"Нека да видим какво ще направи ГЕРБ, ще успее ли този парламент изобщо да направи нещо. Според мен той е тежко изчерпан. Ако продължи тази безпомощност, трябва да отидем на избори - да има абсолютно ясен победител, който да форматира правителство."

"Радев в момента натиска Конституционния съд. Това му е мечтата - да има служебно правителство (...)"

Думите са на Делян Пеевски, изречени на 16 ноември, и ако трябва да ги синтезираме, то те ще звучат така: "Искам нови предсрочни парламентарни избори, като имам обосновано предположение кой и с колко ще е победител. Конституционният съд да не си и помисля да връща старото положение по реденето на служебните кабинети, Главчев върши чудесна работа."

По всичко личи, че санкционираният за корупция от САЩ и Великобритания лидер на "Новото начало" вече е калкулирал нови електорални ползи за себе си при поредни избори със стария служебен кабинет. Вероятно и за ГЕРБ, която, надали някой има съмнения в това, отново би била първа сила (при сегашната разстановка на политическия терен). В такъв случай, ако са истинни публичните декларации на останалите формации в 51-вия парламент - че никога не биха работили с Пеевски, то не изглежда ли логично да направят редовно правителство, лишавайки го от удоволствието "нови избори"? И защо тогава изглежда като че наистина вървим към такива?

Естествен санитарен кордон

Надали ще получим честен и директен отговор на горните въпроси. Бойко Борисов е все така срамежлив на тема "Пеевски", а в ПП-ДБ нямат единомислие как да подходят към него така, че да не му оставят друг избор, нямат единомислие дори дали искат правителство с ГЕРБ. Непредвидим партньор е и "Има такъв народ". Още по-непредвидим - БСП. "Възраждане" пък е нежелан, МЕЧ е твърде малък и доказал се като нелоялен, АПС си носи клеймото на раздадените порции.

Общото за всички тях обаче е публичната декларация, че не желаят да работят с "новото начало". Ключовото тук е публична, същинската декларация не е - защото макар да изглежда, че има естествен санитарен кордон около Пеевски, правителство няма. Дори председател на парламента няма. 

Да видим нагласите:

ГЕРБ

След като по време на цялата президборна кампания лидерът на ГЕРБ избягваше въпросите за Пеевски, в първия ден на новия парламент обяви, че иска да прави правителство с ПП-ДБ, ИТН и БСП, а като неприемливи обяви и двете ДПС-та (пакетира ги, пак без да споменава конкретно пеевското), "Възраждане" (със съжаление) и МЕЧ. При последвалия натиск да подпише декларацията на ПП-ДБ за "санитарния кордон" около Пеевски, Борисов демонстративно подписа един лист, обявявайки работата за свършена.

"Листът" бе публикуван от ПП и от него става ясно а) че Борисов иска първо избран председател на НС и едва след това разговор по законодателните приоритети "за първите три месеца" работа на парламента и б) заявява, че няма да води разговори и да предлага правителство на ДПС-Ново начало, АПС, "Възраждане" и МЕЧ.

С други думи: не ставаше въпрос за преговори за съставяне на правителство с ПП-ДБ, а за ултиматум да бъде избран председател на НС (ГЕРБ настоява да е Рая Назарян), след което да се обсъди работата на НС в следващите няколко месеца. Не се говореше за лидерска среща, за приоритети на евентуално правителство с пълен 4-годишен мандат, за партньорства за мнозинства, за фигурата на премиера, за структурата на Министерския съвет, за подписване на коалиционно споразумение и пр. неща, прелюдия към съставяне на редовен кабинет. Не се говореше по същество и за декларацията на ПП-ДБ за "санитарния кордон" и конкретните стъпки в нея.

