Здравейте, приятели. Ще ходите ли довечера на театър, или не ви се бие?

Аз, да ви кажа, тая пиеса не съм я чела и не съм я гледала. Обаче съседката е много по културата и все ходи на театри. Та, вчера сутринта като се засекохме в асансьора, ми изигра малко от нея. Ми к‘во да ви кажа – не ми хареса изобщо. Много лошо играят.... Разбирам защо толкова критици са загубили всичко човешко у себе си и са тръгнали да бият директора на театъра.

Въпросът ми е защо баш в Народния театър, баш някакъв си Малкович е поканен. Малко-вич, сещате ли се? Тоя е сърбин, никакъв американец не е. С това име... Естествено, че ще постави пиеса, която осмива битката при Сливница. Искал е да си отмъсти на гордите българи за това, че са силни. И красиви. И умни. И понеже това е видимо, е решил да каже, че не се къпем. И не четем. А това не е вярно, ето, казах ви за съседката. И чете, жената, и на театър ходи. И после ми разказва това, което я е впечатлило, така че може да се каже, че целият й приятелски кръг четем и ходим на театър – макар и само в нейно лице. И за банята не е вярно. Наемателката от първия етаж се къпе всеки ден, понякога и по два пъти. Хазяйката й оня ден припадна като видя сметката за водата, та от там знам. Така че в нашия блок и четем, и се къпем, и на театър ходим... А ако прибавя и крясъците на майката на близнаците срещу нас, която по един час сутрин и вечер им вика да си измият зъбите, и зъби се мият в нашия блок. С една дума – мием се. Сега – един едното, друг другото, ама средностатистически сме си изкъпани малко или повече всичките. Та, какви ми ги говори тоя Малко-вич?

По-лошото е, че осмива не нас, а нашите герои от Сливница. Ми то колко хора са си загубили близките там... Не е редно да се смееш. Аз, например, за Сливница не знам, но със сигурност имам убити роднини при Клокотница. И на Термопилите, но за съжаление те временно са извън нашата територия. Братовчеди имам, дето до крак са ги изклали на Върбишкия проход. Е, далечни братовчеди са, петнайсто коляно, обаче кръвта на вода не става, бе! Да дойде някой ромеин сега да ми поставя пиеса, дето да осмива Крумовата армия ли? Ма не смеят ромеите, щото току-виж нашего брата театралният критик му отсече кратуната, па си налее вино в черепа му... Знаят те с кого си имат работа.

Аз, приятели, смятам, че много меко подходихме към тази позорна постановка в Народния театър. Трябваше не просто в театъра да нахлуят критиците, а направо към Сливница да драснат, Калотина, Драва, Дунава, днеска вече можеше Берлин да е наш! Райхстагът да гори... Навсякъде да поставят само „Многострадална Геновева“ и „Хъшове“.

Три дена Берлин да е български ми дайте, и ще ги превъзпитам. Щото сега знаете ли какви меки китки са? Където и да отидеш – гутен таг, та гутен таг. Като светне червено, спират. Светът загива без вода, а те се къпят всеки ден. Три дена, казвам ви, и нема жив колоездач да остане в тоя град, ще ги сгазиме всичките, мамка им екологическа. А по театрите им какво става, ако знаете – Содом и Гомор! Събличат се голи на сцената, говорят за секс, подиграват се с утвърдени патриоти, даже пред Шекспир не се спират... „Макбет“ съм го гледала поставен в съвременна обстановка. Жена му – секретарка. Той – с електрически трион ходи по сцената и пръска кръв. Абе не знам британците къде гледат какво се случва с техния национален герой, защо още не са пуснали бомбите над Дрезден, питам се. Да осмиват така героите им, паднали в Шотландия.

А оня човек, дето разпростря Германия почти в границите на империята на Карл Велики? Ми те не смеят името му да кажат на глас. А, ако трябва да сме честни, абе по-добре беше при бай... знаете кой. Образованието – образование. Здравеопазването – здравеопазване. Гнилата литература – на кладата. По театрите – само патриотични постановки. Който не е немец – в лагера. Ромите – и те. Комунистите – и те. Либералите – и те. Евреите – окончателно решение. Жените – бременни и в кухнята. Децата руси, маршируват, пеят, поздравяват както трябва с ръчичката... Е, може да се наложи на нямат и 11, и да ги пратят на Източния фронт, че да умрат, но за родината и за бай... знаете кой, си заслужава! Това е патритоично. Стига да не са моите деца. И да не съм аз в кухнята. Или в лагера. Или – окончателно решена...