Великобритания замрази ежегодния диалог с Грузия в сферата на сигурността и отмени и други разговори в областта на отбраната, обезпокоена от отстъплението от демократичните стандарти в кавказката страна. Това съобщи посланикът на Лондон в Тбилиси пред грузински медии, цитирани от Ройтерс, съобщи БТА.

"Очаквах да работим заедно за укрепване на устойчивостта на Грузия и общото ни благополучие, но в последната една година грузинското правителство избра друг път", каза посланик Гарет Уорд пред осведомителната агенция Интерпрес.

На Фейсбук страницата на посолството беше поместена бърза връзка към интервюто. Британското министерство на външните работи засега не е отговорило на запитванията за коментар.

Отношенията между Запада и Грузия, страна с около тримилионно население, която традиционно е една от най-прозападните бивши съветски републики, се обтегнаха през последната година, особено в навечерието на предстоящите на 26 октомври избори.

Западните държави критикуват Тбилиси заради приет през май закон, задължаващ всички организации, които получават пари от чужбина, да се регистрират като чуждестранни агенти. Противниците на нормативния акт казват, че той е вдъхновен от аналогично руско законодателство, използвано за заглушаване на инакомислието.

Действията на грузинския кабинет накараха Великобритания да изрази "безпокойство от упадъка на демокрацията и антизападната риторика", каза Уорд.

Лондон замразява ежегодния диалог "Уордроп" (Wardrop Dialogue – по името на британския дипломат сър Оливър Уордроп, работил в Грузия в началото на миналия век – бел. ред.). Този стратегически формат за дискусии между кавказката страна и Обединеното кралство включва редица области, включително външна политика, сигурност и отбрана, а също и търговия и икономика; прекъсването му е първото е от началото му през 2014 г.

Лондон временно преустановява и разговори на високо равнище в сферата на отбраната, а също и нова програма по линия на киберсигурността.

Мнозина смятат, че изборите по-късно този месец ще бъдат показателни за това дали Тбилиси ще се върне в руската орбита или ще продължи европейския си път с оглед на подадената от Грузия кандидатура за членство в ЕС.

"Надяваме се след вота, без значение какво ще бъде правителството, да видим ясни доказателства за връщане към евроатлантизма и тясното сътрудничество", каза Уорд.

Процесът по присъединяване на Грузия към ЕС беше замразен малко след като беше приет законът за чуждестранните агенти. По-рано този месец постоянният представител на Евросъюза в Тбилиси Павел Херчински каза, че отношенията на кавказката страна с Брюксел ще пострадат още по-тежко и че дори може да ѝ бъдат наложени санкции, ако продължи да отстъпва от демократичните стандарти и да върви по пътя към превръщането си в "еднопартийна държава".

Седмица по-късно Москва отмени визовите изисквания за Грузия и даде право на гражданите ѝ да работят в Русия.

Двете страни нямат официални дипломатически отношения заради кратката война помежду им през 2008 г., но в последно време между тях започна разведряване, израз на което беше възстановяването на самолетните полети миналата година, отбелязва Ройтерс.

Европейски министри излязоха с призив към Грузия

Министрите по европейските въпроси на Германия, Франция и Полша - Анна Люрман, Бенжамен Адад и Адам Шлапка - призоваха грузинските власти да гарантират произвеждането на свободни и честни избори, зачитайки стремежа на грузинските граждани за присъединяване към Европейския съюз.

В отворено писмо, цитирано от Франс прес, министрите изразяват безпокойство за европейското бъдеще на Грузия преди парламентарните избори в страната на 26 октомври. 

Писмото е озаглавено "Европейското бъдеще е във вашите ръце".

В навечерието на вота Грузия е разделена между руското и западното влияние. Очакват се близки резултати между консервативната проруска управляваща партия и проевропейските опозиционни партии, отбелязва АФП и допълва, че именно спорните законодателни инициативи на сегашните управляващи от формацията "Грузинска мечта" (ГМ) са спрели процеса по присъединяването на страната към ЕС. 

Преди дни председателят на грузинския парламент обнародва спорен закон, който ограничава правата на хората с различна сексуална ориентация. С този ход ГМ подчерта своя консервативен курс, след като през лятото беше прието законодателството за пресичане на дейността на "чуждестранните агенти", сходно с действащите разпоредби в Русия.

Министрите от Германия, Франция и Полша изтъкват в писмото си, че процесът по присъединяване на Грузия към ЕС, който е залегнал в конституцията на страната, е бил спрян именно заради провежданите политики. 

Европейските министри осъждат "пропагандата, кампаниите за дезинформация и откровените лъжи", които по думите им някои грузински политици използват срещу Запада.  

"Нека бъдем ясни: очакваме с нетърпение да ви приемем в нашето европейско семейство - като член на ЕС", казват тримата европейски политици в своето обръщение към грузинските граждани. 

Те подчертават, че Грузия е европейска, плуралистична и демократична страна с многостранна политическа сцена, динамично гражданско общество и разнообразен медиен пейзаж. Напомнят също, че през 2023 г. Грузия получи статут на кандидат за членство в ЕС и подчертават, че "вратата е отворена и ще остане отворена“.

"Грузинците трябва да могат да изберат бъдещето, което искат за себе си, за своите деца и за децата на своите деца. Надяваме се, че това ще бъде избор на европейското бъдеще за Грузия. Бъдещето на Грузия е във вашите ръце", завършват съвместното си писмо министрите от Германия, Франция и Полша.

Русия, от своя страна, обвини Запада в намеса в изборите в Грузия, отбелязва АФП. 

Още на 10 октомври министрите на външните работи на Франция Жан-Ноел Баро, на Германия Аналена Бербок и на Полша Радослав Шикорски излязоха с общо изявление, в което призоваха грузинските власти да гарантират, че предстоящите избори в Грузия ще бъдат свободни и честни.

"Надяваме се, че грузинското правителство ще се ангажира отново с изпълнението на приоритетите за реформи, определени от статута на страната като кандидат за членство в ЕС“, подчертаха те и добавиха, че са готови да продължат да подкрепят грузинското общество по пътя към европейското бъдеще. 

Мир в Украйна ще изглади противоречията със Запада

На този фон грузинският премиер Иракли Кобахидзе заяви, че според него войната в Украйна ще приключи догодина и тогава в отношенията на Тбилиси със Запада ще започне „презареждане“, съобщи Укринформ, като се позова на грузинския рускоезичен новинарски портал "Сова нюз".

„За нас е важно следното: щом войната в Украйна приключи – а според нас това ще стане догодина – в отношенията с ЕС и САЩ ще може да започне презареждане. Тогава за подобни несправедливи резолюции (като тази на Европейския парламент) никой вече няма да си спомня“, каза министър-председателят в коментар за наскоро приетата резолюция на ЕП за положението в Грузия.

В изказването си Кобахидзе добави, че след визирания от него край на войната в Украйна Тбилиси „ще следи внимателно какви стъпки ще предприемат институциите в ЕС и САЩ за (евентуален) рестарт в отношенията“, какъвто по думите на Кобахидзе е необходим.

Що се отнася до възможността на Грузия да бъдат наложени санкции, той посочи, че „такъв въпрос изобщо не стои на дневен ред“.

„Щом войната в Украйна приключи, ще бъдем в изцяло нова ситуация. Затова не искам да обръщам внимание на събития с временен характер като резолюцията на ЕП. Нашата главна, стратегическа задача е да рестартираме отношенията и това определено ще се случи догодина“, каза грузинският премиер.