Тасманийският тигър, известен още като тилацин, може скоро да бъде върнат от изчезване от екип от американски и австралийски изследователи, съобщи SkyNews. Торбестият бозайник e сред най-известните животни, изчезнали през миналия век.
Последният жив тилацин умира през 1936 г. в зоопарка в Хобарт, Тасмания, след като видът е почти унищожен поради ловни кампании, целящи да предпазят добитъка в района.
Компанията Colossal Biosciences е известна с предишните си планове за възкресяване на изчезнали видове като мамутите и птицата додо. Според тях тилацинът е подходящ кандидат за „де-изчезване“, поради сравнително скорошното му изчезване и запазените образци от неговата ДНК. Компанията използва последните постижения в областта на генната редакция и репродуктивната биология, за да възстанови този важен хищник в австралийските екосистеми.
Пробив в древната ДНК
Едно от най-големите предизвикателства пред учените, които се опитват да възстановят генетичния код на отдавна изчезнали видове, е крехкостта на ДНК. С течение на времето генетичният материал се разпада, което прави събирането на цялостни и точни геноми изключително трудно. Въпреки това екипът на Colossal Biosciences, ръководен от д-р Бет Шапиро, успява да използва 108-годишна проба от тилацин, съхранявана в музей в Мелбърн, за да извлече ДНК, която е 99.9% идентична с оригинала. Тази проба, съхранявана в алкохол, се оказва достатъчно добре запазена, за да се използва като база за възстановяването на вида.
Според д-р Шапиро, това е една от най-добре запазените проби от древна ДНК, с които тя и нейният екип някога са работили, което позволява на учените да "разширят границите" на методите за работа с древни ДНК. Освен това, те успяват да извлекат и РНК молекули, което позволява по-задълбочено разбиране на начина, по който функционирали тилацинът – как е усещал, какви са били сетивата му и дори как е функционирал мозъкът му.
"С тази нова информация в ръце ще можем да определим какво е могъл да вкуси тилацинът, какво е усещал чрез обонянието си и дори как е работил неговият мозък“, коментира проф. Андрю Паск от Университета в Мелбърн, един от сътрудниците на проекта.
Първата стъпка – редакция на гените
Наличието на ДНК на тилацина е само първата стъпка в дългия процес на неговото възкресяване. За да съживят вида, учените планират да използват най-близкия съвременен родственик на тилацина – малкия тлъстоопашат дънарт, който е с размерите на хамстер. Чрез техниките за генна редакция учените вече са направили над 300 „редакции“ в генома на дънарта, за да създадат организъм, който да прилича възможно най-много на тилацина. В лабораторията вече се отглеждат клетки на дънарта, които съдържат генетични модификации, свързани с тилацина.
Екипът също така е разработил методи за предизвикване на овулация при този малък торбест бозайник и износване на неговите ембриони извън тялото – техника, сходна с човешкото ин витро оплождане. Това е важна крачка, която дава надежда, че в бъдеще този метод ще може да бъде използван за възстановяване на популацията на тилацините.
Разделената научна общност
Въпреки вълнението около перспективата за връщането на тасманийския тигър, не всички учени са ентусиазирани от идеята. Някои биолози и еколози поставят под въпрос етичността и практическите аспекти на този проект.
Критиците смятат, че парите и ресурсите, които се влагат в „де-изчезването“ на дълго изчезнали видове, могат да бъдат по-добре използвани за спасяване на застрашени от изчезване животни и възстановяване на техните естествени местообитания. В момента една пета от местните австралийски бозайници са в риск от изчезване поради климатични промени, разрушаване на хабитати и човешка намеса.
Освен това, според някои еколози, връщането на дълго изчезнали видове в днешните екосистеми може да е проблематично, тъй като тези места са се променили значително и може вече да не могат да поддържат завръщащите се видове.
"Де-изчезването е научна фантастика", заяви през 2022 г. професор Джеръми Остин от Центъра за древна ДНК в Австралия.
Той се съмнява, че проектите като този ще успеят да възкресят изцяло изчезналите видове поради множеството технически и биологични бариери.
Потенциални ползи от проекта
Дори ако не бъде постигнато пълно възкресение на тилацина, научните открития в областта на генната редакция и възстановяването на древна ДНК могат да бъдат изключително полезни за бъдещи изследвания и за опазването на застрашени видове. Според проф. Паск, техниките, разработени за тилацина, могат да бъдат приложени за опазването на други марсупиали като тасманийския дявол, който в момента е застрашен от изчезване поради смъртоносен туморен вирус.
Проектът за възраждане на тасманийския тигър не само че разширява границите на съвременната наука, но и предизвиква важни дебати за нашето отношение към природата и за това как технологиите могат да бъдат използвани за коригиране на грешките от миналото.
Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".
Още по темата
- Пентагонът проучва как да интегрира AI в управлението на ядреното оръжие
- 105 млн. лв. разходи одобри МС - половината за общинска инфраструктура
- „Реал“ (Мадрид) и Сити с тежки загуби в Шампионската лига, "Ливърпул" громи
- Поне 28 гласа за „Величие“ са прехвърлени на други партии – с тях би влязла в НС
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни