломът настъпва, когато катастрофира, изпаднал в безсъзнание, което го кара окончателно да се откаже от пиенето. През януари се навършват 49 години трезвеност, отбелязва самият той.

Хопкинс си припомня и големите професионални рискове, като решението да напусне продукцията „Макбет“ на Националния театър в Лондон, в която играе главна роля през 1973 г., въпреки предупреждението на Лорънс Оливие, че това може да му струва кариерата. Това, разбира се, не се случва и скоро след това Хопкинс получава нова роля - в пиесата "Юнона и паунът".

Не липсват спомени от “Мълчанието на агнетата” (1991) - филм, който го превръща в икона. Прочутото „съскане“ на героя се ражда случайно - разказва той - като шега, вдъхновена от Дракула на актьора Бела Лугоши.

Антъни Хопкинс подхожда откровено към вътрешните си борби. Той подчертава значението на самодисциплината, упоритостта и вярата в собствените възможности. Наред с това, изглежда, мемоарите му очертават портрета на един артист, който не се примирява с клишетата, които умеят често да редуцират сложността и многообразието на човешкото поведение.