Банши, бира и бинго – с тях ли се слави зеленият остров на Европа? Това навярно е държавата с най-много клишета на квадратен метър!

Експертът по Ирландия Ралф Зочек ще ни разкрие истинския характер на втората си родина, чиято национална напитка не е нито Гинес, нито уиски. Ще узнаем какво значи гореща вълна в Ирландия и защо винаги трябва да отвръщаме на поканата за кръчма с покана на свой ред. Ралф ще ни посочи кое място е послужило като вдъхновение за „Хрониките на Нарния“ и ще ни разкаже за процъфтяващите градове Дъблин и Белфаст, както и за най-старите игри с топка в света. Ще се запознаем добре с непоклатимия ирландски оптимизъм и способността да превърнеш дори един скучен полет в повод за празнуване.

С дълбоките си познания и лични впечатления, както и забавния си стил на писане, Ралф ще ни потопи с лекота в ирландската атмосфера.

Ралф Зочек е роден в Берлин през 1954 г. Женен е за ирландка от над четиресет години и живее в Дъблин от 1985 г. Той е журналист, пише за големи списания, работил е по документални филми за немската телевизия и е публикувал репортажна и сатирична литература.

Представяме ви откъс от "Ирландия - Смарагдовият остров" на Ралф Зочек, издателство "Ера":

ТРИ ЛЪЖИ ЗА ИРЛАНДИЯ

В Ирландия има три големи лъжи – или поне така твърдят местните, а те би трябвало да знаят. Първа лъжа: „Това наистина е последната бира за днес“. Втора лъжа: „Чекът е вече на път“. И трета лъжа: „Ще се срещнем в осем и половина“. С присъщата им самоирония ирландците ни казват, че са склонни да употребяват алкохолни напитки, обичат да послъгват и по принцип закъсняват. Знаейки това, може спокойно да потеглите към Ирландия.

Както е ясно обаче, в клишетата обикновено се крие само половината истина. Да, вярно е, „Зеленият остров“ е препълнен с кръчми, които образуват мрежа от места за социални контакти, но тази мрежа постепенно изтънява: от 2005 г. насам са затворили почти 2000 заведения. В Ирландия живеят четвърт милион въздържатели, което означава, че ирландците отдавна вече не са начело на Европа по консумация на алкохол. Да, истина е – ирландците се стремят да отлагат плащането на сметки до последната секунда, а понякога и по-дълго, а след предупреждение по телефона успокояват кредитора, за да не му развалят деня – и без това скоро ще разбере, че чекът не е пристигнал, а и в случай на нужда могат да обвинят пощата. Вярно е също, че ирландците рядко идват точно навреме на уговорена среща, но обикновено хората се срещат в някой пъб и на чакащите не им е скучно. С което се връщаме към първата лъжа.

Ако си помислите, че са ви вързали тенекия, твърде възможно е да е станало недоразумение. Когато ирландец каже half four, той има предвид half past four – четири и половина. Очаквайте го да се появи към пет. Веднъж испански турист попитал ирландец дали в неговата страна съществува същото разтегливо понятие за време като испанското mañana.

– За бога! – ужасил се ирландецът. – У нас няма такива спешни срокове.

Навярно причината се крие в аграрната структура и късната индустриализация, защото ирландците винаги имат време за чаша чай и приятен разговор. В Дъблин и в големите градове като Корк, Лимерик, Дън Лиъри, Голуей и Уотърфорд се е утвърдило средноевропейското понятие за време, но то по никакъв начин не вреди на сладките приказки в кръчмата. По света има достатъчно хора, които осигуряват теми за разговор. Представете си как някой берлинчанин се запознава с друг берлинчанин и решава да разбере дали двамата имат общи познати. Невъзможно, нали? В Република Ирландия е друго: там живеят пет милиона души, но двама ирландци, срещнали се някъде по света, веднага започват да търсят допирни точки и почти винаги постигат успех. Единият се сеща, че познава съседа на водопроводчика, който оправил тръбите на лелята на другия... или май ѝ е спукал тръба? Ако пък не намерят общи познати, повеждат разговор за политици и други „звезди“.

В Ирландия почитта към големите имена е абсолютно недоразвита. В крайна сметка островът е толкова малък, че човек може да срещне финансовия министър в някой пъб, телевизионния говорител – при фризьора, а рокзвездата – в супермаркета. Никой не намира това за необикновено и никой не си и помисля да прояви преувеличено внимание към видна личност. Вероятно тъкмо по тази причина редица световноизвестни филмови и рокзвезди са се заселили за постоянно в Ирландия: Джеръми Айрънс, Мариан Фейтфул, Мик Джагър, Стив Уинууд, Том Круз, Никол Кидман, Харисън Форд, Анжелика Хюстън, Джулия Робъртс, Кевин Костнър – за да споменем само няколко от многото.

Всички изброени по-горе имат привилегията винаги когато пожелаят да скочат в самолета и да избягат от ирландското време. Честите валежи спасяват острова от масов туризъм и многоетажни хотели.

– Миналата година лятото се ограничи до един понеделник – обясни мой съсед на жаден за слънце турист.

Според една поговорка ирландците се наслаждават най-много на два дни в годината: Коледа и лятото. Това, естествено, е предразсъдък – поколения туристи са се връщали от Ирландия със здрав слънчев загар. Всичко е въпрос на късмет. Най-добре е още сега да отхвърлим и едно друго клише: не всички произхождащи от Ирландия хора са червенокоси и луничави, както ни ги представят туристическите пътеводители. Само четири процента от ирландците са с червени коси. За съжаление нямам представа колко процента имат лунички по лицето.

Според туристическите реклами ирландците са най-щастливият народ в Европа, защото смисълът на съществуването им е да си осигурят добро място за живот след смъртта. Но дори в Ирландия не всичко е свързано с религията: по време на икономическия разцвет, започнал през 90-те години на ХХ век и временно приключил през 2008 г., доста ирландци станаха богати. Също толкова много обаче се озоваха на улицата. Ножицата между бедни и богати се разтваря все повече, а социалният климат, главно в големите градове, е станал доста по-суров.

Иска ми се в тази книга да коригирам някои предразсъдъци по отношение на Зеления остров. Тя не представлява традиционен пътеводител с подробен списък и описания на забележителностите. Моята цел е да ви дам някои „указания“, които да улеснят общуването ви с ирландците (то не е особено сложно, признавам) и да ви помогнат да избягвате недоразумения.

Впрочем, вярно е, че ирландците са извънредно дружелюбни. „Чужденецът е приятел, просто досега не сме го срещали“ – гласи една ирландска поговорка. Якоб Венедей, водеща фигура в германската левица през ХIХ век, обикаля Ирландия през 1843 г. и открива доказателства в подкрепа на това твърдение. Възхищението му от острова може да послужи като основна теза на книгата: „Не вярвам, че на света има друг толкова гостоприемен народ като ирландците; нямам представа дали е възможно да има по-сърдечни хора от тези, които срещнах тук. Много ми се иска да се кача на някой покрив и да извикам: Елате в Ирландия, всички вие, хора със здрави сърца, но ударени от съдбата; елате, тук ще се излекувате и ще живеете добре. Има достатъчно чисти, добродетелни и кротки жени, които не се стряскат от мъжките ръце; те ще се грижат за вас и ще ви помогнат да забравите преживяното нещастие сред добри хора.“