Буквално с "бележка под линия" - в преходните и заключителни разпоредби на закона за бюджета за догодина, доказало се порочна практика, се закрива една от най-важните приходни агенции - "Митници". Функциите ѝ се поемат от Националната агенция за приходите (НАП), която става приемник и на активите, пасивите, правата, задълженията, архива и регистрите на Митниците, както и на имотите, предоставени й за управление.

Това става ясно от проекта за бюджет '25, внесен в петък следобед в деловодството на Народното събрание от Министерство на финансите (МФ). 

Създаването на мегаагенция - тоест НАП, бе анонсирано през февруари от екипа на тогавашния министър - съпредседателят на "Продължаваме промяната" - Асен Василев, като "МФ започва работа по създаване на единна приходна агенция, която ще обедини Националната агенция за приходите и Агенция "Митници". И нищо повече. 

Съобщението на екипа на Василев бе изненадващо дори за коалиционния партньор на "Продължаваме промяната" - "Демократична България", показа тогава проверка на Клуб Z. То мина без коментари и от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който често атакуваше Василев, че решава в сектора без негово знание, и от изживяващия се по по това време като правителствен говорител и в същото време пръв критик на кабинета "Денков" - Делян Пеевски. 

Факт обаче е, че видимо близо година се е работело по закриването на "Митниците", за да излиза сега МФ с промени и в Закона за митниците, и в Закона за НАП чрез преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета.

Никой обаче не разбра как се работи по въпросното преливане. Единствено през юни директорът на НАП Румен Спецов (назначен от Василев като служебен министър) коментира от Велико Търново, че то върви по план, ще е факт от 1 януари 2025 г., но и че "на този етап проблемите са свързани с нормативните актове, юрисдикцията и промяната на законите".

Става въпрос обаче за сериозна реформа, за която не е имало задължителното по Закона за нормативните актове едномесечно обществено обсъждане. Проектите на Министерския съвет се публикуват на специализирания портал за обществени обсъждания преди да влязат за гласуване в парламента. Бюджетът обаче е изключение. Така излиза, че "Митниците" се закриват без обсъждане, без публичност, без обявени мотиви и оценка на въздействието.

Ясно е само, че митническата администрация става "митнически органи" под юрисдикцията на НАП, чийто директор ще концентрира огромна власт в ръцете си, в т.ч. митническото разузнаване. Но не и каква ще е съдбата на служителите в сегашната структура на "Митниците".

Не е ясно и какво ще се случи с имотите на агенцията. Посочено е само, че в в 6-месечен срок от влизането в сила на закона за бюджета областните управители по местонахождението на съответните имоти отразяват промяната в актовете за държавна собственост. Липсата на каквато и да е било информация породи и слухове сред служителите в АМ, в т.ч., че се предвижда сегашната централа, намираща се в центъра на София - на ул. "Г. С. Раковски", да стане терен за хотел, а самите те - преместени в крайни квартали.

Идея на 10 години

За последно идеи за преливане на АМ към НАП имаше през 2014 г. и 2015 г., останали неосъществени след анализи, че то ще блокира работата на приходните звена за неизвестен период от време. "За" по онова време бяха и от ДПС, и от ГЕРБ, които ги и лансираха, включително бившият финансов министър в кабинета "Орешарски", сега подуправител на БНБ Петър Чобанов, а после и самият Бойко Борисов като премиер. Мотивите бяха повишаване на приходите и оптимизация на работата. 

Тема за обсъждане при предходните две предложения за сливането бе ще доведе ли то и до оптимизиране на щатовете. Но най-вече: колко време ще отнеме и ще пострадат ли държавните приходи. В двете структури работят около 11 000 души. Общата численост на персонала на АМ е 3330 щатни бройки - 628 в централното управление. На НАП е 7675 щата.

По кратките обяснения на Василев от февруари (и то на брифинг и след журналистически въпроси) моментът бил подходящ - заради скорошно влизане на България и в "сухопътен Шенген", което ще наложи оптимизация на митниците по границите с Гърция и Румъния. Процесът щял да трае поне шест месеца, смята той.

Но както стана ясно, дали ще доведе до по-голяма ефективност - обществото не е уведомено, а депутатите научават, че ще закриват "Митниците" с внасянето на бюджета, който предстои да гласуват и то с преходните и заключителни разпоредби (ПРЗ). Поредното е порочна практика от години, която нарушава Закона за нормативните актове, тъй като с ПРЗ не е разрешено да се правят съществени изменения в други закони, които не са свързани с "основната тема" - която в случая е държавният бюджет.