България има най-нисък държавен дълг, измерен като съотношение спрямо брутния вътрешен продукт (БВП), в Европейския съюз - 22,1 % спрямо средно 81,5 на сто за страните от ЕС към края на второто тримесечие на годината. Това съобщи европейската статистическа агенция Евростат, цитирана от БТА, във вторник. Нивото на показателя в еврозоната е 88,1 на сто. 

Регистрирано е леко намаление на годишна база спрямо същото тримесечие на 2023 г., когато в ЕС е отчетено ниво от 81,9 на сто, а в еврозоната - от 88,8 процента. 

След България се нарежда Естония (с 23,8 на сто), Люксембург (с 26,8 на сто), Швеция (31,6 на сто) и Дания (33,7 на сто), посочва Евростат. На обратния полюс са били Гърция с дълг от 163,6 % от БВП, Италия със 137 %, Франция със 112,2 %, Белгия със 108 на сто и Испания със 105,3 на сто.

Средният дял на държавния дълг на страните от ЕС се е понижил до 80,8 на сто през 2023 г. при 82,5 на сто към края на 2022 година. В еврозоната съотношението е намаляло на 87,4 на сто от 89,5 процента. 

Бюджетният дефицит на България през 2023 г. е бил 2 на сто от БВП. В страните от ЕС той се е увеличил от 3,2 на сто от БВП към края на края на 2022 г. до 3,5 на сто през миналата година. В еврозоната дефицитът е нараснал от 3,5 на сто до 3,6 процента. 

Фискалните правила на Евросъюза изискват бюджетният дефицит да не надвишава 3 процента от БВП, а държавният дълг да е под 60 на сто от БВП.

През периода април - юни 13 страни от Евросъюза отчитат повишение на съотношението на държавния дълг към БВП спрямо второто тримесечие на 2023 година. С най-голямо повишение по този показател е Финландия (+5.2 процентни пункта), Естония (+4,7 процентни пункта), следвани от Латвия и Полша (+4,1 процентни пункта), Австрия (+3,1 процентни пункта), Белгия (+2,3 процентни пункта) и Румъния (+2,2 процентни пункта). 

Най-голямо понижение на съотношението държавен дълг към БВП сред страните от ЕС през периода е регистрирано в Кипър (-10 процентни пункта), Гърция (-8,9 процентни пункта), Португалия (-8,1 процентни пункта), Хърватия (-5,7 процентни пункта), Испания (-3,5 процентни пункта) и Нидерландия (-2,2 процентни пункта).

Държавен дефицит, приходи и разходи

Сезонно коригираният държавен дефицит в България през второто тримесечие на 2024 г. намалява до 3,3 на сто спрямо 5,2 % през първото.

В ЕС средният сезонно коригиран държавен дефицит през второто тримесечие на 2024 г. е 3,1 на сто и 3 % за еврозоната. На тримесечна база показателят е нараснал в ЕС спрямо 2,9 на сто през първото тримесечие на годината, а в еврозоната остава непроменен. 

Общите държавни приходи в ЕС като дял от БВП възлизат на 45,7 на сто спрямо 45,6 на сто през първото тримесечие. Сезонно коригираните данни показват, че те са нараснали с около 22 млрд. евро на тримесечна база. Държавните разходи са в размер на 48,9 на сто от БВП, което представлява увеличение спрямо 48,5 на сто БВП през предишното тримесечие. Сезонно коригираните общи разходи са се увеличили с около 34 млрд. евро на тримесечна база.

Общите държавни приходи в еврозоната през второто тримесечие на тази година възлизат на 46,2 на сто от БВП. Това е ръст спрямо 45,8 % през първото тримесечие. Сезонно коригираните общи приходи в еврозоната са се повишили с около 25 милиарда евро спрямо първото тримесечие на 2024 година. Общите държавни разходи в еврозоната са 49,2 на сто от БВП спрямо 48,8 на сто през първото тримесечие.