БСП-Обединена левица проведе среща с представители на ГЕРБ в парламента, но двете формации не обсъждали участие в общо управление. Целта според и.ф. председателя на БСП Атанас Зафиров била старт на диалога, както обясни той на брифинг след събитието в Народното събрание (НС).

Обществото очаквало парламентарните формации да разговарят помежду си.

„Това не беше преговорен процес за съставяне на правителство. Говорихме по национално отговорни теми, които вълнуват българското общество“, посочи Зафиров. „Това е нашето разбиране за правене на политика, а именно, че политика се прави с диалог, бюджет се приема с диалог, реформи се правят с диалог.“

Само начало на диалог

Именно бюджетът бил основна тема, както и отлагане на либерализацията на цената на тока за битовите потребители, за което от ГЕРБ обещали подкрепа.

Атанас Зафиров подчерта неколкократно, че разговорите не били за правителство.

„И държа да го кажа ясно, че те са просто начало на диалог по тези теми“, заяви той.

След въпрос как ще отговорят на поканата за среща с „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), Зафиров каза:

„Ние сме изпратили писмо до тях с политиките, на които ние държим, темите, които ние залагаме в един такъв диалог и в една такава среща. Съобразно отговора, който получим от тях, ще преценим дали да участваме в такава среща или да не участваме.“

Припомняме, че ПП-ДБ вчера проведоха открити за медиите срещи с МЕЧ, ИТН и „Алианс за права и свободи“ на тема декларацията за „санитарен кордон“ около Делян Пеевски и ДПС-Ново начало. Трите формации заявиха подкрепа за изолацията на Пеевски.

Срещата на ГЕРБ с БСП-Обединена левица бе при закрити врата.

Десните да се оправят

По отношение евентуално участие в управление, Зафиров днес отново заяви, че в това Народно събрание има достатъчен брой десни политически сили, които спокойно могат да формират управление.

Ако се прецени, че в едно бъдещо управление има нужда от лява политика – може да участваме в диалог. Но теми, конкретни ангажименти днес, не са поемани под никаква форма. Разговор за такъв тип управление въобще не е стартирал, заяви той, цитиран от БТА.

Има проблем в Бюджет 2025 г. и затова поставихме като тема първо да бъдат обложени с данък свръхпечалбите на банките, на следващо място износът на капитал – това, което се спечели в България от банките, от големите вериги и капиталът се изнася към фирмите майки да се види може ли да остане – ние считаме, че тези средства трябва да остават в България и да се влагат тук, каза от своя страна Борислав Гуцанов. По отношение на концесиите той посочи, че в момента България печели само сто милиона годишно от всички концесии, които са в страната.

Така че ние считаме, че трябва да се направи данък, така ще се увеличат приходите за бюджета, включително и за добива на злато и за всичко, което става с подземните богатства на страната ни, така че по този начин да гарантираме всички социални придобивки, заяви Гуцанов. 

Разнобой за главния прокурор

Румен Петков, който не е депутат, но е председател на партия АБВ - част от коалицията БСП-Обединена левица, - посочи, че много ясно са поставили  въпроса, че всъщност последните няколко Народни събрания стават съучастници в деинституционализирането на държавата, защото има такъв тип регулаторни органи, които са просрочили с времетраене повече от един мандат своята работа.

По тази причина считаме, че трябва да се намери решението, което да гарантира, че всички кадрови действия, в това число в съдебната система – избор на главен прокурор и избор на председател на Върховния административен съд, да бъдат реализирани от органи, които са в своя конституционен мандат. Неспособността на предходните събрания да попълнят парламентарните квоти е една много сериозна институционална пречка, заяви Петков. 

Това изявление е любопитно, защото то означава принципна подкрепа от БСП-Обединена левица за предложението на ПП-ДБ със законодателно решение да се спре процедурата за избор на нов главен прокурор от настоящия Висш съдебен съвет. Единствен кандидат по нея е изпълняващият функциите главен прокурор Борислав Сарафов. От ГЕРБ засега не са съгласни със спиране на процедурата с аргумента, че това може би противоречи на Конституцията. Припомняме, че след избора през 2023 г. на Сарафов за обвинител номер 1 бяха прекратени досъдебни производства, свързани с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов - делото "Барселонагейт", както и за пачките и кюлчетата в чекмеджето.