В обобщение - развитието бе в застой. До днес. Когато съпредседателят на ПП Асен Василев даде нов лост в ръцете на Борисов да взриви потенциалните разговори. Обявявайки в национален ефир, че не би влязъл в управление с ГЕРБ, Василев принуди лидера на ГЕРБ да постави отново себе си като единствен възможен министър-председател, а Назарян като единствен парламентарен шеф, въпреки че доскоро допускаше тя да бъде сменена, а неговата фигура да се считаше просто за вдигната миза за преговори. И така въоръжен, Борисов вече предложи лидерски разговор, но не за закони - а направо за правителство - с ясното съзнание, че това предложение е далеч от неустоимо.

"Продължаваме промяната-Демократична България"

Сложиха ли от ПП-ДБ каруцата пред коня с декларацията за санитарния кордон е тема за размисъл, тъй като чрез нея дадоха възможност на Борисов да се обяви за засегнат и да се заинати - че не може вторият да поставя условия на първия. Така или иначе тя е налице и от обединението все така настояват председателят на ГЕРБ еднозначно да се разграничи от Пеевски.

Днес лидерите на ПП, ДСБ и "Да, България" се събират, за да стиковат подхода си, след като, по информация на Клуб Z, през изминалия уикенд не е имало неформални разговори с Борисов, които да раздвижат застиналата ситуация. Ще им се наложи обаче вече да разсъждават по изявата на Василев от сутринта и новата "оферта" на лидера на ГЕРБ.

От една страна в коалицията подозират, че Борисов ще се опита да им продаде "котка в чувал", разбирай да прокара кадри и политики на "новото начало" в съвместното им правителство, което още повече да укрепи позициите му, а тях да постави в дежавю ситуацията от "сглобката" - да са под непрекъсната атака. Остават и съмненията им за влиянието на Пеевски в БСП и ИТН. От друга обаче си дадват сметка, че при работещ парламент ще могат да оформят антиПеевски мнозинства по различни въпроси, разчитайки на ИТН, АПС, МЕЧ, "Възраждане" и част от левицата. В същото време от ПП не са склонни за управление с ГЕРБ и опитват да осигурят тихата подкрепа за председател на НС от проруската партия на Костадинов, нещо напълно неприемливо за ДБ. Така че в обединението има повече неизвестни, отколкото общи знаменатели по темата с кабинета.

БСП

Тук идва ролята на коалицията "БСП-Обединена левица". Че част от партията ракетоносител е превзета отвътре от Пеевски, говореха по време на кампанията и разжалваната й бивша лидерка Корнелия Нинова, и лидерът на МИР Симеон Славчев, който отказа партньорството със Столетницата, намеква го и Мая Манолова, а окомплектованият с Пеевски в "Магнитски" Румен Овчаров директно заяви в обществения ефир преди дни: Един брокер продаде БСП на Делян Пеевски и Бойко Борисов. Сегашното ръководство на БСП е слугинаж на същия този модел. Връзките на фигури от БСП с ГЕРБ и Делян Пеевски са недоказуеми, но са видни. 

Злите езици в парламента дори изчислиха разпределението в парламентарната група на лявото обединение - 15 работят в полза на "момчето" (по Доган), 5 - не. 

Какво наистина мислят в БСП за "санитарния кордон"? - Отговарят с алабализъм, също като ГЕРБ не по същество. Било лицемерно да го предлага ПП-ДБ, която вече веднъж (факт) работи с Пеевски. 

Публичните говорители на левицата обаче дават да се разбере тези дни, че надали ще приемат офертата на Борисов и тъй като от нея зависи да се направи голямо мнозинство (ГЕРБ, ПП-ДБ и ИТН имат 124 депутати - на ръба), то излиза, че нови избори са почти сигурни. (Тук се абстрахираме от заявката на ГЕРБ в кампанията да прави правителство на малцинството).

