Няма превишение на средногодишните норми на фини прахови частици на национално ниво от 2021 г. до момента. В това увери зам.-министърката на околната среда и водите Ренета Колева, позовавайки се на данни от Националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух.

Дебатът за чистия въздух в големите градове беше възобновен, след като на 8 октомври екологичното сдружение "За земята" обяви, че години наред Министерство на околната среда и водите (МОСВ) е прикривало, че измерването на въздуха в големи градове в страната е било компрометирано.

Според данни на Световната здравна организация 1 на всеки 10 българи умира заради мръсния въздух. Това води до над 10 000 смъртни случая годишно. За 5 години България губи населението на град с размерите на Велико Търново.

В сряда зам-министър Колева коментира, че и тенденцията за постигане на съответствие на средноденонощните норми е устойчива и трайна. Само в един пункт за отчитане на качеството на атмосферния въздух не е постигнато пълно съответствие, каза тя, подчертавайки, че положителната тенденция се е запазила през миналата година. Колева отбеляза, че подобряването на качеството на въздуха изисква време, ресурс, мерки и политики.

След като "За земята" спечели дело за достъп до обществена информация, организацията получава достъп до документ за условията за разполагане на пунктовете за контрол на качеството на въздуха в страната, изготвен по поръчка на министър. 

Сдружението даде пример с преместването на измервателната станция за трафика от столичния Орлов мост в двора на НИМХ в кв. "Младост", "който е на практика парк". Там станцията за измерване на чистотата на въздуха била разположена на 65 м. от най-близкия бордюр. Това е с повече от 6 пъти по-далеч от официалните изисквания за коректно измерване, заявиха от неправителствената организация.

Екологичното министерство, от своя страна, отхвърли твърденията на "За земята" и каза категорично, че не укрива данни за чистотата на въздуха.

Европейската комисия е завеждала две наказателни процедури срещу България за въздуха. Едната е от 2010 г. заради това, че европейска директива не е била транспонирана в националното законодателство, като тази процедура е затворена за по-малко от два месеца, заяви Колева. По втората наказателна процедура от същата година страната не е била осъдена, тъй като през март 2023 г. Съдът на Европейския съюз постановил решение, с което искът на ЕК за налагане на парична санкция на България е бил отхвърлен като недопустим.

Според последните данни 47,7% от жилищата в страната се отопляват с електричество, 36,3% - с дърва, 13,3% - с топлинна енергия от централен източник парно, 4,8% - с въглища, 4,1% - с пелети, а 2,5% от домакинствата са на природен газ от централен източник, посочи Колева. По думите ѝ част от предприетите мерки са контрол на лица и обекти, разпространяващи твърдо гориво за битово отопление без регистрация и преустановяване на практиката за продажба на дърва за огрев според теглото им. Поетапното премахване на печки и котли на твърдо гориво била друг подобна стъпка.