Седем партии намират място в следващия състав на парламента. За да влязат в 51-вото Народно събрание се борят и 3 по-малки формации, които остават под бариерата. Най-близо до четирите процента е партията на Радостин Василев МЕЧ.

ПП-ДБ и "Възраждане" са с изравнени позиции за второ място - съответно с 14,6 на сто и 14,3 на сто, Алиансът за права и свободи е с по-малко от един процент пред "ДПС-Ново начало" - 8,1 на сто срещу 7,3 на сто. Между двете конкуриращи се фракции на ДПС се вмъква и обединеното БСП - 7,5 на сто. Последната сигурна позиция в следващия парламент изглежда, че е за ИТН. 

Източник "Екзакта"

Това сочат данните са от националното представително изследване на "Екзакта Рисърч Груп", което е проведено в периода от 19 до 22 октомври 2024 г. Интервюирани са 1050 пълнолетни българи в 71 населени места на страната. Работено е със стратифицирана двустепенна извадка с квота по основни социално-демографски признаци. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано интервю “лице-в-лице”. Максимално допустимата грешка при 50%-те относителни дялове е +/- 3%. Изследването е реализирано със средства на "Екзакта Рисърч Груп" като част от изследователската програма на агенцията.

От изследването е видно, че няма обществена група или прослойка, в която ГЕРБ да не получава първи резултат, посочват от агенцията.

Предвид оспорваната надпревара за второто място между коалицията ПП-ДБ и "Възраждане", данните от изследването показват, че "Възраждане" има по-голяма подкрепа от ПП-ДБ сред мъжете и сред най-възрастните избиратели, а ПП-ДБ има по-добри позиции от "Възраждане: сред младите и образовани българи, както и сред живеещите в по-големите населени места – столица и градове-областни центрове.

Трудно е да се прогнозира как ще приключи в изборния ден надпреварата между АПС и ДПС-"Ново начало", коментират социолозите. В хода на кампанията, "ДПС-Ново начало" е успяла да стопи част от преднината на АПС на Ахмед Доган, отчитат те.

"БСП - Обединена левица" се явява във формат, който цели да обедини левите избиратели. Предстои да установим как ще бъде приета тази формация и ще успее ли да привлече периферен вот, коментират от "Екзакта".

МЕЧ, "Синя България" и "Величие" имат електорални дялове, които ги поставят непосредствено след формациите, които с висока вероятност попадат в следващия парламент. МЕЧ и "Синя България" имат по-твърди електорални ядра, отколкото "Величие".

Избирателната активност - около 2 млн.

Поредната кампания не даде съществен принос за мобилизация. Това се потвърждава и от декларативната избирателна активност, която възлиза на около 30%. От "Екзакта" отбелязват, че все пак можем да очакваме реална активност в деня на вота, различна от заявената в това изследване. Но при сегашните данни очакваният брой избиратели, които ще отидат до урните, е около 2 милиона, като изчисленията се базират на официалните избирателни списъци.

Категорично намерение да гласуват заявяват по-често избиратели на възраст над 50 г. - половината от тях. В същото време, не повече от една трета от хората на възраст под 40 г. са сигурни, че ще отидат до урните. Висшистите, жителите на градовете областни центрове, както и живеещите в селата по-често заявяват категоричното си намерение да гласуват. Представителите на етническите общности у нас също декларират по-висока увереност, че ще гласуват, отбелязват експертите.

От агенцията коментират, че обществените нагласи са белязани от висока степен на нетолерантност към политическата ситуация в страната, както и към политиците. "Изследванията ни от последната година показаха, че все повече българи се определят като отвратени от политиката и политиците у нас, а не просто като политически апатични", отчитат социолозите.

71 на сто не вярват, че ще има стабилно управление

71% от българите, участвали в проучване на "Екзакта", не вярват, че е възможно след изборите на 27 октомври страната ни да има добро и стабилно управление. 29% от интервюираните са оптимисти. По-често допускат, че е възможно добро управление избиратели на ГЕРБ-СДС и на ПП-ДБ. Подобен отговор изразява очаквания техните партии да участват в управлението на страната.

Силно скептични към възможността да има добро и стабилно управление на страната след 27 октомври са избирателите на "Възраждане" (три четвърти от тях), както и привържениците на МЕЧ и на "Величие". 42% от заявяващите категорично намерение да гласуват на 27 октомври, посочват, че е възможно след изборите страната ни да има добро и стабилно управление. Мнозинството от твърдо решилите да не гласуват на 27 октомври, отхвърлят възможността у нас да има добро и стабилно управление след изборите.

Колко твърди са твърдите ядра

91% от избирателите на "Възраждане" от парламентарния вот през юни 2024 г. твърдят, че отново ще гласуват за тази партия. От ГЕРБ-СДС могат да разчитат на 90% от избирателите си от преди няколко месеца. БСП запазва 81% от електората си, а ПП-ДБ – 78%. 71% от избирателите на ИТН също заявяват, че отново ще ги подкрепят.

Протестният вот най-силно се олицетворява от негласуващите българи, чийто дял расте. Няма партиен електорат, който през последните години да не попълва периодично (макар и в различна степен) "армията" на негласуващите у нас.

Намаляват хората, които отиват до урните, за да гласуват с опцията „не подкрепям никого”