За някои с евентуалния си отказ БСП влиза в играта на Пеевски, предпоставяйки нови избори, за други обаче той е съвсем естествен. Социалистите първо трябва да съберат конгрес заради старото си решение, взето на най-висшия форум, да не работят с ГЕРБ (при ГЕРБ също има нещо подобно, но е декларация, приета през 2017 г.). Второ - предстои им избор на нов лидер, към когото има очаквания да затвърди линията партията да е опозиция на Борисов и ДПС. Трето - то се съдържа във второто: без значение кой управлява левицата в годините след появата на ГЕРБ, тя винаги е била противник на "модела Борисов". Четвърто - исканията за социални плащания на БСП трудно се побират в едно изречение с "критерии от Маастрихт", "еврозона 2025" и "помощ за Украйна".

"Има такъв народ"

Не е далеч времето, в което ПП и ДБ отказаха да работят с ИТН по подозрения за надничащата сянка на ДПС. Партията на Слави Трифонов е и тази, свалила кабинета "Петков" и съответно обвинявана от либералната общност, че е обслужила интересите на Борисов и Пеевски.

Днес ИТН звучи най-диалогична и готова за сътрудничество за кабинет (макар публичното й говорене да е предимно срещу ПП-ДБ, изпълнено с неприязън и епитети).

Но да се върнем на горните редове - мнозинство от 124-мата на ГЕРБ, обединението и Трифонов, освен нестабилно, го прави зависимо от нов вот на недоверие, в който най-малкият партньор може да свали (отново) правителството.

Конституционият съд

При този прочит ситуацията изглежда безнадеждна. ГЕРБ не се дистанцира еднозначно от Пеевски и поставя неизпълними ултимативни условия в оправдание, ПП не иска с ГЕРБ, ДБ обмисля иска ли с ГЕРБ, БСП по-скоро не иска с ГЕРБ, ИТН не е достатъчна, Доган е априори изключен от коалиционен формат - със или без половинчатия си катарзис спрямо Пеевски, "Възраждане" още ходи по сбирки на "Единна Русия" в Москва, МЕЧ може и да има една от малкото искрени позиции срещу "новото начало" и Борисов в това НС, но това всъщност няма никакво значение.

Тук влиза Конституционният съд, натоварен с очаквания не толкова да касира изборите, колкото да върне старото положение в основния закон, при което президентът избира служебния министър-председател и министрите. Предвид нескритото поставяне на сегашния премиер Димитър Главчев в услуга на Пеевски, за което има безброй доказателства за два кратки служебни мандата - като се започне от (не)удобните областни управители, назначенията в горските и ловни стопанства, мине се през парите за общините, на чиято територия се случваха най-големите изборни безобразия и заспалото МВР и се стигне до изхвърлянето на три институции от емблематичната за Пеевски сграда на бившото НДСВ, за да се нанесе той, няма никаква изненада в говоренето на лидера на "новото начало" срещу връщането на стария конституционен ред. 

КС все пак бе сезиран, а с попълването на три квоти в него мнозина очакват, че този път решение за правомощията на президента ще има, и то в негова полза, след като при предходното сезиране съдиите оставиха казуса без коментар с 6 на 6 гласа. Това обаче съвсем не е сигурно. Не е сигурно даже дали съдът ще допусне искането предвид старата си практика. И дори да го допусне - в какъв срок ще се произнесе.

Блокиран, но в Софийски градски съд, е и казусът с лидерството в ДПС. 

Така единственото сигурно е, че върви процедурата по избора на Борислав Сарафов за главен прокурор, а Георги Чолаков, спорно от юридическа гледна точка, бе определен за и.ф. председател на Върховния административен съд. И двамата - сочени за протежета на Пеевски.

Лидерът на "новото начало" всъщност е в win-win ситуация (колкото и да говори Кирил Петков, че блъфира и не е страшен):

  • ГЕРБ не смее да направи управленско мнозинство срещу него, а ПП-ДБ - с ГЕРБ заради него;
  • И да смееха - търсят се други смели трети и четвърти;
  • И да има мнозинство - пак не е сигурно няма ли пробив;
  • Овладява хора и структури на ДПС "по устав";
  • Служебният кабинет му е в услуга;
  • Правосъдната система - също.