Съюзът на съдиите в България (ССБ) зове 51-вото Народно събрание (НС) да създаде временна или постоянна комисия, която да се занимае с криминалните влияния в съдебната власт. Друго сдружение – „Правосъдие за всеки“, от своя страна възобновява протестите срещу очаквания на 16 януари избор на Борислав Сарафов за титулярен главен прокурор.

„Изминалата 2024 година може да бъде определена като кризисна за върховенството на правото в Република България и поставя на изпитания държавността. Натрупваните с десетилетия неразрешени проблеми със състоянието на съдебната система – уязвимостта на съдийската независимост и безконтролната власт на главния прокурор, добиха видими за обществото измерения след публичния разстрел на Мартин Божанов на 31 януари 2024 г.“, посочват от ССБ в обръщение до председателката на новото 51-во НС Наталия Киселова и до всички 240 народни представители.

Разкрития без адекватна институционална намеса

Според съдийското сдружение множеството медийни публикации, последвали убийството на Мартин Божанов-Нотариуса, са съдържали разкрития за търговия с влияние в правосъдието и съпричастност на висши магистрати към нелегитимни кръгове.

В писмото на ССБ се напомня за „СС клуба“, както и за „семейството“ на Петьо Петров-Еврото и неговия ресторант „Осемте джуджета“.

Разкритията обаче не бяха последвани от адекватна институционална намеса, а само от демонстрация на опити за такава, посочват от съдийското сдружение.

„В свое обръщение от 9 февруари 2024 г. предупредихме, че бездействието или симулирането на дейност водят до засилване на правния нихилизъм и недоверие в съдебната власт, което от своя страна само по себе си е криминогенен фактор и ражда престъпност, както и че това благоприятства развитието на нови форми на измама, при които „брокери“ на влияние да твърдят пред граждани, страни по дела, че срещу пари могат да определят изхода на определено дело в тяхна полза. Близо една година след този наш призив, скандалите с групите на Мартин Нотариуса и на Петьо Петров са на път да станат поредната част от предходни случаи на съмнения за криминални влияния в съдебната власт, по които не са предприети адекватни мерки за изясняване и разследване, като ще припомним само някои от тях: убийствата на адвокатката Надежда Георгиева и прокурора Николай Колев; дейността на станалия известен като „Красьо Черния“; скандалът от 2010 г. за закупуване от висши магистрати и техни роднини на имоти в град Приморско като крайно нуждаещи се; данните за политическо влияние в правосъдието в публикуваните записи от разговори през 2013 г. и 2016 г.; скандалът „ЦУМ-гейт“ през 2017 г.; публичните изявления, довели до обръщението на ССБ към ВСС през 2019 г. за проверка на данните, че депутатът Делян Пеевски „кадрува“ ръководители в съдилищата; признанията от същата година, направени публично от тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров, че решенията за избор на т. нар. „трима големи“ в съдебната власт са взимани „в две други сгради“, а не във ВСС“, се посочва в писмото на Съюза на съдиите в България до народните представители.

Според сдружението липсата на ефективни разследвания срещу тези явления е било идентифицирано и като проблем, който не е само от вътрешно естество, а засяга върховенството на европейските ценности и на правовия ред в Европейския съюз.

Архивът на Еврото

В последните дни на 2024 г. в публичното пространство бе оповестена нова информация за данни, за които се твърди, че се съдържат в архив на Петьо Петров-Еврото за влияние на определени лица върху дейността на следствените органи и прокуратурата, както и за нерегламентиран достъп до класифицирана информация на високи нива, обръщат внимание още от ССБ.

Припомняме, че въпросната информация бе разпространена от сдружението БОЕЦ.

„Тези твърдения са достатъчно обезпокоителни, за да бъдат подминати с мълчание без по тях да бъде извършена проверка. Като професионално сдружение на съдиите, изразяваме своята изключително висока степен на загриженост относно състоянието на съдебната власт в България и способността автономно да бъде проведено разследване на всички данни за криминални мрежи за влияние в правосъдието и при управление на системата.

Затова Ви призоваваме да очертаете като свой приоритет не само разкриването на всички съпричастни лица към тези нелегитимни процеси, но така също и да изясните механизмите и средствата, чрез които се въздейства върху правосъдието. Без такъв анализ не е възможно да предприемете необходимите законодателни разрешения, чрез които да се противодейства ефективно на тези явления и да се осигури фактическо положение, което да съответства на чл. 117, ал. 2 от Конституцията на Република България и да осигурява на съдиите реална възможност да упражняват функциите си напълно автономно, включително от вътрешни органи за системата, и по този начин да бъдат ефективен защитник на правата и свободите на гражданите, юридическите лица и държавата“, посочват още от Управителния съвет на ССБ в писмото си до депутатите, подписано от председателя на сдружението Атанас Ст. Атанасов - съдия в Апелативен съд-София.

Нов протест срещу Сарафов и Пеевски

От своя страна Инициатива "Правосъдие за всеки" обяви на сайта си и във фейсбук нов протест в сряда от 18:00 до 20:00 ч. пред Съдебната палата в София. Той е под мотото „Вън Пеевски от съдебната власт“.

„Изборът на Борислав Боби Сарафов за главен прокурор е след десет дни и вече е почти сигурен! Борисов прекрати преговорите с ДБ, БСП и ИТН, за да не се стигне до гласуване на Закона за съдебната власт, с което да се прекрати процедурата по избора му. Всичко, което знаем, и което разбрахме през последния месец за него, показва, че този човек не бива да заема никакъв ръководен пост в Прокуратурата и Следствието, камо ли най-висшата длъжност. Той не отговаря на изискванията за тази длъжност и категорично не притежава нужните нравствени и професионални качества за нея. Вместо да бъде разследван за схемите на търговия с влияние, в които очевидно е замесен, Сарафов изгражда нови такива и е готов да постави Прокуратурата в услуга на самозабравил се политик олигарх, който иска да овладее и оплете в мрежите си цялата държава“, посочват от „Правосъдие за всеки“.