Три седмици след като финансовата министърка Людмила Петкова предупреди, че фискалните разходи растат много по-бързо от приходите и поиска от парламентарните сили дебат за бюджета за следващата година, шефът на Българската народна банка (БНБ) също призова за дисциплина в харченето.

Изказването на Димитър Радев беше направено в контекста на очакваното присъединяване на страната към еврозоната, което все още не е потвърдено заради високата инфлация. 

На въпрос за това кога гуверньорът на БНБ смята, че България ще отговори на инфлационния критерий - последният, който трябва да се покрие за влизане в еврозоната - Радев отговаря следното, цитиран от БТА:

"Отговорът трябва да се търси по линия на провеждането на разумна макроикономическа политика с акценти спешно дисциплиниране на фискалната позиция и хармонизиране на монетарните и фискалните условия в страната. Във всички случаи говорим за много къс хоризонт и прозорец от възможности, които не трябва да се пропускат."

Необходимо е спешно дисциплиниране на бюджета и като процес, и като съдържание, коментира още Радев. По думите му бюджетът за следващата година ще бъде индикатор дали се върви в правилната посока.

На 4 октомври Людмила Петкова обяви доклад, според който разходите за персонал на фиска се се увеличили от 14,6 млрд. лева през 2022 г. до 18 млрд. лева през настоящата година. По думите ѝ същата тенденция се забелязва и при разходите за социални и здравноосигурителни плащания, включително за пенсии - от 25,7 млрд. лева за 2022 г. те са нараснали на 34,9 милиарда лева.

Все пак Петкова изрази увереност, че дефицитът в бюджета за следващата година ще бъде под 3 на сто.

Призивът на Димитър Радев, изразен в интервю пред БТА, което се превръща в стандартния начин за комуникация на шефа на централната банка, може да бъде разглеждан като подкрепа за сигналите, изпращани от финансовата министърка.

Гуверньорът предупреждава, че ако се стигне до отлагане на приемането на еврото като национална валута, съществува риск от понижаване на кредитния рейтинг на страната и влошаване на условията за финансиране на българската икономика. 

"При хлабав бюджет с хронични дефицити това са милиарди, които в крайна сметка бизнесът и домакинствата ще трябва да платят", смята шефът на БНБ.

"На фона на вътрешните и външните предизвикателства растеж над 2 процента на БВП може да се разглежда като сравнително положително развитие", казва централният банкер по повод понижената прогноза на МВФ за ръст на българската икономика от 2,7 % на 2,3 на сто.

Радев подчертава важната роля на кредитите за бизнеса и домакинствата за поддържане на икономическата активност. Това, което БНБ прави, е да калибрира своите мерки, така че да постигне целите на макропруденциалната си политика, без да стагнира кредита, а по този начин и икономическата активност, обяснява той.

По думите му целта на мерките за кредитирането, които влязоха в сила на 1 октомври, е "да създадат надеждна рамка за надзор и управление на потенциалните рискове в банковата система."