Близо милион българи в трудоспособна възраст  нито работят, нито учат, а секторът на информационните и съобщителните технологии в България иска да внесе специалисти от чужбина, каза днес вицепремиерът Ивайло Калфин.

„Мисля, че имат основания“, каза той, уточнявайки, че ако страната ни приеме чуждестранни специалисти, това ще е за ограничен срок и при условия.

Заедно с това правителството ще поиска от бизнеса ангажимент да обучава местни кадри.

Търсят се IT кадри с френски, немски и руски език, каза Калфин. Той даде пример с българска фирма от сектора, която за девет месеца е обучила 20 такива млади специалисти, които са започнали работа с първоначална заплата от 900 лева на месец.

Успоредно с глада за квалифицирани кадри в България има регистрирани 360 000 безработни. Освен тях между 700 000 и 800 000 души в нетрудоспособна възраст нито учат, нито работят, нито са регистрирани в бюрата по труда, каза Калфин.

Безработицата у нас е над 10 на сто от трудоспособното население, а заетостта е 65 на сто, съобщи Калфин. Къде и с какво се занимават останалите 25 на сто не е известно, каза той.

Правителството не знае дали всички те са в България. Предполага се, че голямата част от тези безработни са в младежка възраст или в предпенсионна възраст, в отдалечени, малцинствени райони, до които мерките и намеренията на властта не стигат.

Голяма част от младите в тази група не проявяват никакъв интерес към възможностите да си намерят работа или да учат, каза вицепремиерът.

„Ние залагаме прекалено много на пасивни мерки на пазара на труда“, каза Калфин, визирайки очакванията, че с икономическото възстановяване постепенно ще се повишава заетостта и ще спада безработицата.

Калфин обсъди намеренията на правителството да оживи пазара на труда с еврокомисарката по заетостта и социалната политика Мариане Тисен.

Относително високата и трайна безработица е сред факторите, заради които Европейската комисия постави България под засилено наблюдение за макроикономически неравновесия.