Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш призова богатите държави да приложат „климатична справедливост“ с оглед на честите климатични бедствия.

„Богатите създават проблема, бедните плащат най-високата цена“, заяви Гутериш по време на Световната климатична конференция в Баку.

До 2030 г., т.е. за пет години, потреблението на въглища, нефт и газ по света трябва да намалее с 30 процента.

Миналата година на климатичната конференция в Обединените арабски емирства беше решено да се започне преход от въглеродни към чисти горива. На срещата в азербайджанската столица тази година акцентът е да се увеличат значително финансовите помощи за развиващите се страни.

Гутериш съчета тези две изисквания: лидерите на правителствата трябва да „облагат въздушния и морския транспорт, както и добива на въглеродни енергийни ресурси“. Приходите трябва да помогнат за увеличаването на климатичните финанси за развиващите се държави.

Транспортът е отговорен за 3% от глобалните емисии на CO₂

Според данни от сектора, въздушният транспорт е отговорен за 3,06 процента от глобалните CO₂ емисии. Като се вземат предвид всички климатични ефекти, този дял нараства до около 5 процента. В Европейския икономически район авиокомпаниите вече плащат за CO₂ квоти в търговията с емисии.

На ниво ООН от 2016 г. съществува системата за компенсиране на CO₂ емисиите CORSIA. Според нея авиокомпаниите трябва да компенсират своите емисии, свързани с растежа, чрез спестявания в сертифицирани климатични проекти извън авиационния сектор. Около 80 държави вече са се присъединили към доброволната система CORSIA. Гутериш сега призовава не само за облагане на емисиите, свързани с растежа, но и на всички емисии.

Много важни държавни ръководители отсъстваха

По време на своето изказване на „Световния лидерски глобален самит“ в Олимпийския стадион на Баку, Гутериш обаче погледна към редици, които изглеждаха значително по-опразнени. Много важни държавни ръководители не присъстваха на срещата на държавните и правителствени ръководители. Според преглед на специалистите от „Climate Home“, има 23 отказа.

Страните с най-големи емисии изпратиха само представители от втора линия. Президентът на САЩ Джо Байдън, индийският премиер Нарендра Моди, китайският президент Си Дзинпин, руският президент Владимир Путин и саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман отсъстват от конфеленцията. Европейският съюз бе представен от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, както и от президента на Полша Анджей Дуда, премиерите на Испания, Унгария, Дания и Белгия, Педро Санчес, Виктор Орбан, Метте Фредериксен и Александър Де Кроо. Великобритания бе представена от премиера Киър Стармър.

САЩ изпратиха своя климатичен съветник

САЩ изпратиха своя климатичен съветник Джон Подеста в Баку. Подеста подчерта, че климатичната политика на САЩ не приключва с избора на републиканеца Доналд Тръмп. „Inflation Reduction Act“ (IRA), многомилиардната субсидийна програма на Байдън за чисти енергии, ще продължи да работи и да намалява CO₂ емисиите на САЩ.

„Тъй като IRA има дългосрочен ефект, съм уверен, че САЩ ще намалят своите емисии още повече, което ще е от полза както за страната ни, така и за света.“

Бившият президент Доналд Тръмп нарече климатичните промени „измама“. Очаква се, че САЩ няма само да излязат от Парижкото климатично споразумение, но и от климатичния секретариат на ООН - UNFCCC. Тръмп вече обяви, че ще разширява добива на нефт и газ в САЩ.

Какво правят нефтените държави на климатичните конференции

Някои нефтени държави като Дубай и Азербайджан редовно изтъкват, че искат да постигнат целите за намаляване на CO₂ емисиите от Парижкото споразумение, но че „зелената трансформация трябва да се случи по организиран начин“. Според тях внезапен спиране на добива на нефт и газ ще доведе до световни недостиг и инфлация с непредвидими политически и социални последици. Няколко международни нефтени компании, като BP, увеличиха своите производствени цели за нефт и газ, като също използват този аргумент.

Кои държави искат да забранят нискобюджетните полети

През последните години въпросът за забраната или регулирането на нискобюджетните полети е станал важна тема за обсъждане в някои европейски държави.

1. Франция

Франция е една от страните, които активно обмислят забраната на краткосрочни лоу-кост полети в името на климатичните цели. През 2021 г. френското правителство прие законопроект, който забранява вътрешните полети, за които има удобни алтернативи по железопътни линии (с време на пътуване по-малко от 2,5 часа). Това беше част от усилията на Франция да намали въглеродните емисии на транспортния сектор. Мярката включваше полети на лоу-кост компании като Ryanair и easyJet.

2. Нидерландия

В Нидерландия също се обсъждат мерки за намаляване на влиянието на авиацията върху околната среда, като част от усилията на страната да постигне климатичните си цели. Някои от политическите лидери в Нидерландия изразиха подкрепа за ограничаване на краткосрочните и нискотарифните полети, особено когато има лесни алтернативи като влакове. През 2021 г. нидерландският министър на околната среда предложи идеята за увеличаване на данъците върху въглеродните емисии на авиокомпаниите.

3. Германия

В Германия също се наблюдава натиск за ограничаване на вътрешните полети и тези в рамките на ЕС, като част от по-широката климатична политика на страната. Дискусиите обаче се концентрират повече върху екологичната такса за полетите, а не толкова върху пълна забрана.

4. Швеция

Швеция има амбициозни климатични цели и политическо движение, което цели да ограничи въглеродните емисии. Шведският премиер и лидерите на други партии в страната предлагат възможности за по-строги регулации върху вътрешните и краткосрочни полети. Лоу-кост авиокомпаниите също могат да попаднат в обхвата на тези разисквания. Например, въглероден данък върху авиацията беше предложен като начин за намаляване на въглеродните емисии от авиационния сектор.

5. Австрия

В Австрия се изразява притеснение относно увеличаването на краткосрочните полети и техния ефект върху околната среда. Възможността за регулация на лоу-кост полетите става част от националната дискусия за климатичната политика и устойчивия транспорт. Въпреки че няма конкретни забрани, Австрия обмисля различни екологични такси и стратегии за насърчаване на пътуванията с по-нисък въглероден отпечатък.

6. Италия

Италия също е част от страните, които обмислят такси или регулиране на лоу-кост полетите, особено когато става въпрос за вътрешни полети, които лесно могат да бъдат заменени с алтернативи по железопътни линии. Критиците на лоу-кост авиокомпаниите в Италия твърдят, че те допринасят за увеличаване на замърсяването и претоварване на летищата.